Превели: Nirangor & Curie / Редактирал: Bezimenniq

Преди време имаше рекламна кампания на Талисланта в Dragon Magazine, която гордо възвестяваше за игрови свят “без елфи”. Тази проста фраза казва толкова много за елфите, колкото аз сигурно няма да мога да кажа в следващите няколко хиляди думи (макар че ще продължа и поне ще опитам). Ние сме свикнали с тези същества дотолкова, че ги виждаме едва тогава, когато усетим тяхната липса. Това важи както за ролевите игри, така и за митологията.

Всяка фентъзи ролева система има, по един или друг начин, елфи сред своите игрови раси. Те може да бъдат наречени Елфи, Sidhe или вълшебен народ, но почти във всеки случай те са от един и същ архитип: високи, стройни, с остри уши, със скосени очи, обитаващи върховете на дърветата, стрелящи с лък, изричащи заклинания, промъкващи се, грациозни, красиви, безсмъртни, живеещи в пустошта. Интересното е, че повечето от тези определения са останали непроменени през вековете, макар че елфите, които виждаме в днешните ролеви игри, са доста по-различни от своя първообраз. С две думи, колкото повече нещата остават същите, толкова повече те се променят; очевиден парадокс, които говори изключително много за расата на елфите.

Произход

Самата дума “elf” води началото си от тевтонската (т.е. германската) и скандинавската митология от думата “Аlp” (алтернативно Alb или Alf), като множественото число, разбира се, е Alps. Е, не съвсем. Истинското множествено число е alpar или alfar, но Аlps несъмнено звучи много по-познато – същотото е и името, дадено на планинска верига (най-често свързвана с Швейцария), която доминира в нея част на света (и е по-разпознаема форма за множествено число, ето защо ще го използвам оттук нататък). Алпите (Alps) и Алфите (Alfs) са обитателите на тези планини; от самото начало са били обвързани със земята, на която живеят. Алфите безспорно били свръхестесвени същества, обитаващи вълшебните царства в планините, изобразявани като малки, пакостливи духове, които носят зло и кошмари (думата “alp” буквално означава кошмар). Макар че в началото са били смятани за духове на умрели тевтонци, по-късно стават доста по-определени в норвежката митология.

Норвежки е и митът, които разделя елфите на две категории: красивите Светли елфи (или Ljosalfar) и грозните Тъмни елфи (или Dopkalfar). Както е с всички митове, специфичните детайли за това как изглеждат елфите варират в различните райони и в различните сказания. В някои случаи Светлите елфи са били смятани са същества от чиста енергия, освободени от материалното, почти божествени , обитаващи най-високите нива на Alfheim (Домът на Елфите), заедно с бог Freyr, господар на слънцето, дъжда, жътвата, плодородието и благоденствието. Тъмните елфи, от друга страна, били доста материални, живеещи под земята, под океаните или в най-тъмните гори. В най-ранните митове Dopkalfar са били свързвани дори с джуджетата, макар че след Hrafnagaldr (норвежка поема, чийто приблизителен превод е “Песента на гарваните”), границата между Елф и Джудже (Dvergar или Duergar) става доста ясна.

При все това, немските народи не са единствените, които се занимават с елфите; както е с почти всички митове и легенди, елфите са се вмъкнали и в други култури, благодарение на хората, мигриращи от едно място на друго заедно със своите вярвания. И като са првили това, границата между светло и тъмно, добро и зло при елфите става доста добре очертана. Например в Датския фолклор, елфите са красиви в лице, но грозни откъм гърба. По този начин се е подчертавала двойнствената им пророда. В Шотландската митология, “Sith” (произнася се “Shee”) са били членове или на двора на Seelie (Светлината), или на двора на Unseelie (Мрака). По същият начин, при келтите „Sidhe“ (отново произнасяно “Shee”) са също раса с добри и лоши представители. Най-яркия пример за “лош елф”, имайки предвид правилното произнасяне на думата „Sidhe“, може да се види в Banshee-то; този митологичен женски елф (най-често не-мъртъв) носи името „Bean-Sidhe“, което изглежда доста по-различно от Banshee, но се произнася почти по същия начин.

