Wheel of Time: Отстъпниците

Едно нещо е ясно от източниците: Отстъпниците са интригантствали един срещу друг с не по–малко удоволствие, отколкото за успеха на Сянката. Най–голямата цел за всички Избрани била да бъдат издигнати до Не`блис, този, който стоял по–високо от всички и половин стъпка под самия Велик властелин, след Последната битка. Te си съперничили за най–голямата награда, след като се заклели на Сянката, надявайки се тя да им бъде дадена като признание за тяхната вярност към Великия властелин. В сравнение с останалите Айез Седай, преминали на страната на Сянката, никой не бил равен или дори не доближавал силата на тези Избрани. Тези хора искали сила и власт, желанието ги обсебило – и е сигурно, че Великият властелин окуражавал това смъртоносно състезание. Без съмнение Тъмният искал само най–силният да му служи и пресявал служещите му в търсене на този най–силен.

Оцелелите след този пресяващ процес, тринадесетте най–силни от Избраните, приковани при зазидването на затвора на Тъмния, запознати във всички случай с имената си на Древния език, дадени им от техния господар, са Агинор, Ашмодеан, Валтамел, Бе лаал, Демандред, Грендал, Ишамел, Ланфеар, Месана, Могедиен, Рахвин, Самаил, и Семирага. Тези Избрани гордо приели новите си имена като символ на тяхното повторно раждане в Сянката, изоставяйки тези, с които са се наричали преди. От Войната на Силата до този ден имената са се използвали за да се плашат децата, въпреки че и най–ужасяващите сказания за Избраните са само бледи очертания на зверствата, които наистина са извършили.

Много фрагменти за техните животи и корени са били загубени за историята, докато техните тела са били затворени, но забележително количество информация е оцеляло за тези три или четири хиляди години, откакто Луз Терин ги оковал в Шайол Гул. Въпреки това е изумително малко се знае за това, което са извършили след освобождението си. Дали Отстъпниците са унищожили всякаква точна информация за самите тях, която може да разкрие някаква слабост, не е сигурно, но трябва да се има като вероятност. Във всеки случай количеството информация за Отстъпниците не съвпада една с друга.

МЪЖЕТЕ ОТСТЪПНИЦИ

ИШАМЕЛ

Първият от тринадесетте, който основал висшия съвет на силите на Сянката бил Ишамел, или на Древния език – Излъстителя на надеждата. Също така познат като Баал Замон, Сърцето на мрака и душата на Сянката, със сигурност той е бил главният капитан – генерал на Тъмния, въпреки че никога не е участвал в директна битка. Вярвало се е, че е бил най–силния в използването на Единствената сила сред Избраните, бил е равен единствено на Луз Терин.

Като Елан Морин Тедронаи, той е бил един от най–великите философи на своето време, вероятно най–великият. Неговите книги били твърде езотерични за широка публика, но са имали влияние в много други среди отвъд философията, специално в изкуствата. Нито едно копие не е оцеляло, и вероятно по–добре, като се имат предвид обстоятелствата. Някои оцелели фрагменти от трудовете му след като преминал на страната на Сянката показвали, че той е смятал, че войната между Сянката и духът на Луз Терин е траел от Сътворението насам, безспирна битка между Великият властелин на мрака и Създателя, използващи човешки наместници. Според него Луз Терин се е предал на Сянката през някой от миналите завъртания на Колелото и е станал фаворита на Тъмния. През войната той се е борил да обърне Дракона в Сянката също толкова силно, колкото и да го победи.

Елан Морин със сигурност е бил сред първите, които са предали душите си на Сянката, вероятно първият. Неговото публично признание, идващо от световно-уважавана фигура във време, в което чуми, болести и масови катаклизми раздирали неподготвения свят, по средата на конференция свикана да обсъди това как да се справи с кризата. Елан Морин е бил този, който е показал на светът срещу какво се е изправил. Той е искал пълно разрушение на старият ред, Пълното разрушение на всичко. Когато Дракона запечатал затвора на Тъмния, Ишамел е бил частично затворен, което му позволявало да докосва света, докато останалите спели в затвора си.

Това, което показва, че Ишамел може би е бил освободен по–рано от останалите, са двата периода на затруднение, които човечеството е срещнало след Разрушението: Стогодишната война и Тролокските войни, времена, в които един от Отстъпниците е можел да се развихри. През Тролокските войни името Баал Замон , по–късно взето от Ишамел, е било използвано от върховния лидер, а по–късно и от останалите Властелини на ужаса. Подобна връзка не съществува през Стогодишната война. Сигурно по–нататъшно изследване ще покаже, че Ишамел е бил замесен в тези два катаклизма, разтърсили света. Други източници казват, че Ишамел бил забравил името си и се превърнал в полулуд и по–малко от получовек. Той се обличал в черно и на мястото на очите и устата поставял илюзия за пламъци. Бил е убит от Ранд ал Тор в Тийрския камък през 999 НЕ, но при Господаря на гроба смъртта не е последното стъпало.

АГИНОР

Вторият по сила, познат под името Агинор, се доближил до силата на Луз Терин и Ишамел. Преди да се обърне в Сянката, той е бил Ишар Моррад Чуаин, един от първите биолози на Приказния век. Ако може да се вярва на наличните източници на информация, той е разбирал от базовите структури на живите същества по–добре от който и да е било друг. Toй е живеел с вярването, че няма нищо останало, което да бъде открито. Неговата работа е предложила нов начин да се създаде живот, но той е бил наказван много пъти за непозволени изследвания върху животни.

