Реч на И. Атанасов на „Аквилония 2005“

Автор: Иван Атанасов

Денят е 20 Юни (събота). Часът е малко след 13, а мястото е зала 37 в сградата на Общината във Варна. Поводът е лекция от създателя на системата Аксиом16 на тема “Ролевите игри – хоби и начин на живот”. Въпреки че залата не беше от най-пълните, BatGoiko не се изложи и се представи максимално добре пред всички, които бяха решили да загубят 1 час, но да научат какво аджаба е туй нещо “игра на роли”. Беседата беше част от феста “Аквалония”, който се провежда всяко лято във Варна и се организира от клуб на фантастите “Землемория” и други фентъзи дейци от Морската столица. За всички, които не успяха да дойдат, ето какво каза Иван Атанасов пред феновете (публикува се с известно съкращение)

“Първо искам да благодаря на всички, които дойдоха и както гледам повечето от вас са ми все познати лица. Тъй като не знаех каква аудитория ще имам, дали ще бъдете запознати с това какво са ролевите игри и какво не са, съм ви подготвил няколко варианта на тази беседа. Няма да я наричам лекция, тъй като нямам намерение само аз да говоря и смятам и вие да се включвате от време на време. Това е полезно за вашето въображение и въобще полезно, за да разберете наистина нещата, или поне това, което ви интересува.

Така сега искам да попитам има ли някой, който не знае какво са ролевите игри (мълчание в залата – бележка на Ян)? Добре, така и предполагах (смее се – бележка на Ян)! А някой, който още да не е играл? За настолни говоря, не за компютърни (вдигат се плахо няколко ръце – бележка на Ян)? А! Добре, значи си струва все пак да кажа няколко думи за тези игри.

Уводът ще е по-кратък, тъй като нямам за цел да ви обяснявам как са възникнали игрите въобще или как ролевите игри са супер естествени… Искам да кажа, че общо взето ние сме играли такива игри още, когато сме били много малки, само дето не знаели, че те се наричат така. Става въпрос за тогава, когато сме подражавали на героите от филми и книги и сме викали, че сме я Поразяващата ръка, я Винету. Е, по-младите сега не викат така, защото те са гледали едни други филми. Ние сме подражавали на Люк Скайуокър, едно време на Хан Аспарух (или Хан Соло – бележка на Ян) и на какво ли не още. Това всъщност са си ролеви игри, само че всъщност те са предшествениците на LARP-а – знаете ли какво е LARP (оказва се, че доста от публиката не знаят – бележка на Ян)? Добре, става въпрос за ролевите игри, които се играят на живо. Много са популярни сред някои среди, тъй като са супер забавни и изглеждат като театър отстрани. И те наистина са абсолютното продължение на тези игри, които сме играли като малки. Само дето хората влагат в тях малко повече средства и желание и постигат едни много красиви неща. За жалост те не са достъпни за абсолютно всички хора, тъй като наистина изискват малко време да се отиде сред хубава природа, да се купят костюми, да си направите наистина едно кино…

Ролевите игри като такива са възникнали съвсем естествено и в древността, едно време хората са разигравали на племенния огън сценки от изминалия ден, как е протекъл ловът и т.н – това са все вид ролеви игри. При тях се влиза в дадена роля от типа (Иван се прави на неандерталец – бележка на Ян) – днес видях онова страшното – аууу – то виеше, ама аз го убих – ама съм голяма работа – и т.н. Дали той го е убил, или е гледал кой го е убил няма значение, това е една роля, която както се казва е напълно естествена. При това като истински игри те е трябвало рано или късно да възникнат с регламентирани правила…

(Тук Иван е прекъснат от слушател от публиката, който пита дали гладиаторските борби също са били ролеви игри?)

Ами малко по-спортно състезание са тези борби, доколкото знам. Всъщност там става въпрос не за игри, а за добре направен спорт. По-скоро ролеви игри е този кеч, който се разиграва по телевизията и там си е чиста сапунена опера – какво станало зад кулисите, кого са гонили по паркингите, на кого са прегазили кучето – всичко това си е чиста ролева игра според мен…

(Човек от публиката пита за LARP-а и иска да научи малко повече.)

