Dragonshard 21:Църквата на Сребърния Пламък, Част 1

Защо нараняваш съгражваните си?”

Кръчмарят замръзна. „Какво?”

„Виждам алчността, която се надига в душата ти – каза Хандор. – Разреждаш ли с вода пивото? Взимаш три крони, когато цената е две? Или по-зле?”

„Не знам за какво говориш, – заекна мъжът. Очите му се стрелнаха към острието на Хандор.

„Аз съм паладин на Сребърния Пламък. Заклел съм се да се боря със злото във всичките му форми. Мечът ми е за демоните и чудовищата, които не заслужават нито разпит, нито милост. Но ти не си чудовище, все още можеш да намериш спасение.” Хандор сложи ръката си върху рамото на ханджията. „Обмисли действията си. Помисли за тези, които си наранил. Потърси свещеник и пречисти душата си. Истинският мрак се надига и за да оцелеем, трябва всички да намерим път към светлината. Ако не можеш… Тогава може би все пак си чудовище.”

Основни вярвания

Сребърният пламък съществува от зората на времето. Когато Еберон бил опустошен от мрака и демонските изчадия от Кайбър, Пламъкът се надигнал, за да донесе на света светлина и да окове демоните в дълбините на Подземния Дракон. Но Пламъкът бил твърде чист за несъвършеното човечество и хората от Корвеър не могли да чуят повика му докато Тира Мирон не стъпила на праведния път. Благородната войнка отдала живота си за каузата на честта и саможертвата и в нея Пламъкът намрил достоен избраник. Направлявана от величествена перната змия, Тира отдала живота си, за да сложи край на царството на демонът повелител, успял да избяга от затвора си. Въпреки че паднала в битка, душата на Тира се съединила със Сребърния Пламък и така се превърнала в път – глас, който човечеството можело да чуе. В целия Трейн, хората с чисти сърца чули повика й и оттогава Църквата на Сребърния Пламък застава срещу злото, каквато и форма да приеме то.

Сребърният Пламък не е антропоморфно божество. Той е божествена сила, създадена от множество възвишени духове. Той не иска нито дарове от злато или билки, нито да бъде възхваляван в някакви форми на молитви. Вместо това има нужда от смели воини и чисти свещеници, които да прегърнат светлината и да използват това вдъхновение, за да прогонят злото от света. Типичният последовател на Господарите изрича молитви с надеждата, че божествата ще му помогнат. За истинският последовател на Сребърният Пламък е важно само как може да служи за делото на Пламъка.

Живот след смъртта

Някои казват, че когато истински последовател на Пламъка загине, неговият дух се съединява със Сребърния Пламък, подсилвайки светлината. Докато някои хора виждат в това само посредствена награда, жреците на Пламъка твърдят, че не може да бъде постигнато по-велико блаженство и величие, отвъд всичко, което може да се изпита в живота, без да споменаваме, че далеч надминава това което може да се постигне в Долурх. По тази причина, духовниците на Сребърния Пламък мразят да вдигат мъртвите. Когато истински герой умре, духът му отива на по-добро място и той продъжлава да се бори от другата страна. Златото рядко има влияние върху истински свещеник на Пламъка. Духовник съживява герой само ако вярва, че той има да изпълни благородна цел в този живот и това често включва приключение или клетва.

Човешкото зло

Целта на Църквата е да прочисти света от злото. В умовете на повечето външни хора това извиква образите на тамплиери и екзорсисти, биещи се с мечове и заклинания. Но по-голямата част от членовете на Църквата не са воини. Има повече последователи в духовенството и в Ордена на Монасите, отколкото в Ордена на Тамплиерите и се борят срещу злото като пораждат добро. Фермер от Трейн, който е верен на Пламъка не се бие с демони. Той се опитва да живее живота си според идеалите на Църквата – да помага на тези в нужда, да насърчава добродетелното поведение и да бъде сила то светлина в света. Съществуват различни нива на злото – докато не може да се подарява милост на демон, остава надеждата, че алчният търговец или надменният крал могат да тръгнат по различен път, ако им бъде показан. Свещеникът и паладинът водят с примера си и показват на другите грешките в живота им. С това пуританите на Пламъка може да са по-непрощаващи и по-склонни да използват свърхестествени сили и насилие като средство за елиминиране на злините.