Все пак, важно е да се отбележи, че елфите не са създадени само от европейската митология; те се появяват под различна форма по целия свят. Във филипинския фолклор има Duende, който е част от група духове известни като Enkanto, които представляват света на мъртвите, живеят под дърветата и често са благосклонни и щедри, понякога зли и винаги пакостливи. Местните американци имали Nunnehi, безсмъртни същества, обитаващи подземните светове. Японците имат подобно понятие в лицето на техния Kami, мощен природен дух, заслужаващ учажение и почит, способен на измама и мошеничество. Дори хавайците имат свои собствени елфи, известни като Menehune, дребнички същества, живеещи в дълбоките гори и планините. Както почти всички видове “елфи”, Menehune са свързвани с прародителските духове, природния свят и с още три характерни за елфите черти, които се нуждаят от по-задълбочено изследване, а именно склонност към невидимост или потайно промъкване, стрелба с лък и много дълъг живот или безсмъртие.

Trick or Trait

Елфите винаги са били смятани за крадливи, пакостливи, трудни за виждане или в някои случаи напълно невидими същества (тихото промъкваме и кражбата винаги са вървели ръка за ръка), без значение дали са светли или тъмни. Голям брои легенди от Средните векове разказват за елфи, крадящи добитък от фермите или бебета от техните люлки, заменяйки ги с други. Във всички случаи елфите, които крадат са или невероятно бързи, или напълно невидими. На местата, където те се делят на светли и тъмни, светлите (свързвани с въздуха) е доста по-вероятно да останат невидими, докато тъмните имат навика да изчезват от поглед, щом бъдат веднъж видени.

В една басня се разказва как акушерка била взета сред елфите, за да помогне за раждането на едно бебе-елф (елфите имат лошата слава с липсата си на акушерски умения) и след това държана известно време сред тях, преди да бъде пусната. Докато била там, тя открила малко шишенце със сребриста течност, която елфите винаги втривали върху очите си преди да излязат към външния свят. Тя тайно сложила малко на дясното си око и след това била освободена да си ходи с награда от златно съкровище за помощта й. Няколко дни по-късно тя открила, че може да вижда невидими елфи, които се промъквали и обирали “слепите” хора. Тя възнегодувала срещу тях и те, откривайки какво е направила с вълшебния елексир, извадили дясното й око. Потайни и злонамерени могат да бъдат елфите, ако им се наложи.

Но елфите не винаги са невидими, нито пък винаги разчитат на магически отвари. Елфите на Толкин от Лориен например били просто невероятно добри в умението си да вплитат магия във сивите си наметала, които са “… от неоценима помощ, когато искаш да останеш незабелязан, докато вървиш и сред камъни, и сред дървета.”

Очевидно разбирането, че елфите трябва да бъдат невидими, е защото те са митични същества. Ако можеш лесно да видиш нещо, лесно можеш и да спреш да вярваш в него. Със своята способност да се появяват и изчезват, легендата за елфите (а и за други вълшебни същества) става някак си по-достоверна и по този начин те приличат на боговете.

Дори оригиналните тевтонски и северни Алпи (помните, че така се наричат елфите – бел. Прев.), включително и добрите “светли” Алпи, имали навика да се крият невидими високо в облаците като полубогове и да мятат светкавици по хората долу на земята. И ето откъде може би идва цялата история с тяхното “умение на стрелци”. Определено не е голяма разликата между светкавиците и стрелите. И двете причиняват смърт от разстояние, удрят бързо, неочаквано и без следа за точното местонахождение на стрелеца.