А! Да! Както казах вече, тези игри наистина са ролеви по своя характер и провеждане. Всъщност те са доста живички и там правилата са много жестоки и рискуваш да пострадаш! Честно казано аз не съм участвал в LARP, но съм чувал, че там се замерят с шишарки като мятат магиите (смях в залата – бележка на Ян). Предполагам, че с някоя по-тежка шишарка, вие също рискувате да пострадате в такива игри. Надявам се, че всички ще сте добронамерени и ще се пазите, ако все пак решите да опитате подобна игра!

Та както казах, съвсем естествено е тези игри да възникнат с времето в една по-регламентирана форма. Най-първите варианти са май по времето на Първата световна война, когато започват да се разиграват военни действия с фигурки (войничета и гаубици – бележка на Ян). Става въпрос за разиграване на така наречените по-скоро стратегически Table-top игри, като за пример мога да посоча най-популярната сега “WarHammer” – поне за мен тя е най-популярната, макар вие да можете да сте чували и други подобни игри. Има много такива игри, “Риск” например, както и други, на които не помня имената сега… С времето тези игри стават доста популярни и извън военните. Започнало се е да се играе на подобни игри и от удоволствие, а не както е било дотогава – само за разиграване на военни действия преди те наистина да се случат. По-нататък някой се е сетил да направи играта малко по-персонална и там вече играчите не са водили армия, а всеки от тях е имал отделен герой. Може сте чували за Chainmail (нейни създатели са Гари Гигакс и Дейв Ърненсон, а годината е 1972 – бележка на Ян) и от нея се раждат Dungeons & Dragons, за които миналата година чествахме 30-годишна история в света на ролевите игри (1974-2004 – бележка на Ян). По-дърти са и от мен почти (смях в залата – бележка на Ян). С раждането на тази игра се поражда това ново хоби, което, разбира се, църквата веднага заклеймява като сатанинско, тъй като децата се събират около едни странни фигурки, разиграват едни рогати създания, чертаят пентаграми, изричат магии и какво ли още не, което, разбира се, помага за популяризирането на ролевите игри и прави страшен бум в Щатите. Покрай успеха на драконите, разбира се, се появяват много други игри, които сега няма да изброявам. Ще кажа само, че в момента ролевите системи и светове наброяват над стотици различни вида, които дават възможност на всеки да играе това, което му е удобно.

Така, с това долу-горе ви разказах за развитието на ролевите игри, което може за някой от вас да е било познато, може за други да не е – аз бях длъжен за протокола да го спомена.

