Ars Magica Fith Edition е игра, действието в което се развива в фантастична Средновековна Европа (наричана още Митична Европа), копие на нашата история, комбинирана с всички легенди и митове, в които хората от онова време са вярвали. В Ars Magica демони дебнат по улиците на Лондон, ангели пазят храмовете на Византийската Империя, огнедишащи дракони трупат несметни съкровища в пещерите в италианските Алпи, самодиви се крият в горите на славянските земи, а могъщи магьосници градят високи кули. Приказното е насложено върху историческия материал така, че да можете да прецените във всеки момент от колко история или фентъзи се нуждаете за своята игра.

Основните персонажи в Ars Magica са магьосници, които на свой ред са членове на приказна организация, наричаща себе си Орденът на Хермес. Орденът на Хермес е общество от магьосници, създадено през Мрачните Векове е цел да сложи край на смъртоносната междумагьосническа война, която се е водела след падението на Римската Империя. Магьосниците в Ордена на Хермес се делят между дванадесет потекла, наричани Домове. Грубо казано, всеки Дом покрива даден архетип, като боец, академик, бард, мистик, пратеник, преобръщанец, благородник и т.н. Независимо че членството в даден Дом изисква следването на определен морален кодекс, няма ограничения кой персонаж към кой Дом може да принадлежи.

Причината Ars Magica да има почти култов статус сред ролевите игри е нейната магическа система (която ще бъде описана детайлно по-долу), която позволява едновременно стандартната магия „на момента“ и сложни ритуали. Магическата система е базирана на комбинацията между глагол и съществително, като например на Създай, Унищожи и Контролирай с Огън, Вода, Ум и Животно. За да придаде средновековен дух, глаголите и съществителните са всичките на латински, така че Създай е Creo, Унищожи е perdo, Огън е Ignem а Ум става Mentem. Има пет глагола (наречени Техники) и десет съществителни (наречени Форми). Така ако искате да създадете огнена топка, трябва да използвате техниката Създай (Creo) с формата Fire (Ignem). Ако искате да контролирате нечие тяло, трябва да съберете Контролирай (Rego) с Тяло (Corpus). Всяка комбинация е дадена с насоки, които позволяват спонтанно изричане или подготовка на предварителни заклинания.

Друго нововъведение на Ars Magica в края на 80-те години бе идеята, че всеки играч има по няколко персонажа, които той може да играе в различен момент по време на кампанията (наричана тук Сага). Има два други вида персонажи които може да играете освен вашия маг: Спътници и Служители.

Спътниците са по-слаби от магосника, понеже не притежават магически умения (макар че някои могат да имат свръхестествени сили), но са равни на магьосника по отношение на положението им в сюжетната линия. Такива са приятелите и съюзниците на магьосниците.

Служителите са третостепенни персонажи, слуги, пазачи или селяни; най-ниската прослойка в Ars Magic. Те не са никак силни, но често са забавни за разиграване, понеже могат да си позволят да са по-несериозни или фриволни спрямо магьосниците и техните спътници.

Забележете, че Домовете не са класове, нито пък трите типа персонажи, описани по-горе. Ars Magica е безкласова система, където персонажите са описани с техните умения и качества, наместо даден клас. Домовете са обединения в самата игра и магьоснциите, спътниците и служителите са степени на важност спрямо игровия сюжет.

НА ПРЪВ ПОГЛЕД

Ars Magica е книга с дебели корици и 235 страници. Подвързването изглежда добре. Илюстраците в книгата използват два цвята: черно и ръждиво червено. Това, комбинирано на места с различни степени на червеното – бели карета с такива с леко розов оттенък и заглавия с кафеникаво червено – придава приятен естетичен вид и създава усещане, че използва повече цветове отколкото реално са налични. Текстът е разделен на три колони и често накъсан от текстови карета и илюстрации, макар че тук картинките са доста по-малко отколкото бяха налични в третото издание, и съвсем малко по-малко от четвъртото издание. Илюстрациите са приятни, макар да се срещат и не особено добри изпълнения, и в по-голямата си част се състоят от преизползване на най-добрите творби от предишното издание на играта.