Но голяма част от причината изразът “елфически стрелец” да е толкова популярен е, че елфите са описвани като физически по-слаби от хората. Бидейки магични и пъргави, елфите или са лишени от материалното (както въздушните Ljosalfar), или са крехки, слаби, ниски, или пък са “деформирани” по-някакъв друг начин (което не е чак толкова учудващо, имайки предвид, че повечето митични същества имат един или друг недостатък). За елфите, непрестанното промъкване из горите и опитите да се откраднат бебета и крави от хората, както и способността им да причниняват бърза смърт на своите противници, било то чрез гръмотевици или елфически стрели, е решаващо (в Шотландия, голяма парче почва, във формата на клин, повдигнато от гръмотевица, е било свързвано с елфите). Вярно е, че ковачницата е типична за джуджетата, но нека не забравяме, че тевтонските елфи не са били само близки братовчеди на джуджетата, а техни близнаци в някои случаи – два потока текат от един и същ извор, две оръжия изковани в един и същ огън – една брадва и една стрела.

Може би най-известната способност на елфите е разказана в приказката на Братя Грим за едно слугинче, което е отведено сред елфите, за да живее във великолепие за няколко дни като настойник на новородено елфче. Когато се прибира у дома след няколко дни, момичето открива, че са изминали седем години. За времето, прекарано сред елфите, тя също е била повлияна от тяхната способност да променят времето около себе си по някакъв магически начин – някакъв вид безсмъртие (по-позната и по-нова версия на тази приказка е за Рип Ван Уинкъл, разказана от Уошингтън Ървинг).

Терминът “Вълшебна приказка (Fairy Tale)” е може би най-добрата следа за това, защо елфите имат толкова голяма продължителност на живота. Думата “Fairy” (или faerie) е производна на италианската “fada” и на латинската “fata”. Феите (Faeries) (и техните братя – елфите) са свързани по този начин със Съдбата (Fate), която от своя страна се свързва с разбирането на древните гърци за Орисниците (Съдбите), които самите били богове и са можели да си играят с времето, както с конец на тъкачен стан. (Хм, много объркано е тук, дано разберете нещо! – бел. Прев.)

Във всяка легенда, елфите са представяни като същества, по-близки до мистериозното, отколкото хората. Те са ангели, полубогове, скитници в морето на божествеността, което човечеството може само да гледа със своята грубоватост и недодяланост. Ljosalfar живеят сред облаците заедно с боговете, а ирландските Sidhe са били смятани дори за преки наследници на Tuatha De Danaan, група от древни богоподобни същества (господар на които бил The Dagda, God of Druidic arts), който завладял Ирландия някога в нейното митично минало. Това прави Sidhe полубогове, а това от своя страна означава, че и те са облагодетелствани от божествени качества, като например безсмъртие. Дори елфите на Толкин, повлияни от митологията, са се опитвали да удържат времето, за да разкрият се в магията, красотата и вечната младост.

Елфите, както виждате, никога не са били отлъчени от Рая, за разлика от хората. Хората трябва да страдат, да растат и да умират, но елфите, бидейки по-близо до божествеността, са носители на това, което хората никога няма да имат – вечен живот. Елфите са духовете на смъртта и духовете на вечния живот, знак за човешката смъртност и портал към задгробния живот. Те са зимата, преминаваща в пролет, обещанието за нов живот под снега, за нова светлина, идваща сред тъмните дни на годината.

Не трябва да ни изненадва факта, че балансът между светлина и тъмнина, който символизират елфите (Зимното слънцестоене) е между 21 и 25 декември, по време на Yule, времето за Северните церемонии по гадаенето, Келтските обреди на плодородието, повсеместни празненства и доста по-скорошния, но не по-малко подходящ празник, който наричаме Коледа. Когато веселият, стар елф, самият Дядо Мраз (или Дядо Коледа, както е известен на Запад – бел. Прев.), подбира всичките си малки елфчета в своята работилница на Северния Полюс, за да правят и разнасят играчки на всички момчета и момичета по целия свят.

Което ме довежда до следващата тема…

Малък елф, Голям елф

Височината на елфите варира доколкото можете да си представите. Въпреки, че повечето ранни тевтонски митове групират елфите заедно с други малки митологични същества, някои елфи са типично обрисувани с височината на човек, само с някои малки вариации (или малко по-високи, или по-ниски), правещи ги по-различни. И все пак, ако се замислите, не-ролевите елфи, такива, каквито си ги представяме в обществото ни, повече приличат на елфчетата на Дядо Коледа (които са със съвсем джуджешка структура) и горските елфи-гномчета, които са достатъчно малки, за да живеят в дърво, и правят курабийки по цял ден. Какви трябва да са елфите: малки или големи?

