Из „Ендивал: Огледалото на Боговете“

Въведение

– Тук е – прозвуча тих глас. – Не предвиждам да пробва да те нарани.

Смях изпълни полуразрушената стая. Здрачник облечен в тъмносиня роба бавно потри ръце, след което спокойно излезе от развалините и погледна небето. Беше тъмно. Оставаха часове преди слънцето да изгрее. Идеалното време за среща.

– Сам е – скоро го придружи съсухрен старец.

За разлика от здрачника, човекът бе облечен в съвсем обикновени дрехи. Черни кръгове под очите му подсказваха, че не бе имал спокоен сън от месеци насам.

– Нужно ли е да прибягваш до това? – попита той.

– Добре знаеш, че при подобни случаи, на пророчество не може да се разчита – отвърна здрачникът, отправил поглед към хоризонта. – Всичко зависи от него.

Човекът въздъхна и седна на земята. Толкова хилядолетия спокойствие и сега хаос… С какво бяха заслужили това? Несъмнено те можеха да въдворят ред, единствено те.

– Ето го – усмихна се здрачникът и посочи в далечината. Там, точно над хоризонта се виждаше малка бяла точица. Скоро точицата започна да става по-голяма и по-голяма. Минути по-късно ясно можеше да се различи фигурата на костен дракон, носеща се в нощта.

Забелязал двете фигури, драконът продължи в тяхна посока и кацна на десетина крачки от тях. Настъпи тишина.

– Сам си? – наруши я здрачникът. – Да не би да са разрушили гнездото ти?

– Другите отлетяха – отвърна драконът. – В момента останахме само ние.

– Ще пробва да те убеди да се откажеш – каза старецът. – Ще ти каже, че е безсмислено, че не трябва да позволиш лудостта да те погуби.

– Лудост? – започна да се смее здрачникът. – Наричаш идеята ми лудост? Не, приятелю, лудост бе това, което божествата направиха. Те ни откъснаха от себе си! Затвориха ни в тази Лияна и поставиха печат! Погледни ни сега! Ние, които сме избрани да отключим тайните на Теченията, биваме преследвани от простолюдието, като обикновени престъпници. Нищожни владетели си мислят, че могат да правят каквото пожелаят, а онези нищожества, алхимиците, имат дързостта да създадат своя организация, която непрестанно извращава магиите!

– Всичко се мени – каза драконът. – Лияната не е същата и ние трябва да се приспособим към това. Ако продължиш с плановете си, ще се самоунищожиш.

– Така ли? – здрачникът се почеса по брадичката. – И кой точно ще стори това? Ти? Твоите любими академии? Може би безмозъчните армии с металните си мечове? Или, да не би жалката Агилия? Тя ли ще ме унищожи?

– Арогантността ти те е заслепила – костният дракон размърда крила. – Дотолкова, че си забравил пътищата на съществуване. Духовниците винаги ще стоят над магьосниците…

– Не и над ефириал! – светкавици раздраха небето. – Божествата вече не могат да се намесят. Те самите направиха този избор, като затвориха Лияната. Може би ще кажеш, че остава Вестителя? Доколкото знам той също не е ефириал, но дори да е, това по никакъв начин няма да ми попречи. Виждаш ли, аз не искам да се превърна в божество, нито да взема мястото му. Аз просто искам да въдворя ред. Тъй като божествата ги няма, логично е Теченията да ги заместят.

Вместо отговор костният дракон просто се издигна във въздуха и отлетя обратно на север. Здрачникът изчака няколко мига, след което се обърна към стареца.

– Нищо няма да предприеме – отвърна човекът. – Ще уведоми Съвета на Магията за случилото се и след това ще престане да се занимава.

– Отлично – кимна здрачникът и се запъти към руините.

Някога това бе Кулата на Светкавицата – неговата Кула. Преди рухването й, там се събирали стотици магьосници, всеки от които бе гледан с почит от простолюдието. Десетки владетели търсели помощта на магьосниците тогава, всички владения искали да са в добри отношения с тях. Но не и след рухването на Кулата на Хаоса. Скоро обаче нещата щяха за се променят! Здрачникът се наведе и докосна земята с длан. Яркосини светкавици проблеснаха по робата му. Земята се разтресе. Виолетова светлина обля всичко. Когато сиянието изчезна, на мястото на руините си издигаше огромна кула, същинско подобие на древната Кула на Светкавицата.

