AD&D Monthy Python: Избери си вяра!

Автор: Дейв Харпър, World-Create ML

Още една причина да не събираме играчи-жреци от различни религии в една група. Но моля, четете…

Чудели сте се някога какво правят жреците в AD&D по цял ден докато не лекуват воини из сумрачни подземия? Така или иначе в дебелите книги правила за отглеждане на домашни животни, за садене на зеленчукови градини или пък колекциониране на човешки глави (за по-мрачно настроените, избрали съотвеното божество) няма. Остава им да вършат само едно нещо… да се бъркат в живота на простите хорица, да ги измъчват с коварните си замисли, които се въртят около едно-единствено нещо – как да успеят да покръстят някого и да приберат точките Опит от това.

И като стана дума за покръстване, един добър урок за това какво може да се случи не само в една ролева игра, е тази малка случка. Една картина, която си представих, в стил „Монти Пайтън“: един нещастен човечец, разкъсан между двама жреци с противоречащи си вярвания, и двамата опитващи се да го накарат да се покае от своята религия. И двете божества са противоположни и и той не знае как да избере една от тях, без да се изправи срещу другата. В такива комични ситуации се случват именно такива неща…

Жрец на Сумаи: „…Много добре, ти смирено отхвърли своите долни убеждения и милостивата богиня Сумаи ще ти позволи да задържиш всички части от своята анатомия.“

Нещастен Селянин: (ужасен) „Отхвърлям ги! Отхвърлям ги!“

Жрец на Ксергон: „КАКВО КАЗА?“

Селянин: „Ъъъ… нищо.“

Жрец на Ксергон: „Нищо? Нищо?!? Чадо мое, ти ме разочароваш. Не знаеш ли че освен бидейки всемилостив и благ, Ксергон е Бог и на знанието?“

Селянин: „Тогава сигурно знае какво този друг жрец възнамеряваше да ми стори!“

Жрец на Ксергон: „Той знае подлите слова които ти изрече! Богохулник! Ще те превърна в ЖАБА!“

Селянин: „Какво, отново ли?“

Жрец на Ксергон: „Но този път няма да е сухозенма!“

Селянин: „Ъхъ…“ (оглежда се за някой гьол)

Жрец на Ксергон: (надига ръце) „Така че, приготви се да срещнеш гибелта си… освеееен…“

Селянин: „Дааааа?“

Жрец на Ксергон: „…Освен ако не отхвърлиш покварата на Сумаи и не се върнеш отново към нашата вяра!“

Селянин: „Да! Да! Отказвам се!“

Жрец на Ксергон: „Ах, да, това вече е друга работа. Е, още един покръстен, още 50 точки опит. Време е за вечеря…“

Селянин: „Хей, ама къде потегли? Няма ли да останеш и да ме защитиш от жреца на Сумаи?“

Жрец на Ксергон: „Ммм… не ми плащат за това. Между другото, ако вярата ти е силна, нямаш нужда от страх, чадо мое…“

Селянин: „Ох, ами, това е под–“

Жрец на Ксергон: „Да, независимо че твоята тленна обвивка ще загине, Сумаи никога няма да успее да унищожи твоята душа. Макар, че тя ще те принуди да изпиташ нечовешки мъки за еони напред, ти не ще се разкайващ ако твоята вяра те крепи… мрън мрън мрън…“ (тръгва си)

Селянин: „Ох-леле…“

Десет минути по-късно.

Жрец на Сумаи: „Е, здравей братко, следовнико на нашата щедра богиня!“

Селянин: (свива се раболепие)

Жрец на Сумаи: „Коленичи пред нейния най-верен слуга и благославяй нейното име за това, че те СПАСИ от от демона Ксергон! Богословия я с мен, братко!“

Селянин: „ъъъ… по добре да го сторя.“

Жрец на Сумаи: „Какво! Небеса! Богинята ще направи така че носа ти да се смали и окапе!“

Селянин: „…Освен ако не се разкая и се отдам на добрата богиня Сумай.“

Жрец на Сумаи: „…Освен ако не се разкаеп и се отдадеш на… хей!“

Селянин: „Виж няма ли някакъв начин просто да подкрепя с някаква сумица местния храм и всичко да свърши, а? Наистина трябва да вкарам кравите в обора!“

Жрец на Сумаи: „Светотатство! Не, носа ти не е добра цена! Ще прокълна цялото ти семейство!“

Селянин: „Давай. Това трябва да научи възрастния ми син. Избяга миналия месец с една уличница в столицата. От тогава и картичка не е пратил.“

Жрец на Сумаи: „НЕБЕСА! Богохулник! Грешник! Демон от Хадес!“

Селянин: „…от Пандемониум. Абе нали жреците имаха изискване за мъдрост?“

Жрец на Сумаи: „Не се ли боиш за своята душа?!“

Селянин: „Всъщност, не много. Искам да кажа, в началото, да, ама сега – добре де, това е, я да видим, десетия път този месец? Мислих дълго, пък и който и път да избера, все ще загубя, така че реших да основа светска хуманитарна република!“

Жрец на Сумаи: „К’во…?“

Селянин: „Проверих в ръководството. Просто трябва да хвърля четири или повече.“

Жрец на Ксергон: (минава наблизо) „А-ХА! Хванах те, подъл езичнико! Отхвърли ереса, или срещни изпепеляващия огън на… а здрасти, Боб. Ама ти какво правиш тука?“

Жрец на Сумаи: „Ами…“

Селянин: „СЕДЕМ! Готово! А сега се махайте и двамата!“

Жрец на Ксергон: „Това лошо ли е? Я кажете, някой тук изпитва ли порочния подтик да запише право?“