Книгата има следните шестнадесет глави и пет допълнения: 1. Въведение. 2. Редът на Хермес. 3. Персонажи. 4. Добродетели и Недостатъци. 5. Способности. 6. Завети. 7. Херметична Магия. 8. Лабораторна магия. 9. Заклинания. 10. Дългосрочни Събития. 11. Препятствия. 12. Кралства. 13. Зверилник. 14. Митична Европа. 15. Истории. 16. Саги. Допълненията са: 1. Конвертиране от Четвърто Издание. 2. Преглед на Формули. 3. Списък на залинания. 4. Индекс. 5. Персонажни Листове.

ГЛАВА 1: ВЪВЕДЕНИЕ

Книгата започва с кратко литературно произведение, добре написано и сбито, което дава представа за темата на Ars Magica. Системата е набързо обяснена и използва формулата Атрибут + Умение + Модификатори + 1d10, като целта е да се надхвърли дадена трудност. Дадено е й кратък списък с термини. Общо 4 страници.

ГЛАВА 2: ОРДЕНЪТ НА ХЕРМЕС

Главата описва историята на Ордена на Хермес, започвайки с кризите довели до появата на Ордена, кратко описание на всеки Дом, ролята на Заветите (накратко: кулите на магьосниците) и как се управлява самия Орден на Хермес (Кодекс с закони и съдебен Трибунал). Описани са и взаимоотношенията на Ордена с другите средновековни общества, как магическите предмети въздействат на отношенията с магьосниците и какво се случва с тези заклинатели, които не са част от Ордена.

Накратко, Орденът на Хермес е най-големия и мощен съюз от магьосници през Средновековието, благодарение на изобретяването на могъщ магически щит наречен Парма Магика, както и гъвкавата и мощна магическа наука, наречена Херметична Магия. След зараждането си през 767-ма година, Орденът се развива чрез принуждаване на всички магьосници да се присъединят към него, и избиването на всички, които му се противопоставят. През 1220-та година (началната дата на събитията в Ars Magica Fifth Edition) в Европа е останала само малка група не-Херметични магьосници, като например ислямските магьосници в Средния Исток и езичниците в Источна и Северна Европа.

Тази глава е доста обширна и далеч по-добре написана спрямо почти липсващата в Ars Magica Fourth Edition. Тя дава на Водещия (наричан Разказвач тук) достатъчно информация за да си представи живота и обществото в рамките на Ордена на Хермес, както и достатъчно за играчите за да си измислят своите персонажи.

ГЛАВА 3: ПЕРСОНАЖИТЕ

Третата глава започва с описание на трите типа персонажи. Накратко, магьосниците и техните спътници са двата типа персонажи, които играчите ще разиграват най-често. Спътниците са важни персонажи, които не са магьосници и които се управляват (подобно на магьосниците) от един и същ персонаж. Слугите са персонажи, които всеки играч може да разиграва, и се създават и „притежават“ от цялата група; те са маловажни или поддържащи роли.

Персонажите в Ars Magica Fifth Edition се създават чрез избиране на Добродетели и Недостатъци (Магьосниците и Спътниците избират до десет точки Недостатъци, което им дава възможност да закупят за толкова точки Добродетели), разпределяне на точки между Показатели (всеки персонаж разпределя седем точки измежду Сила, Интелект, Бързина, Осанка и т.н.), определя Способностите им (персонажите получават брой точки Опит в зависимост от тяхната възраст, така че по-възрастните персонажи са по-опитни) и избират техните Индивидуални Черти (описание на произхода и личността на персонажа). Допълнителни статистики са Размера на персонажа, неговата Репутация (чрез Добродетели и Недостатъци) и тяхната Вяра (подобно на Волята). магьосниците също така могат да изберат заклинания.

Показателите се оценяват от -3 до +3, като нулата е седната стойност за човек. В новото издание са премахнати доста специализации при показателите, както и възможността за случайното им определяне. Сега единственият начин е чрез разпределянето на седем точки между осем характеристики, като цените нарастват експонентално, така че за да закупите Интелект на стойност +2, трябва да платите три точки (веднъж +1 и още +2). При отрицателните показатели получавате точки при същите стойности. Показателите не могат да подминат или надвишат гореописаните стойности, като това е възможно единствено чрез Добродетели и Недостатъци.