Сега да се върнем в България, където ролевите игри общо взето сега започват да се развиват. Те се свързани най-вече с появата първо на книгите-игри. Сигурен съм, че доста от вас си спомнят за големия бум на книгите-игри у нас (1992-1998г. – бележка на Ян). Тези книги сами по себе си са ролеви игри, само че там я няма ролята на Разказвача. Всички знаете какво е Разказвач и сега няма да ви го пояснявам – нарича се Dungeon Master, Game Master и какво ли още не на английски. Аз му викам Разказвач, защото според мен това е най-правилният му превод на български, тъй като това е човекът, който разказва историята. “Господар на играта” би било малко тромаво за произнасяне на български, но иначе и това е много точно. Това, което най-много се страхуват да играят играчите, всъщност е Разказвачът. Това е може би защото ролята на Разказвача е много сериозна за протичането на една ролева игра. Така, видиш ли тя е много отговорна, защото някой може да ти се разсърди, ако го ощетиш, или дори да те заплашат с побой, ако дразниш играчите и т.н. (смее се – бележка на Ян) Това последното, разбира се, е в областта на шегата – досега не са ме заплашвали с побой моите играчи, но пък много са искали (кратка многозначителна пауза – бележка на Ян)… Та всъщност да си Разказвач е много приятно и предполагам всеки от тук присъстващите, който е водил ролева сесия, ще го потвърди. Дори искам с тези мои думи да подтикна всички играчи, който досега са били само “играчи”, да вземат да се запалят да бъдат и “Разказвачи”. Както се досещате Разказвачът е този, който създава историята. Той е Творецът в играта и развива своето въображение поне пет пъти повече, отколкото самите играчи. Все пак играчът мисли само за един човек като под човек разбирайте всякаква твар, която можете да играете (джудже, елф, хобит и т.н – бележка на Ян). Искам да кажа, че този играч мисли само за едно и трябва да се превъплати в образа на именно това създание, което понякога не е лесно – примерно да играеш от раса на гущери или на разни други слузести създания, макар винаги да е било предизвикателство и забава. Но си представете ролята на Разказвача, който трябва да разиграе всички персонажи, които героите срещат в приключението! Това макар да изглежда малко трудно в началото, всъщност е супер забавно. Изобщо факта, че вие импровизирате всичко, прави ролевите игри много забавни, ползотворни и (тук най-после сложиха микрофон пред Ванката и думите му започнаха да се чуват и до най-отдалечението ъгли на залата – бележка на Ян) развиващи въображението хоби. Именно на този аспект аз искам да се спра на хобито – развиването на въображението. Това просто е може би най-полезната част на ролевите игри като обучаващи такива. Забавната част е ясна и при нея няма да се спирам – всички се забавляваме, когато играем и в това няма спор. Но игрите, когато се играят в този книжен вариант, наистина се налага да мислите и да развивате въображение, да движите сцените пред вас, което ви помага после във всякакъв род работа, която изисква пространствено мислене, описание…. Започнах изведнъж да говоря много силно (смее се – бележка на Ян). Както и други такива положителни за бъдещата ви кариера дейности. Така че, ако има млади родители тук сред нас, не спирайте децата си да играят такива игри – те не са сатанински, в никакъв случай – те ги стимулират да мислят, пък ако ще там да убиват по стотици невинни граждани – хубаво е, че не го правят наистина (в залата звъни мобилен телефон и Иван млъква за миг сконфузен – бележка на Ян). Друго, което може да ви стимулира да повярвате в полезността на ролевите игри е фактът, че почти всички известни автори на фентъзи практикуват това хоби – Робърт Джордан, Джордж Мартин (“Песни за огън и лед” – бележка на Ян), Реймънд Фийст и др. Те в повечето случаи са Разказвачи, които много добре описват света, тъй като все пак са и писатели. Вайс и Хикман също се подвизават като такива (авторите на “Хрониките на Драконовото копие” – бележка на Ян). Джордж Мартин ми разказваше за някакви други негови колеги, когато се видяхме (на фестивала Еврокон в Пловдив – бележка на Ян). Той каза, че те играели много отдавна и имали някакви заговори помежду си, но така и не разбрах какви точно, защото тогава се занимавах със списанието (“Фентъзи Фактор” – бележка на Ян) и не беше сигурен, че няма да се свържа с тях и да им кажа (смее се – бележка на Ян). Общо взето забавляват се достатъчно възрастни хора с тези игри, така че не е само хоби, а аз не случайно съм го нарекъл и начин на живот. За хората на изкуството тези игри много често се превръщат в начин на живот, защото те стимулират тяхната дейност.

Ролевите игри се ползват и като обучение в много области – в политика, в преговори със заложници и всякакви такива ситуации се разиграват, за да могат да свикнат хората на евентуалните стресови ситуации, като разбира се, става въпрос по-скоро за LARP, а не за игрите, които играем, насядали около масата. Та може би си струва да видите една такава игра, която е или за политици, или за военни – те са най-интересните – но има и такива за психиатрично лечение… Това да не ви стряска – каза ми го един мой приятел лекар, който се беше върнал от Англия и допълни, че точно на такава ролева сесия щял да ходи, но аз лично не съм присъствал на такива занимания, а би било интересно. Още повече, че аз професионално се занимавам с игри и искам да ги видя от всички им аспекти, така че, ако някой от вас е виждал подобна учебна ролева игра, дори бих се радвал, ако го сподели (никой не се обажда)… Истината е, че тези игри все още са малко непознати в България, освен това в нашата страна да отидеш на психолог звучи като да отидеш на психиатър – не правим разлика между двете думи – но психолозите много често използват тези прийоми.

(голяма пауза)

Така, а сега ако имате въпроси към по-общите неща, настъпи момента, в който можете да попитате, докато не сте ги забравили… (мълчание в залата – бележка на Ян) А ако нямате, ще поговорим за това как аз виждам правенето на една такава игра. Как съм подходил аз, когато съм правил нашата игра (става дума за системата Аксиом16 – бележка на Ян) и какво според мен е бъдещето на тези игри и развитието им в България. Дотук всичко е ясно и въпроси няма. Надявам да не ви отегчавам много и да не ви приспивам, но в жегата има и такива рискове (в залата имаше и климатик, но той вееше само до вратата – бележка на Ян).

