Нещо като предговор
Защо тази статия се появява тук, щом е посветена на настолна военна игра? Отговорът е прост. От известно време събирах и разглеждах книгите към играта и хващах да чета оттук-оттам – най-вече сетингова информация – и установих, че светът на Чука на Войната е доста интересен и заплетен и предлага доста сюжети за една ролева кампания или приключение. Не съм чел РПГ вариантите на WarHammer FB или WarHammer 40K, но според мен този свят лесно може да се нагласи и към системи като d20 Future или True d20. Та това е статия посветена на света и само на света. В нея ще се опитам да разкажа на кратко древната история на Вселената с надеждата някой ден да отделя време и за по-новата история и аспекти на сетинга.
Та какво привлекателно видях в мрачния и безрадостен свят на Warhammer 40 000? В Warhammer има някакакъв готически чар. Нещо подобно на това, което е принесло световна слава на „Дракула“ на Брам Стокър. Готическа фантастика. Свят в който се проследява падението и разпада на човешката цивилизация. Не нейният възход или най-ниската точка след която настъпва възходът, а именно пътят към мрака, дълъг, но неизбежен. И така, добре дошли в света на Warhammer 40 000. Свят, където фантастиката съжителства с фентъзито, където рицарите на светлината са продукт на генно инженерство, където върховният бог на хората живее в саркофаг създаден от свещениците на Бога-Машина, където демоните са въоръжени с плазмени пушки, където вярата има видима сила, а потомците на ангела са вампири.
В началото
Човешката история във Warhammer 40 000 започва в 15-то хилядолетие. Тоест имало е нещо и преди това, но това не е важно. Именно тогава човечеството започнало да се разселва между звездите. Първо бавно, използвайки примитивни субсветлинни звездолети със спящи екипажи, човечеството се протегнало към новите светове. Колониите се основавали безразборно и не контактували едни със други. След това, след 5000 години такова усвояване, бил изобретен скоков двигател, който позволявал да се придвижват през подпространството много по-бързо и лесно, отколкото през космоса. Корабите в подпространстовто се управлявали от навигатори, хора, чиято генетика позволявала да усещат подпространствените течения. Човечеството се хвърлило към звездите подобно на пълноводна река, излязла от бреговете (или както биха казали Елдарите от Ултран – като чума). Подпространство се възприемало от всички като нещо нормално, и никой не знаел, че то е населено толкова гъсто, колкото козината на улично куче с паразити. Съществата от подпространството, които по-късно били наречени демони, тогава все още нямали сериозни сили, тъй като най-бляскавите им победи още били в далечното бъдеще. Те наблюдавали хората, слушали мислите им, чувствата и крояли коварни и жестоки планове за поробването и унищожаването на човечеството (а какви още планове могат да имат демони?). Десет хиляди години човечеството се разпростирало из космоса, срещало се с други раси, общувало и търгувало с елдарите, воювали с орките, забавлявало се с междуособни войни и завоевания. Но през 25-тото хилядолетие мирното съществуване на човечеството свършило. Естествено, след това елдарите, претоварени от вина и високомерие, казвали, че за всичко са виновни хората, които са ги довели до Падението, но ние знаем каква е истината.
Падението на елдарите
Древната и могъща елдарска цивилизация съществувала много преди първият човек да обърне камък, за да намери червей за вечеря. Могъщи псионици, те подчинили силата на самото подпространство. Подчинявайки се на техните песни и заклинания, техните градове растели направо от земята и израствали в прекрасни и неповторими творения. Техните души били толкова силни, че те победили самата смърт и умирайки не изчезвали от лицето на Вселената подобно на изгасващ пламък, а се възраждали в новите поколения отново и отново, живот подир живот. Душите им чакали в подпространството раждането на елдарско дете, за да изпълнят девствения разум със силата и знанията на множество векове.
Но както се предполага, прекрасният живот не предразполагал към задълженията, свързани с раждането на деца. Дори в материалната си обвивка елдарите били безсмъртни и никой не искал да прекъсва стотиците години пирове и развлечения дори заради роднини, чакащи в подпространството възможността си за прераждане. Постепенно безтелесните души на елдарите в подпространството ставали все повече и повече и в един прекрасен ден (или по-скоро ужасен), демоните на подпространството нанесли на елдарите смъртоносен удар. В една секунда душите на елдарите загубили своята цялост и индивидуалност и освободената енергия довела до раждането на свръхдемона и по-точно – на бога на Хаоса, Слаанеш. Младият бог се обединил с останалите богове на Хаоса – Хорн, Нургл и Цинч, и се хвърлил в реалния свят. В мястото на центъра на елдарската империя се образувало чудовищно разкъсване в тъканта на реалността и милиарди елдари били погълнати от силата на Слаанеш. Огромната вихрушка, ужасно парче под-пространство в реалния свят, получила названието Очите на Ужаса. През тях демоните се нахвърлили да поглъщат и унищожават Вселената.