Включени са няколко готови шаблона за персонажи, като новаците са съветвани да ги променят по свой вкус. Шаблоните включват слуги, спътници и един Херметичен Дом. Освен това е включен и примерен персонаж (Дариус) който не е особено интересен и вдъхновяващ, макар авторите да са се опитали да го направят такъв.

ГЛАВА 4: ДОБРОДЕТЕЛИ И НЕДОСТАТЪЦИ

Добродетелите и Недостатъците са основата на персонажа в Ars Magica и са сериозно преработени в Петото Издание.

Старите издания използваха Добродетели и Недостатъци (ДиН) с оценки от +1 до +5 и дори повече. Всеки персонаж получаваше до десет точки за Недостатъци и още толкова за Добродетели. ДиН-ите бяха разделени в различни категории, като Херметични, Свръхестествени, Основни, Обществени и т.н. Сериозният проблем на тази система бяха цените. Имаше много грешки и противоречиви оценки защо дадено качество трябва да +1, +2 или +3 Добродетел или Недостатък.

В новото издание, ДиН-ите са разделени на Важни и Маловажни. Маловажните ДиН-и са оценени с цена 1 точка, а Важните ДиН-и струват 3 точки (или положителни при Добродетели, или отрицателни при Недостатъците). Това поправя проблема с цените, понеже сега всички ДиН-и са или Важни, или Маловажни (което води до друг проблем в бъдеще, но да не задълбаваме).

Също така е включена нова категория ДиН-, наречена Сюжетен Недостатък, който недостатък който не дава точки и съществува само за да насочи Разказвача как да въведе персонажа в своята кампания. Например, Сюжетния Недостатък „Наставник“ дава на персонажа наставник, който да му помага, но също така изисква от персонажа да изпълнява заръките му, или да пътешества надалеч по важни задачи и т.н. Играчите взимат само тези Сюжетни Недостатъци, които ги привличат, така че историите, в които техните персонажи се намесват, ще са направени специално за тях. Ако изберат Врагове, то е защото искат враговете да са елемент от поредната Ars Magica сага, не защото получават за това точки. За старите играчи на Ars Magica това ще доведе до немалко объркване, понеже навремето тези качества бяха обикновени Недостатъци, като Наставник или Видения (Недостатък, който дава възможност на персонажа да вижда в бъдещето и получава видения, но и бива преследван за това).

всички ДиН-и са подредени по азбучен ред наместо категории както в предишните издания. Това води до объркване, но се свиква бързо.

Няколко Добродетеля и Недостатъка са изключени от Петото Издание, докато някои от тези, публикувани в допълнения за Четвъртото Издание, са намерили път в новата книга. Изключени са Добродетели като Алхимия и Билкарство. И все пак повечето неща са вътре.

Новото издание също така променя действието на доста ДиН-и. Похватите са заменени с Талант (Способност/Изкуство) и Влеченията са преработени. Повечето Недостатъци също са променени така, че да дават различен резултат. Вече няма ДиН-и с варираща сила. Нови ДиН-и са Нестареещ, Диедна магия, Магическа Памет и Меркуриева магия. Премахнати са Магически Предмет, който позволяваше на играчите да започнат с омагьосан предмет; най-близко до това е качествот Реликва, но то не позволява да получавате магическа мощ от предмета. Друга Добродетел, която е MIA, е Митичен Показател.

Един от проблемите пред Ars Magica Fifth Edition (и ранните издания, също така) е че не обясняват адекватно идеята за ресурсите и баланса между класовете. Колко богат е един благородник? Колко богат е един свещенник? До какви приходи може да се докопа един търговец? Колко изкарва един крепостен селянин за да оцелее? Това са неща, на които други издателства като White Wolf и GURPS, обръщат голямо внимание, но няма да ги намерите тук.

Друг недостатък е малкия брой на Херметичните Добродетели – точно десет (девет, ако не броим Нежен Дар), които ограничават възможните комбинации. Бъдещи книги за Ars Magica ще разрешат този проблем, но засега той е налице.