Та защо всъщност при наличието на толкова много игри по света продължават да се правят нови? Нови правила, нови светове – защо е нужно това? Има няколко причини, които ние сме видели, когато сме започнали да правим ролевата игра по Аксиом16 – казвам “ние”, защото аз съм инициатор на тази игра и аз съм бил в основата, но има още четирима души от екипа, които всъщност са ми помогнали да завършим книгата. Все пак това си е доста сериозен труд, особено когато го правиш извън работно време, тъй като засега българският пазар не е толкова достатъчно добре разработен, че това да е съвсем професионално хоби. Първо в България нямаше български ролеви игри, когато започнахме да правим играта. Тук, разбира се, ще се появят хора, които ще кажат, че имаше Ендивал – да, те започнаха доста преди нас (ние не знаехме) и успяха да дадат своя дял за популяризирането на ролевата идея, за което сме им безкрайно благодарни на колегите (смее се – бележка на Ян). Така че се появиха три книги, посветени на ролевите игри по Ендивал– това е светът на колегите от Огнекрас (екипът на Ендивал – бележка на Ян) – а едва след това успяхме да се появихме и ние с книгата по нашата система и свят, който съвсем скромно сме нарекли Титания, тъй като звучи титанично (смее се – бележка на Ян). Защо сме си дали труда да го правим? Ами защото ни беше приятно най-вече, приятно е да създадеш един свят, който да е удобен за игра – всъщност това беше основната идея още в началото на разработката – светът да е удобен за игра! Не сме си поставяли за цел да създадем най-уникалния и най-новия свят – искахме просто да създадем един много близък до класическото фентъзи свят, но да е много добър за игра. Честно казано, аз смятам, че го постигнахме – светът е така описан и разработен, че предлага много варианти за развихрянето на въображението на играчите. Една такава книга трябва да изхожда наистина от това, че всъщност в нея играчът е по-важният, отколкото автора на книгата. Все пак един автор на ролева игра трябва най-вече да остави възможност на играчът да играе. По същата логика сме се водили, когато сме правили правилата – правилата като цяло се опитахме да бъдат с достъпни зарове. Нагодихме ги с шест-стенни такива. Сведохме ги до една основна формула, така че уж всичко да изхожда от нея. Поне това се старахме – всичко наистина да изхожда от нея. Обемът стана голям, което стресна част от читателите – това е така да се каже нормален риск и не искахме да издаваме нещата на серии, но това е съобразено с българския пазар. Западните системи има време, докато дойдат в България, все някога се надяваме да дойдат и те. Имаме възможност да играем и преведени чужди игри (например моя превод на Basic D&D, който е качен на нашия сайт – бележка на Ян), но дотогава успяхме да дадем нещо на хората – и след това ще даваме, разбира се, това не е последният ни продукт. За да може да се съживи един такъв свят и да могат хората да играят в него, е нужна поддръжка. Засега имаме разкази по света на Аксиом16 – това всъщност са разкази на наши фенове, които са доста качествени и които карат света да се променя. Това именно ни беше и желанието, този свят така да е направен, че да се променя от феновете.