– Започна се – каза уверено здрачникът. – Ерата на Слънцето е достигнала своя край. Сега е време за Ерата на Ефира!

Магическите академии

С падането на Кулата на Хаоса рухнало и социалното превъзходство на магьосниците. Ако в миналото Ендивал се е считал за владение на Кулите, то днес от тях не е останал и помен. Отслабването на Теченията за един ден успяло да постигне това, което армии не можели в течение на векове. Една по една всички Кули се разпаднали на парчета с едно-единствено изключение – кулата на Огъня. За нещастие, това било едва началото. Лишени от Кулите и магиите си, магьосниците внезапно се оказали изключително уязвими. Неспособни до понесат това, стотици отнели собствения си живот. Хиляди други били линчувани от бесни тълпи, които търсили някой да обвинят за всичките страдания причинени от войните и демоните. Така, след векове охолен живот, последователите на Теченията отново трябвало да крият същността си. Но както гласи древната поговорка “дори ранен лъвът остава лъв”, и твърде скоро магьосниците се събрали и издигнали нови крепости, в които да се скрият. Тези крепости били наречени Академии на Магията и в тях бил добре дошъл всеки способен да управлява Теченията.

Първата академия била изградена около останките на Кулата на Костта на полуостров Кул. Създанието, захванало се с подобно начинание, било костния дракон Лавда. За разлика от останалите костни дракони, той не отлетял в търсене на древните си господари, а се захванал да създаде общество, в което магията на Теченията щяла да бъде съхранена.

Като се сдобил със съгласието на Вестителя на Скитхе, Лавда започнал изграждането на академията си. Първоначално единствените му помощници били бившите му ученици от Кулата на Костта, но скоро започнали да прииждат и други. Новината за “град на магьосниците, управляван от костен дракон” бързо заляла континента и скоро по-голямата част от криещите се магьосници се насочили натам с надежда да намерят познатия начин на живот. За по-малко от година “поданиците” на Лавда станали пет хиляди, а около гнездото на дракона вече била издигната така мечтаната академия, в която създания отново започнали да изучават мощта на Теченията. Тъй като всички магьосници били еднакво застрашени, вече не съществували предишните вражди между последователите на различни Течения – всеки бил свободен да изучава каквито магии иска. Вече се било зародило колективно общество, в което всеки давал своето за оцеляването и развитието на Академията. Слуховете за създаването на подобно общество обаче не били допре приети от редица местни владетели, както и от Агилията. В отговор били направени неколкократни опити Академията да бъде разрушена, но грубата сила отстъпвала пред разрушителната мощ на Лавда, а Вестителя на Скитхе не позволявал на нито един духовник да се включи в спора. Като резултат полуостров Кул бил обявен за прокълнато място, което разбира се не пречело на постоянните опити да отделни групи да навредят на магьосниците.

Появата на първата академия за жалост далеч не решила проблемите на магьосниците, особено тези, които се намирали на другия край на Ендивал. По-голямата част от тях потърсили убежище в горите и градовете на здрачниците, където с помощта на малко кристали можели да останат забелязани. Други предпочели диктатурата на империята Нави, където не били толкова преследвани. За нещастието на всички, това се оказали единствено временни решения. С нарастването влиянието на Агилията пипалата й стигали по-далеч и по-далеч, а никому не била тайна за дълбоката вражда, която съществувала между алхимици и магьосници. Било необходимо ново, трайно решение на въпроса и за щастие такова дошло навреме.

След завършването на академията си, Лавда започнал да кръжи из цял Ендивал в търсене на групи магьосници, които да пренесе на полуостров Кул. При един от тези полети драконът се натъкнал на нещо, което го изпълнило с надежда – единствената оцеляла Магическа Кула на Ендивал – Кулата на Огъня. Когато се приближил Лавда бил посрещнат със стрели и огън, но това не му попречило да кацне пред портите на кулата и да поиска среща с повелителя на Кулата. След неколкочасово колебание срещата се състояла и било постигнато съгласие това да стане втората Академия, която да помага на магьосниците да оцелеят в тези опасни времена.