Sidhe, например, почти винаги са представяни високи на ръст, бивайки по-високи и по-стройни от хората. Английските елфи (особено Шекспирови по произход) в повечето случаи са хилави, дребни създания. Тевтонските елфи са мънички, въздушни духчета, но северните им братовчеди са по-високи. Ролевите елфи (като в Dungeon&Dragons например) са обикновено малко по-дребни от хората, средно около 152 cm. Толкиновите елфи, обратно, са малко по-високи от хората – към 2 метра, че и повече.

Елфите варират на ръст, както и хората, без очевидна причина за това. Ако има някакъв способ за обяснение, той ще бъде в Geoffrey Chaucer’s Wife of Bath, в която приказка се казва, че хората са вярвали във феи (до края на 12 век), но вече не вярват. Изчезнали са и благородните Sidhe, които най-много приличали на величествените Толкинови елфи. Изчезнали, също, били малките деликатни феерични елфи, като тези, които Шекспир представя в „Сън в лятна нощ“. Елфите намалели и изчезнали, защото, основно, хората вече не вярвали в тях. Малкото истории, които останали за тях станали „приказки“, подходящи само за деца.

Хубаво е, че е имало хора да запишат всичко, нали?

Литературния елф

Елфите се появяват „на печат“ на безброй места, от „aelfs“ в епическата поема Беовулф, до „alves“ в Лаямънските британски хроники, от „elvin“ в Кралицата на феите на Спенсър, до познатото ни днес „elves“, в Кантенбърските приказки на Chaucer. Но двата най-големи дарители за модерните „ролеви“ елфи безспорно са Дж.Р.Р. Толкин и Уилям Шекспир. Изненадващо, наистина, като виждаме колко различни са типовете им елфи.

Шекспировото дарение към елфския род е главно пиесата му „Сън в лятна нощ“, която представя същински компот от приказна митология от няколко различни култири, описвайки заедно народни приказки, митове и отгоре на всичко добра доза от романтичните Артурови образи. Неговите малки, подвижни и крехки елфи живеят в монархия, управлявани от крал Оберон и кралица Титания. Те живеят в горите, сред цветята и насекомите, почитат природата, излизат най-вече през нощта, но дори и тогава са незабележими. Те са привидно безсмъртни. Оберон идва от Артуровите легенди, където очевидно е с ръстта да човек и играе като всеки друг крал, независимо, че е елфически. Пък/Робин Гуудфелоу, от друга страна, е изключително събирателно от народни приказки, също очевидно изчезнал от ирландския си естествен размер, за да заживее заедно с малкия народ. Но с изключение на ръстта си, Шекспировите елфи предсавят всичко, характерно за елфите в ролевите игри (и ако някой пренебрегне факта, че те би трябвало да са малки създания, докато гледа човек с нормални размери да ги играе на сцената, вече дори и размерът няма значение).

Толкиновият принос не може да бъде пресилван; само защото очевидно е припомнил старите митове, не може да го окачествим като единствения създател на типа елфи, които знаем днес. Неговите елфи носят качества и на Тевтонските източници (в техните вземания-давания с джуджетата, например, както и духовните им, богоравни корени), и на Келтските влияния (размер, положение, военна храброст). Толкиновите елфи наричат себе си Елдари, Звездните хора; подходящо название, при положение, че те, подобно на боговете и полубоговете, живеещи сред звездите, са безсмъртни, неподатливи на зарази, болести и естествена смърт. Неговите елфи също имат повишено зрително поле и възприемчивост, способността да работят с магия наследствено и натурално, склонността към стрелба, бардски песни и дърворезба. Всички тези качества са асоцирани по един или друг начин с митологичните елфи, и са взети заедно, за да съставят за нас един обединен елфически първообраз.