Множество човешки колонии паднали като жертва на демоничното безумие. Оказало се, че генът на навигатора, който се смятал за благословия, е също толкова и проклятие за хората. Възможността да се усеща подпространството носила със себе си и по-голяма уязвимост към атаките на демоните. Лишени от материални тела в реалния свят, демоните се вселявали в умовете на човешките псионици, носейки чрез тях безумие, смърт и разрушение. Космосът и подпространството изпаднали в безумие. На много места подпространството се просмукало в реалния свят и мощни под-пространствени бури се завихрили в огромни пространства, отрязвайки човешките светове един от друг и от Земята, тъй като да мине през тези бури, рискувайки ума и душата си, не се решавал нито един навигатор. Човешката цивилизация се разпаднала на хиляди парчета. Нямайки възможност да премине през полудялото подпространство, населението на множество светове потъвало във варварство или, още по-зле, ставало жертва на демоните или другите раси. Златният век на човешката цивилизация завършил, без да успее да започне.
Императорът
Почти 5000 години Галактиката била разтрисана от могъщите приливи на подпространството. Човешките колонии се сражавали с демони, елдари, орки, генокрадци и други „зли сили“, защитавайки своето право на съществуване. Земята, изолирана от подпространствените бури от останалата вселена, съществувала сама, без да има влияние над другите човешки светове. Технологията се намирала в упадък, и единствените пазители на знанията от Златния Век оставали техножреците на Марс, кланящи се на Бога-Машина. Именно в това време на Земята се родил човек, на когото било предначертано да измени лицето на Галактиката за близките 10 000 години. Сега вече никой не помни истинското му име, но всички го познават като Императора. Неговото детство, юношество и дори зрялост също така са покрити от мрака на неизвестността. За първи път той станал нещо по-значимо от обикновен човек, когато дошъл съпроводен от следовниците си в столицата на една от многобройните държави на Земята и за една нощ завладял цялото кралство, побеждавайки многохилядната армия със силата на един отряд, в който нямало и стотина войни. Станал господар, той планомерно започнал да завладява Земята, докато не се превърнал в едноличен господар на люлката на човечеството. Опората на Императора и главната сила на неговата армия били първите Космически Десантчици – генетично подсилени хора-войни. Сътворени от Императора, те били нечовешки силни, ловки, издръжливи и бързи, в пъти превъзхождайки способностите на обикновенния човек и на равни начала се сражавали дори с демоните.
Но Императорът бил още и псионик, най-силният за цялата човешка история. В това време, когато Императорът завладял Земята, подпространствените бури в Галактиката започнали да затихват и с времето съвсем спрели, правейки междузвездните пътешествия отново възможни. Никой не знае дали това не е дело на волята на Императора. Завоювайки Земята, Императорът започнал да се готви към Великия Кръстоносен Поход през Галактиката с цел да обедини раздробеното човечество и да го противопостави на заплахата на хаоса и извънземните. За това Императорът създал 12 свръхдесантчици, Примархи, за които била заделена ролята на вождове и пълководци в бъдещия поход. Деянията на Императора не могли да не привлекът вниманието на най-заклетия враг на човечеството – Хаоса. Боговете на Хаоса изпратили към Земята своите верни слуги, Ветровете на подпространството, и те, завъртайки Земята в дивашки ураган, откраднали инкубаторите с все още неродените примархи и ги разхвърляли из галактиката.
Докосването на волята на Боговете на Хаоса отровило примархите и осуетило плановете на Императора да създаде идеалните хора. Примархите се раждали в различните кътчета на Галактиката и всеки от тях имал някакъв недостатък. Единият от тях се родил едноок подобно на циклоп, друг не получил ангелски криле, а някои, нямащи физически недостатъци, носили в себе си отровата на Хаоса, която изсмуквала от тях волята и силата им. Въпреки това, Императорът, започвайки Великия Кръстоносен Поход, с течение на времето си възвърнал всички примархи и те, признавайки Императора като свой създател и господар, вярно му служили на полетата на великата война.
