Dragonshard 19: Джуджетата от Мрорските твърдини, Част 1

Златото е дар от планините,но желязото идва от кръвта и костите.

Мрорска поговорка

Основи и История

Мрорските твърдини се основават на желязо и злато. Железнокоренните планини (Ironroot Mountains) имат огромни залежи от скъпоценни метали и редки руди, а джуджешките лордове са използвали тези ресурси за създаването на търговска империя, разпростряла се по цял Корвоар. Но под скъпоценните камъни и бижутата на Мрорските Джуджета има стомана – сърцето на войн, чийто предци са участвали в постоянна битка почти седем хиляди години.

Много от ранната история на Мрорските джуджета се базира на фрагменти предавани чрез говорната традиция и разкъсани между клановете. Прието е, че джуджетата са се появили за пръв път на Корвоар преди около дванадесет хиляди години, но след това историите се различават. Някои предания казват, че джуджетата са дошли от земи на лед и сняг, които повечето модерни учени свързват с Ледените Склонове (Frostfell) – въпреки че до днес, малцината достатъчно смели души, които са изследвали тази мразовита земя, не са открили доказателства за джуджешка цивилизация. Други твърдят, че джуджетата са израстнали от самата земя, че Кол Корран и Онатар са ги изковали от камъка на планините или Еберон ги е създал, за да се бият с изчадията на Кибер. Всеки клан и всяко джудже има собствено мнение, а повечето са готови да се бият с всеки, който го оспорва.

Независимо от произхода им, е ясно, че джуджетата са били могъща сила много преди днешни дни. Погребалните песни на Дакаани говорят за битки с „каменния народ от планините“, а Дакаани са били отблъснати от Железнокоренните планини от обединена, дисциплинирана джуджешка нация. Дори днес, учени забелязват, че Мрорските бойни тактики са идеално пригодени за противодействие на традиционните техники, използвани от Дакаани и техните производни Даргуули.

Самите джуджета имат много разкази за тази славна ера, въпреки че е много трудно фактите да се разделят от мита. Преданията говорят за Каменни Крале и Драконови Пазители, за руноковци, изковаващи могъщи остриета в дълбините. Тази ера свършва с управлението на Лорд Кордран Мрор. Голям брой от воини и герои разбудили непокорство в дълбините на кралството и Мрор наказал дванадесет от лидерите и техните последователи с жертвоприношението на планините. Дълбините били запечатани с магически защити и клан от пазители бил изпратен в земите над тях, за да са сигурни, че печатите ще издържат, докато другите не „докажат че са достойни за подземното кралство“.

Джуджешките лордове направили много, за да се докажат. Казва се, че великото каменно лице на Лорд Мрор било направено по това време, въпреки че това е обект на дебати. Коранбергски мъдреци претендират, че джуджетата просто не са имали уменията да създадат такъв артефакт и спорят, че те трябва да са изработили по-голям образ. За доказателство те сочат неясни отпратки към „лицето на Еберон“ и предполагат, че „Драконовия Пазител“ може да се отнася за драконов монумент, датиращ от зората на времето.

Във всеки случай, когато нито един от тази опити не дал резултати, изгонените джуджета започнали да се бият помежду си. Културата им бавно деградирала, а докато джуджетата от повърхността прегърнали тайните на желязото, те възприели свирепата радост на битката. Хиляди години тези кланове се били помежду си, като всеки от тях искал да докаже ултимативното си превъзходство и да получи ключовете към царството на камъка.

Когато хората за пръв път дошли на Корвоар, те игнорирали враждуващите кланове от Железнокоренните Планини. Джуджетата били твърде заети да се бият помежду си, за да се поинтересуват от света извън планините, а древните битки продължили с нестихваща сила, докато Каррн не обърнал поглед към региона. Младият принц подозирал за скритото богатство в планините и искал своя дял. С разрешението на баща си, той повел армия да подчини „планинските варвари“. Въпреки че (или може би защото) се били с хилядолетия, джуджетата били зле подготвени да посрещнат непознатия враг. Заедно клановете лесно могли да отблъснат нашественика, но Каррн използвал тяхната вражда, за да ги раздели и завладее. След едно десетилетие лордовете на клановете положили коляно пред принца на Каррнат.

Oсвободил гоблините при завоевянията на Петте Нации, Крал Галифар не погледнал с добро око на джуджешкото робство. Каррн бил инструктиран да донесе Кралския Ред в тези диви земи. Джуджетата насилствено били накарани да спрат войните си и окуражени да изградят нова нация по модела на Галифар, давайки дан на Каррнат и старото кралство. Каррнатците изследвали планините, но не могли да проникнат през древните защити и направили заключения единствено според рудните жили, които намерили.

Десетилетия отминали. Много джуджета изоставили старите си традиции и се пръснали из Корвоар. Тези, които останали в планините се превивали под тежестта на данъци и такси и тяхното негодувание бавно ги обединило.

Тогава дошли събранията. Джуджетата от Кундарак били пазители на древните защити, а те свикали лордовете на дванадесетте клана в своята крепост. В залите на Портата Корунда лордовете се срещнали в мир, дискутирали техните планове за нацията и изразили загриженост за бъдещето в Кралството на Галифар. След няколкодневни преговори, Патриарха на Кундарак повел лидерите надолу през арката на една древна защитна врата. „След толкова време, вие изгладихте различията си,“ казал той. „Пристъпете напред и отворете вратите към Подземното Кралство.“ Когато дванадесетте джуджета докоснали печатите, те се изпарили, а пътеката към миналото била разкрита отново.

Това, което лежало долу, шокирало всички. Докато клановите лордове воювали на повърхността на планината, наследниците на Мрор се били със Даелкирите в дълбините – и загубили. Там нямало славно кралство на благородни джуджета, чакащи завръщането си, само руини и сенки, а ужасни чудовища дебнели в тъмнината. Древни съкровища лежали в пустите крепости, а мините още били пълни с всякакви руди. Бавно джуджетата си възвърнали древните твърдини и съкровищата скрити в тях.

Сега, когато древният им дълг бил изпълнен, кланът Кундарак, който отдавна притежавал Драконовия Белег на Пазенето, бил привлечен в голямото общество на драконовите династии. С помощта на гномите от Зил, джуджетата от дома Кундарак се остановили като главните банкери на Корвоар. Много от другите кланове заработили с Кундарак, продаващи техните руди и скъпоценности чрез банката или служейки като пазачи и изпълнители (enforcers).

През всичко това джуджетата преминали като поданици на короната на Галифар. Джуджетата били търпеливи, а повечето държали изключително на думата си и на честта на своите предци; лидерите на клановете от миналото положили клетва пред Галифар и техните деца нямали правото да пречупват този обет. Въпреки че Каррнат повишил таксите, богатствата от дълбоките мини превъзхождали този дан. Много от джуджешките лордове заговорили за бунт, но клановете така и не се споразумели, а никой клан не искал да действа на своя клава.

Тогава дошла Последната Война. Джуджетата имали клетва към Галифар, но кралството вече не съществувало. Никога повече те нямало да се подчинят на един единствен крал, бил той и джудже. Те декларирали раждането на нова нация, формален съюз на клановете, който един ден да съперничи на старото кралство: Мрорските Крепости.

Следва: Какво е да си Мрор!

Автор: Keith Baker
Превод: Деян (Drail) Йорданов


Оригиналната статия може да намерите на сайта на Wizards of The Coast