Съдба в Карилион

Понякога в ръцете на неумел Водещ и ужасни играчи едно интересно правило може да се превърне в кошмар…

Понякога правилата в ролевите игри пораждат смешни ситуации. Едно от най-оспорваните такива в целия спектър ролеви системи, е използването на Съдбовни Точки. Това са точки, от които играчът получава определен брой точки в началото на всяка игрова сесия и които могат да се използват за въздействие над хвърлянията – по този начин те заместват късмета, който в отделни случаи помага на персонажите да оцелеят в ситуации, от които на практика няма изход. Някои системи които използват Съдбовни Точки като опционално правило, са Oroborus, Fudge и UNi-FORM.

Понякога обаче, особено в ръцете на неумели Водещи и не особено етични играчи, те водят до други едни ситуации, от които наистина изход няма. Но моля, не се чудете, а добре дошли в Карилион, столицата на кралство Мордин…

Водещият: (забил нос в описанието в книжката, чете с театрален патос) …и вие преминавате по каменния мост, заедно с редиците селяни и търговци, и преминавате градските стени на Карилион. Около вас е пълно с хора, които се разхождат насам-натам, и крясъци изпълват широките улици на пренаселената столица.

Играч 1: Трябва ни страноприемница за през нощта.

Водещ: О’кей. Няма проблеми. Пълно е с тях. (поглежда книжката) 5+.

Играч 1: Колко?

Водещ: Какво?

Играч 1: Колко страноприемници, ти *** ****** *****!

Водещ: Е… ами… Абе какво ти става?

Играч 1: Бих се чуствал много по-добре, ако знаех КОЛКО ТОЧНО СТРАНОПРИЕМНИЦИ има в Карилион!

Водещ: Не знаеш!

Играч 1: Ами ще попитам някого от минаващите наоколо!

Водещ: Ами и те не знаят!

Играч 1: Хубаво. Ще ги преброя тогава.

Водещ: Ще ги преброиш?

Играч 1: Една след друга. Всичките. Ще си съставя списък. Изваждам си лист и мастило от раницата и поемат из града да преброявам…

Водещ: Е, ами… (въздиша) Добре. (Водещият хвърля 2d10) 12.

Играч 1: 12 страноприемници?

Водещ: Не, просто хвърлих 12. Като прибавим 12 за размер на града (поглежда в книжката) получаваме 24.

Играч 1: 24 странопримници??

Водещ: Я да мълчиш! О’кей, значи 24 е успех от четвърто равнище, значи в Карилион има 8 страноприемници.

Играч 1: 8 страноприемници???

Водещ: Да.

Играч 1: Осем гадни страноприемници?????

Водещ: Ами… да.

Играч 1: И къде спят новопристигналите?

Водещ: В страноприемниците, естествено. Наемат си стаи – при това доста често. Някои страноприемници принадлежат на точно определени гилдии, а жреците и служителите на различните богове отсядат в храма. По време на панаирите хорада дори спят по конюшните, а когато градските порти са били затворени, по време на чума например, са се задоволявали с бараки. Не че въобще е имало кой знае какви новопристигнали. Карилион е голям град, ама не чак толкова важен, че…

Играч 1: Това е столицата на Мордин!

Водещ: Ммм, да, аз това и тъкмо щях да кажа…

Играч 1: (въздиша) Добре, добре, той спечели (сочи към Играч 2)

Водещ: Той спечели?

Играч 1: Да, той се обзаложи, че в града няма повече от 12 странопремници.

Водещ: Доста странни облози правите…

Играч 1: Просто така, в името на спорта.

Водещ: Какво?

Играч 1: Няма значение.

Водещ: Чуй сега, можеш да използваш Съдбовна Точка за да измениш резултата от зара. Ако НАИСТИНА искаш още страноприемници…

Играч 1: Наистина? Колко точки?