Други вярвания

Докато Църквата на Сребърния Пламък се опитва да унищожи преклонението пред Кръвта на Вол, Култа на Подземния Дракон и на Тъмната Шесторка, тя може да е толерантна към последователите на Дол Арах, а ученията на Ауреон и Болдреи подражават на тези на Църквата. С това последователите на Господарите често изглеждат превзети във вярата си и извикват презрение от верните на Църквата. Предан член на Църквата може спокойно да се сближи с последователи на Господарите или на Пътя на Светлината, но пламенен монах винаги ще се опитва да ги привлече към правата вяра.

Яростта на Пламъка

Духовенството на Сребърния Пламък извършва безброй добри дела в Петте нации, но действията на тамплиерите често засенчват тези усилия. Най-драматичният пример за това е унищожаването на ликантропите от инквизицията. На външни хора това мащабно клане може да изглежда шокиращо и непростимо. Но някои неща могат да помогнат на хората да разберат как се е случило това и какво може да направи Църквата в бъдеще.

Църквата на Сребърния Пламък действа под строга йерархия. Тя очаква вярващите да разчитат на мъдростта на онези, които стоят над тях, понеже като по-високопоставени, те са по-близо до Пламъка. По този начин повечето тамплиери действат без да оспорват заповедите – ако кардинал възложи нещо, то трябва да е в интересите на света. Това е особено вярно за пуританите.

Крайната цел на Църквата е да пречисти самият Еберон. За много членове на Църквата тази благородна цел оправдава вскички средства, които са нужни за постигането й. Този начин на мислене е един от изворите на свещеници със зъл уклон. Такъв свещеник може да е добър в почти всички случаи, но да е склонен да използва зли средства, например мъчение, когато е нужно, за да постигне цел, подкрепяща делото на Църквата.

Когато Църквата установи проблем, тя търси начин да го премахне изцяло. Тамплиерите действат с безмилостна ефективност. В случаят с ликантропията, всеки ликантроп може да хвърли върху жертвата проклятието, което да промени поведението и уклона й и така да я направи заплаха за другите и нов носител на проклятието. През 832 YK, Пазителят на Сребърния Пламък обявил, че ликантропията засяга както душата, така и тялото, след като може да превърне благородна душа в инструмент на мрака. Дори тези ликантропски черти, които не са наследствено зли, предизвикват промяна в поведението и стават съмнителни; Пазителят обявил, че и те застрашават душата. Ако дори един ликантроп остане жив, той може да предаде проклятието на други и в поколенията проблемът да се завърне. Така всички ликантропи, дори тези, които изглеждат невинни и млади, трябва да бъдат унищожени.

Няколко паладина намерили алтернативи. Някои помогнали на мечколаците да избягат в Ламания, а други опитвали да изцерят засегнатите. За съжаление развалянето на проклятието е сложен и неясен процес, а Пазителят на Пламъка казва, че веднъж направено (с промяна в уклона), повече нищо не може да спаси душата на жертвата. И така тамплиерите разчитали на сребърните си мечове, за да отстранят язвата и се молели за прошка, когато невинни попаднели в ръцете им.

Църквата води война и смята да победи. Със сигурност има и невинни жертви. Трябва да се правят жертви и дори съюзници могат да попаднат под приятелския огън. Но Църквата винаги ще действа бързо, решително и така, че да служи на по-великото добро – поне както кардиналите го виждат.

Идеята, че добри хора могат да вършат зло и зли хора могат да служат на каузата на доброто е централна тема в Еберон. Църквата на Сребърния Пламък прегръща този парадокс. Има благородна кауза. Повечето от последователите й се борят чрез пътищата на светлината. И все пак с най-добри намерения, те могат да станат ваши врагове или да бъдете помолени да извършите съмнителни дела в услуга на Църквата.

Автор: Keith Baker
Превод: Стелла (Elerina) Цокева


Оригиналната статия може да намерите на сайта на Wizards of The Coast