За доизгражданото на втората Академия били необходими няколко години, както и помощта на голяма част от учениците на Лавда, но скоро тя станала факт. Така за по-малко от година основната част от магьосниците криещи се в околните владения се стекли към бившата Кула на Огъня, където да бъдат в безопасност.

Съществуването на две Академии наложило създаването на имена, по които да се различават. Тъй като основната част от академията на Лавда била изградена от кост и бели камъни, тя получила името Седефената Академия, а другата – Академия на Пламъка. Но това не било най-важното. Присъствието на две напълно автономни владения на магьосниците наложило промяна на цялостната политика на Ендивал. Малко били владетелите доверяващи се изцяло на магьосниците, но силата на Академиите ги принудила да се съгласят да третират членовете й като всяко друго създание. Дори Агилията била наясно, че при директен конфликт срещу последователите на Теченията нямало да има победител.

Агилията

След краха на демоновластните и последвалите промени, почти всички алхимични гилдии се събрали да решат бъдещето си. За съжаление се оказало, че било невъзможно да се стигне до съгласие по какъвто и да било въпрос. В резултат на това част от гилдиите се върнали в градовете си, където водели самостоятелна практика, без да искат съвет или подкрепа от колегите си. За тях всичко изглеждало като преди и било единствено въпрос на време преди нещата да се върнат в нормалното си състояние.

Останалата част от алхимиците не споделяли оптимизма им. Получили знания от прогонената раса на скиражите, те ясно осъзнали, че разполагат с алхимични технологии, които са в състояние да променят начина на живот на всяко създание. Въпросът бил дали да ги използват и ако да, дали да ги направят достояние на всички. Решението не било лесно, но в края на краищата се стигнало до следното – образуване на една алхимична гилдия състояща се от няколко клана, всеки от които щял да се развива в определена област. След дълго обмисляне клановете били разделени на седем – шест в зависимост от областта, в която се занимавали, и един, който да координира всичко. Така било сложено начало на алхимичните гилдии, известни като Агилията.

Седемте клана на Агилията

“Кръга” – мистериозен клан, в който са включени създателите на Агилията, станал известен като кланът на Контролиращите. Реално този клан няма собствено име, но тъй като знакът му е обграден с кръг, всички се обръщат към него с “кръга”.

Ащеор – на този клан е поверена защитата на организацията, било то от външна или вътрешна опасност. Официално Ащеорите преследват основно демони и демоновластни, но е всеизвестно, че това са наказателните отряди на Контролиращите.

Беристол – известни повече като “строителите”; членовете на този клан отговарят за почти всичко свързано с новите алхимични уреди. Тяхна задача е проектирането, създаването, поддръжката и поправката на всеки магически уред на Агилията.

Ги – в тясно сътрудничество с клановете Беристол и Енелон, кланът Ги има за цел да подсигури безпроблемното действие на магиите и магическите уреди в реални условия. Основната им работа е създаване на ефективна изолация срещу силни и нестабилни ефирни (и други) еманации.

Динион – продължавайки вековните традиции на алхимиците, този клан се съсредоточава върху създаването на отвари, прахове и мехлеми, които да имат практическо приложение. Поради тази причина повечето алхимици ги наричат “магазинерите”. Въпреки това почти всички в Агилията осъзнават, че именно от тях идва голяма част от приходите на организацията.

Енелон – за разлика от останалите кланове, Енелон се занимава единствено с вграждането на сложни магии. Благодарение на него се е стигнало до действията на щампите и повечето магически уреди. Тъй като се занимават почти изцяло с теория, алхимиците ги наричат “студените”.

Велисто – най-новия клан на Агилията, който са занимава с място наречено ИСАЛ (Изкуствено Създадена Алхимична Лияна). Макар за момента да е достъпен единствено за богатите, членовете на Велисто продължават да разработват законите на създадената от тях Лияна, както и средства, с които богатите да влязат в нея.