Друго, което може да се каже при правенето на ролевите игри е, че трябва винаги човек да има някаква визия защо той иска да прави ролева игра – предполагам, че доста от вас тук сред нас като фенове сами си правят най-малкото модификации на правила, на светове, така ли е? Или никой не е правил досега (мърморене – никой не си признава – бележка на Ян)? Сериозно? Никой ли не е правил (двама на първия ред плахо дигат ръка – бележка на Ян)? Стига де, няма нищо страшно в това, че сте правили! Със сигурност сте правили много модификации на различни системи, със сигурност след време сте разбрали, че 90% от тези модификации не работят, но 10% все пак сте запазили, което пак е нещо (един фен от задните редици се обажда и казва, че познава системите най-вече от компютърните ролеви игри –бележка на Ян)… Да! Между другото това е нормално за българския пазар, защото ние не познаваме много системи, а по-скоро познаваме ролевите игри от компютърните игри. Тези игри в 80% от своята част са базирани на D&D, но тези правила ние почти не сме ги виждали, преди да седнем да направим нашата система. С други думи ние няма какво да модифицираме и затова сядаме и си правим нова наша система, която току виж ни свършила работа. Това е съвсем нормално за България, но така се ражда творчество и творческо мислене. Аз вече три години работя в компания за компютърни игри като дизайнер на игри и съм понаучил доста нещо – от първоначалния ми мироглед за игрите доста неща се промениха. Всъщност компютърните и настолните игри са много различни като характер – това, което е много важно за компютърните игри е доста по-маловажно за настолните и обратното. В настолните игри всеки казва, че е най-важна системата, а в компютърните игри никой не вижда системата – там компютърът е системата и само трябва да знаеш кой бутон да натиснеш. Да не говорим, разбира се, за бъдещето на компютърните игри, които вървят пък съвсем към опростяване на целия интерфейс, правенето на герой и такива неща. Докато една компютърна ролева игра по Dungeons & Dragons преди пет-шест години можеше да си позволи да започне играта в един екран като образа на героя и 45 статистики, които вие още не знаете въобще за какво служат. Какво значи да му повишим силата или да му качим ловкостта, когато тенденцията е тези екрани въобще да изчезнат, а те да се появят евентуално пред играча, едва когато той вече знае за какво служи силата му. Първо му казват, че с повече сила нанася повече щети, а с по-висока ловкост скача по-нависоко и т.н. И чак тогава да го попитат – абе ти сега сила ли искаш да покачиш или ловкост? Защото наистина за един абсолютно начинаещ играч на компютър или на конзола, когато седне пред играта, той си няма идея кое какво значи на практика. Например каква е тънката разлика между заплашване, убеждаване и преговаряне (които общо взето са доста сходни по ролята, която вършат)? Истината е, че ако съм съвременен играч и срещна тези понятия в една компютърна игра, аз няма как да знам тези неща (които са взети директно от термините на настолните игри – бележка на Ян).

Ние неусетно минахме малко към компютрите и конзолите, макар че предполагам, че на последните не сте им чак такива фенове… Или греша? Има ли някой от вас, който вече е разбрал, че конзолните игри всъщност са по-правилните игри? Освен мен (смее се – бележка на Ян)! Всъщност бъдещето е в конзолните игри и сега е времето да си пренастроите часовниците и да си купувате новите конзоли като излязат, защото компютрите остават все по-назад на фона на новите конзолни ролеви игри. И тук понятието “ролева игра” е много по-променено от това, което ние влагаме в настолните такива. В тях ние говорим наистина за една роля, където човек възприема даден герой и прави с него точно каквото поиска. Той може да каже, че героят му прави всичко, за което той самият се сети, че може да прави. Докато в компютърната игра има едни шаблони, които са му заложени от дизайнерите и програмистите и той няма как да избяга от тях. Ако му е казано, че не може да плува, той никога не може да прекоси една река, защото тя е сложена там именно за преграда и героят нищо не може да направи, за да я премине. Това е една от основните причини да продължаваме да играем настолни ролеви игри, макар да сме се пренаситили от компютърни такива. Другата причина е, че можем да седнем с приятели и да се позабавляваме, което не е равносилно на изиграването на една онлайн игра. Предполагам доста от вас са ги пробвали вече – World of Warcraft, GuildWars – това са все хитови заглавия. Ако сте играли настолна ролева игра и сте опитвали тези онлайн компютърни игри, ще разберете, че дори те всъщност са съвсем различно изживяване. Не че са лоши де, напротив, много са приятни и аз се забавлявам безкрайно, когато ги играя. Въпреки всичко там понятието да развихрим въображението си и да играем ролята просто го няма. Там има едно постоянно напредване в някакъв плот на играта, или тук-там се запознаваш с разни хора, но те не ти и трябват – това са едни single player игри т. е. напълно самостоятелни и за един играч, просто са сложени в една атмосфера, в която има и други играчи, които играят. Така че дори тези игри няма да изместят нуждата от настолни ролеви игри – те ще си останат едно добро хоби за събота и неделя (или петък вечер, че чак до събота сутрин – бележка на Ян), а популярността им никога няма да замре. И възрастова граница за тях няма!”

(Следват няколко думи за съпътстващите на ролевите игри – игрите с карти, различните он-лайн мъдове и мушове, книгите игри и стратегическите игри. След това Иван направи малка реклама на нашия сайт за настолни ролеви игри, както спомена и този форум, но не забрави да спомене и своя сайт на системата Аксиом16. Последваха няколко плахи въпроса и беседата завърши с шумни аплодисменти, които Иван скромно прие с гордо вдигната глава. Накрая се раздаваха автографи и книги по Аксиом16 и всички си тръгнаха доволни до следващата Аквалония. Амин – бележка на Ян)