Толкиновите елфи не са изцяло прерисувани от митологията, все пак; един почти изцяло негов принос е концепцията за различните видове елфи, извън обичайната скица за „тъмните“ и „светлите“. Например видове елфи са Синдар (сиви елфи), Нолдор (потайни елфи), Телери (морски елфи) и Ванияр. Други елфи, според начина и мястото си на живот, могат грубо да бъдат причислени към Висшите елфи, или Горските елфи, понятие, познато на играещите ролеви игри. Толкиновите елфи са също предполагаеми родоначалници на орките, които са обрисувани като техни тъмни, изопачени братовчеди; това също е намек за Тевтонските и северни митове, където имаме тъмни и светли същества от един и същ произход.

Elven roll call

Първообразът на елфа от ролевите игри, при това положение, е сбор от всички елфи, идващи преди него: ни повече, ни по малко, а в много случаи право в средата. Фигурата му е по-скоро по-малка от човешката фигура, отколкото феерична или като великанска. Той живее, вместо в подземия или в небесата, в клоните на дърветата, приблизително на средата между другите възможности. И вместо да бъде еднотипен, той е събирателно от всички видове: сив, тъмен, светъл, висш, горски, див и други.

Най-традиционните типове RPG елфи са висшите елфи (и техните сродници, малко по-големите сиви елфи). Това е най-вече някакъв вид кръстоска между ирландските Sidhe, германските/северни Ljosalfar и Толкиновите елфи от Лотлориен, имащи благородни имена, царско отношение, отдавнашни традиции и чувството, че произхождат от боговете и полубоговете или Tuatha de Danann, какъвто може да бъде случаят. Самите им имена показват положението и отношението им: Златният Лотлориен, Лейди Галадриел, Глорфиндел, и така нататък, и прочие, и прочие. Крал Оберон и кралица Титания всъщност са висши елфи, макар че биват показани не толкова величествени в „Сън в лятна нощ“. Те са красиви и умни, макар и малко студени и избухливи по нрав. Това са магьосниците, вълшебниците и друидите.

Много по-диви и непокорни са горските елфи (sylvan, или в краен случай – диви елфи). Те са кръстоска между по-малките, подобни на феи същества от английските и тевтонските митове, и Толкиновите горски елфи (познати главно на тези, които са чели „Дотам и обратно“). Диви, естествени, необуздани и жестоки, те живеят сред горите като неделима част от тях. Леголас от „Властелинът на пръстените“ е един от тях, както и Шекспировият Пък/Робин Гуудфелоу. Кроу, скорострелният стрелец от често забравяния филм „Hawk the Slayer“, също е от този вид, както и елфите във филма „Legend“ и епичния комикс, познат като „Elfquest“. Те са ездачи на вълци, копиехвъргачи, следотърсачи, рейнджъри, варвари и крадци.

По-нови и, спорно, по-популярни са тъмните елфи, по-добре познати като Drows, преки наследници на северните Допкалфар, или Черни елфи, които живеели под земята и се пазели от слънчевата светлина. Те традиционно са смятани за по-зли и магични от сродниците им, живеещи под слънчевите лъчи, но не винаги се приема, че Тъмните елфи живеят под земята. Несъмнено, най-добре познатият ни тъмен елф е Дриззт До’Урден, традиционен дроу, ала други от значение са: Даламар, от сагата Dragonlance, който е тъмен не заради цвета на кожата си, а заради това, че е отшелник, Големоухият Лусифер от комикса на Дрю Хай „Отровните Елфи“, както и майстора джедай от Междузвездни войни, Йода, който се появява отпървом като криещ се джедай-отшелник, живеещ в тъмна хралупа в затънтена планета-блато, практикувайки там мощта си тайно. И ако това не е дефиниция на Тъмен елф, не знам кое е. Тъмните елфи обикновено или са могъщи магьосници, или воини, или пък имат достъп до магически сили и познания, до които другите нямат.