Най-великият от примархите бил Хорус. Той бил най-първото творение на Императора и най-любимото. Нямало равни на Хорус на бойното поле, и другите примархи се прекланяли пред неговата сила и воля. Но отровата на Хаоса също била силна в Хорус и хиляди гласове му нашепвали за неговата сила, воля и за това, че той е по-достоен от създателя си да стане предводител на човечеството. Хорус дълго се противопоставял на този шепот, но не издържал и неговата гордост надделяла над верността към Императора. След завършването на Кръстоносния Поход Хорус вдигнал бунт и започнал война срещу създателя си. Най-великите сред войните на човечеството, космическите десантчици, се разделили на два враждуващи лагера. От двадесетте Легиони на Императора само девет запазили верността към господаря си, още девет минали на страната на Хорус, а останалите два се изгубили в огъня на войната. Подобно на библейските огнени колела войната се претърколила по просторите на човешката империя. Не само десантчиците се сражавали един срещу други, но и отрядите на Имперската Гвардия и Титаническите Легиони участвали в тази война. Тя продължила дълго с преходен успех, но в края на краищата Хорус преодолял съпротивата на лоялните войски и неговите кораби се насочили към Земята, сърцето на Империята, обителта на Императора. Най-кървавата и упорита битка се състояла около императорския дворец. Най-добрите сили на лоялистите го защитавали и най-фанатичните последователи на Хаоса обсаждали неговите стени. В края на краищата, виждайки че губи, Императорът взел единственото правилно решение. Заедно с двама верни примархи и отряд тежки пехотинци – Терминатори, той се пренесъл на бойната баржа на Хорус, за да нанесе удар по самото сърце на бунта.
На баржата се състояла титанична битка. В нея паднал ангелокрилият Сангвинус, примархът на Кървавите Ангели, паднал от ръката на Хорус, закривайки със себе си своя господар – Императора. Другият примарх на Имперските Юмруци, Рогал Дорн, в лични двубои сразил двама Принца на Хаоса от свитата на Хорус и така се покрил с вечна слава. Двубоят между Хорус и Императора завършил трагично и за двете страни. Хорус паднал сразен от ръката на Императора и последната му мисъл била непоносимото осъзнаване на дълбочините и мрака на падението му. Императорът получил смъртоносна рана и вероятно би умрял, ако не го бил спасил Рогал Дорн. Той пренесъл тялото на своя господар обратно в полуразрушения дворец, където останалите седем лоялни примархи се събрали след прогонването на деморализираните и разпръснати войски на хаоса. Горчиво оплаквали те неизбежната кончина на своя господар. От тях само Лерман Рас, примархът на Звездните Вълци, не плакал.
И именно на него му хрумнала мисъл, която пронизала мрака на отчаянието и донесла решение. Той се обърнал към своите последователи, Железните Свещеници на Звездните Вълци, и те, призовавайки на помощ техножреците на Марс, създали Златен Трон, саркофаг, в който стазисно поле поддържало физическия живот в тялото на Императора. Бидейки могъщ псионик, Императорът, намирайки се в стазис, могъл мислено да общува със своите последователи. Така била спасена светлината на Империята. От този момент Златният Трон на Земята се превърнал в център на Човешката империя във всяко едно отношение. Императорът бил източник на силата на Астромикон – подпространствен фар, който позволявал да се пътува през подпространството без опасност от демонски клопки. Императорът чрез силата на мисълта си общува с днешните управници на Земята, Висшите Лордове, които управляват от името на Императора и по неговите заръки.
Заключение
Май това е всичко. Макар че не е. Това е само миналото на Империята. Далечното минало. Империята съществува повече от 10 000 години и нейната история е препълнена с войни и кръвопролития. Хиляди врагове мечтаят да разрушат бастиона на светлината и реда в галактиката, но засега нито един от тях не е постигнал успех. За да се разкаже за настоящото положение на Империята ще се наложи да се пише много по-обемна статия от тази. Всеки от примархите основал свой орден космически десантчици, със своите традиции и закони. Десантчиците на Хаоса, отстъпили към Очите на Ужаса, кроят планове за унищожаването на ЛъжеИмператора и искат да измият човечеството от лицето на Галактиката с реки от кръв. Елдарите се разпаднали на четири нации, и всяка от тях тръгнала по свой път в нелекото дело на оцеляването във враждебната Галактика. Орките, както и преди браздят галактиката в търсене на битки. Имперската гвардия непрекъснато бди над реда и законността в Империята. Заедно с тях светлината на Императора носят и Сестрите на Битката, могъщи и прекрасни, подобни на ангели, служителки на култа към Бога-Император. А отвъд пределите на Галактиката Свръхмозъкът на тиранидите, може би, вече готви поредния набег на многобройните орди на унищожителите на планети. По пясъците на пустинните планети бродят, подобно на призраци, скелетообразните метални войни на Некроните …
Автор: Владимир (Avisian) Крилов
С любезната подкрепа на книгите с правила и описание на света на настолната игра Warhammer 40 000.