Водещ: Ами, ако изхабиш една точка, ще бъде пето равнище на успех – 16 страноприемници. Повече от достатъчно.

Играч 1: Иха! Използвам точка!

Играч 2: Така си и знаех! Ах, ти…

Играч 1: Е, и? Сега аз спечелих!

Играч 2: Хахахаха! Няма да спечелиш! И аз използвам Съдбовна точка, за да НАМАЛЯ броя на страноприемниците!

Играч 1: А тогава аз използвам ДВЕ точки!

Водещ: Добре, сега в Карилион има:…

Играч 2: ТРИ точки!

Водещ: Тоест имаше…

Играч 1: ЧЕТИРИ точки!

Водещ: Ами…

Играч 2: ПЕТ точки!

Водещ: Това е само извън играта, нали? Осъзнаваш ли, че толкова Съдбовни Точки могат да изменят сюжета?…

Играч 1: ДВАДЕСЕТ!

Водещ: (изненадан) Колко???…

Играч 1: Събирам си ги от септември…

Водещ: Тогава в Карилион има… има…

Играч 2: Ха Ха Ха! А аз имам гласовете на останалите играчи (Играчи 3, 4 и 5 доволно кимат) и ние използваме общо СТО Съдбовни Точки!

Играч 1: …

Водещ: Прехвърляне на Съдбовни Точки? Не мисля, че това е…

Играч 1: (въздиша) Добре, добре, ти спечели.

Играч 2: Хахаха!

Играч 1: Хайде стига. Утре ще изпея националния химн по долно бельо на терасата! Доволен ли си?

Играч 2: Хахаха!

Водещ: Моля ви се, хайде сега да играем, а?

Играч 3: Ей… и все пак колко страноприемници има в Карилион? Все някъде ще трябва да се установим, знае ли човек…

Водещ: Ами… така… значи, с -100 Съдбовни Точки към хвърлянето… ами… Вече няма нито една.

Играч 3: Ами свободни квартири под наем?

Водещ: Също. С -80 Съдбовни Точки или там някъде, и те изчезнаха.

Играч 3: Какво се е случило?

Водещ: (мисли) Амиии… В града е дошъл цирк и всичко е заето. Да.

Всички играчи: (с възгласи) Уха! Цирк! Хайде на цирк!

Водещ: А какво ще стане със сюжета?

Играч 1: С кое?

Играч 2: Мисля, че има в предвид онази част, където ни убива до един.

Играч 1: А, това ли? Забрави. Цирка е по-интересен.

Водещ: (хлипа отчаяно)

Какви грешки са допуснати в тази игра?

1. Водещият е неумел. Той няма нужния авторитет сред своите играчи. Нужно е играчите да го слушат, а не да изземат от негови ръце действието. Неправилно е да се чете текст от ръководството или закупеното приключение по време на игра, защото това обезличава Водещия в лицето на новите играчи.

2. Водещият не крие резултата и схемата по която определя хвърлянията си. Това е нежелателно, защото голяма част от мистиката около крайния резултат се губи. Нещо повече, той дори оповестява междинните резултати, преди да е получил крайния, с което допълнително обърква играчите.

3. Играчите са незаинтересувани от играта. Те приемат ролевата игра като обикновена социална сбирка и позволяват на дребни лични кавги и неигрови помисли да контролират действията на техните персонажи в самата игра.

4. Играчите изменят правилата по своя преценка. Нещо което е недопустимо. Правилата се определят от Водещия и само той може да премахне дадено правило или да установи ново, макар, че в процес на игра това е нежелателно.

5. Играчите нарушават неписания договор между тях самите и техния Водещ, а именно да следват сценария, който той им е подготвил с цената на много труд. Може би виновен за това е самият Водещ – той вече е изградил в представа им образа си на „сериен убиец на персонажи“ с което играчите винаги ще се опитват да излязат от рамките на подготвената им игра за да ги спасят от смъртоносните клопки.