И разбира се, никое резюме за известните елфи не би било завършено, без да се погледнат полуелфите. Тези нещастни души са, в зависимост от РИ, която играете, или резултат от щастливия брак между човек и елф, или хибрид, следствие на жестоко нападение над елфическа девойка. И в двата случая те страдат от съдбата на тъмните елфи – принудени са да скитат безцелно в желанието си да открият себе си и други като тях, принудени са и да живеят винаги на границата между човешката и елфическата цивилизации. Най-известен без съмнение е полуелфът Танис от романите Dragonlance, но подобна съдба е сполетяла героите на Толкин Елрохир, Диор и Арвен, както и братята Елрос и Елронд, на които бил даден избор между смъртта и безсмъртието. Елрос избрал да бъде смъртен, а Елронд – безсмъртен.

Извън познатата сфера на фантастичната литература, трябва също да се замислим за двама научно фантастични кандидати-полуелфи. Първият е Спок, който е получовек-полувулкан. Несъмнено, расата на Вулканите има много общо с висшите елфи (интелигентност, мощ, логика, физическа сила, изолация), и борбата на Спок с човешките емоции и взаимодействията му с хората много наподобяват тази на кой да е друг полуелф. Другият кандидат е един често пренебрегнат от научната фантастика и фентъзи феновете образ – Люк Скайуокър, от сагата Междузвездни войни. Този джедай не познава баща си, непрекъснато скита из вселената в търсене на собственото си аз, прескача между елфическия свят (на Дагоба при Йода) и света на своите приятели и е изпълнен с неизразходвана „магическа“ Сила, която идва от баща му Анакин Скайуокър.

„Но“, ще кажете вие, „Анакин Скайуойър не е елф!“. И аз отговарям, не са ли Sidhe потомци на боговете, а не беше ли разкрито в Епизод 1, че Анакин е духовно заченат и роден? И ако това не е достатъчно за да ви убеди, замислете се, че друг възможен начин за произнасяне на „Sidhe“ е „Сит“. А кой е Анакин Скайуокър, ако не тъмният ситски лорд Дарт Вейдър? Съвпадение? Не мисля. Дарт Вейдър е тъмен елф, синът му е полу-елф, наставникът му е горски елф. А кой тогава е висшият елф? Може би съм достатъчно висш за да предложа, може би не. Ще оставя вие да бъдете съдии на това. [Подсказка: погледнете старонорвежкия „Ванир“ и отбележете заплетената военна, магическа и кръвосмесителна бъркотия, в която той е свързан с близнаци на име Фрея (римува се с Лея) и Фреир (който притежава меч, който с магия изскача от ножницата си), и пич на име Хаонир (първата сричка се римува с Хан). Смешна работа.]

This one goes to Elven

Елфите съществуват около нас, от фантастичната литература и ролевите игри до деликатно прикрити образи в популярната научна фантастика. От първите им появи като въздушни духчета, през периоди на храброст и войни, до тяхното принизяване да бъдат тези, които правят курабийките и играчки за Дядо Коледа, елфите винаги са били част от митологията, така че няма защо да се чудим защо винаги са били част от ролевите игри.

Елфите, в края на краищата, са всичко за всички. Те са големи и малки, тъмни и светли, добри и зли, помощници и пакостливци, смъртни и безсмъртни. Те представят какво е било човечеството и какво ще бъде. Те са най доброто и най лошото от хората, които вярват в тях, и днешните елфи в ролевите игри много добре представят тази тънка линия. Като обобщение на всичко, което е било преди, прототипът на RPG елфите е „закърпен“ много добре, балансирайки фантастичното с реалното в една изчистена остроуха опаковка.

В Исландия пътищата все още заобикалят хълмовете, дърветата и скалите, за които се смята, че са обитавани от елфи. В Англия и Ирландия строежи са били спирани, ако от тях биха били засегнати „Фееричните дървета“. И навсякъде по света, по веднъж в годината, милиони деца чакат нетърпеливо един стар, весел елф в червен костюм магически да се промъкне през комините им и да им остави подаръци.

Наистина, човечеството има нужда от елфите, защото те ни позволяват да се докоснем до фантастичното. Дядо Коледа съществува, заедно с всички елфи преди него!