Ишар Моррад е бил един от първите Отстъпници, продали душата си на Сянката, най–вероятно през първите три десетилетия на Разрушението. След като станал Отстъпник, той концентрирал силите си, за да създаде Тварите на Сянката. Неговата работа за първи път се проявила в създаването на Тролоците, същества, създадени от комбинацията на човешки и животински материал. Сигурно е, че създаването на тролоците е било преди Войната на силата, защото те се появили в голям брой през първите дни на войната. Tролоците съставяли голяма част от армиите на Сянката. Скоро се появили и други създания, някой от тях още съществуващи, като драгхар и мърдрал, а за други се знае само от историческите бележки – голам и джумара.

Доколкото се знае, Агинор никога не е ръководил директно полево сражение, и никога не е бил управител на покорените територии. Имал е пълната свобода, въпреки това да набавя материал за експериментите си. Установено е, че хиляди мъже, жени и деца са били вземани всеки ден от започването на войната, и тези цифри сигурно са били удвоени през последните години на конфликта. Знае се, че Агинор е преминал на страната на Сянката, защото само като мраколюбец и Отстъпник е щяло да му бъде позволено да извърши подобен експеримент.

При запечатването на затвора на Тъмния, той е бил затворен точно под печата. Като резултат на неговата близост със света, той бил един от първите, които се освободили. Тялото му било неимоверно състарено от миналите векове. Заради безсмъртието, дадено му от Великият властелин, той бил жив, но тялото му не било пощадено от влиянието на времето. Той бил и един от първите умрели, убит от Ранд ал Тор близо до окото на света през 998 НЕ.

БАЛТАМЕЛ

Балтамел е бил роден под името Евал Рамман и е бил историк, специализиран в изучаването на изчезнали култури. Въпреки че бил доста силен в Силата, успял да се нареди на трето място. Някои източници твърдят, че качеството на работата му не била единствената причина той да бъде трети (Тъмния е извличал максимална полза от знанията на служещите му). Също така се казва, че той бил надарен с буен темперамент, който не можел да контролира. Повече от веднъж, по общо мнение, е бил на косъм да се обгори.

Той е бил добре изглеждащ мъж, който е обичал компанията на жените (а кой не я обича???) и е бил популярен с това, но въпреки неговия статут в Института на висше познание в M`Чинн, той е прекарвал голяма част от времето си в места, които днес се броят за най–долнопробни кръчми. Той обичал да се замесва с долните прислойки на обществото, дори престъпници от изненадваща величина. Смята се, че единствената причина да не бъде изхвърлен от Института била мощта му в Силата. Евал бил привлечен към Сянката от обещанието за безсмъртие. Да живее вечно и никога да не се състари; толкова простo! Той предприел своето пътешествие до Шайол Гул, за да отдаде душата си на Тъмния по средата на Разрушението.

Въпреки, че Балтамел имал висок пост във великия съвет на Сянката, неговата точна роля през войната не е сигурна. Може би е ръководел мрежата за разузнаване и шпионаж, която се конкурирала с ръководената от Могедиен. Без съмнение той никога не е участвал или ръководил битка, въпреки че може да е бил управител на покорените територии. Каквато и да е била неговата длъжност, известно е, че e участвал в голям брой широко–мащабни операции, включително набирането на хора, които служели за храна на тролоците. След като бил затворен с останалите, той се озовал по–близо до повърхността и от Агинор, също като него той не бил подминат от изминалото време, но на него му се отразило много повече. Духът му бил все още жив, но някога красивото му тяло било изгнило до състояние, в което просто не можело да се гледа. Балтамел покрил цялото си тяло с чужда кожа и Агинор говорил вместо него, защото езикът му бил изгнил.

Първия от Отстъпниците, който умрял, убит от последния Ним – Сомерша – Зеления човек, при Окото на света.

САМАИЛ

Повечето Отстъпници били запечатани достатъчно дълбоко, за да останат недокоснати от летежа на времето, въпреки че им отнело малко повече време да се освободят, отколкото на Агинор и Балтамел. Дори нямали белези, с изключение на този носен от Отстъпника, наречен Самаил. Белегът представлявал блед прорез през неговото привлекателно лице, все едно нажежен ръжен е бил прекаран от косата до брадичката. В неговия век такива неща били лесно изцерявани, но той отказал да премахне белега си, носенето му напомняло за унизителната загуба, в която го получил. Това било символ на омраза и желание за отмъщение. Самаил бил енергичен, солиден мъж със златна коса, сини очи и груби маниери, той имал сурова красота. Когато го съпоставяли с останалите мъже той бил малко по-нисък. Това го дразнело, и повечето пъти го оценявали по височината му, а не по уменията му, което било подвеждащо.

Като Тел Джанин Аелинсар, той е бил световно признат спортист преди войната, участвал се в голям брой състезания, сред които стрелба с лък и различни видове кървави дисциплини с меч, в които бил световен шампион. Доколкото се знае е бил приятел с Луз Терин Теламон, въпреки че не може да се каже колко близки приятели са били. В началото на Войната на Силата останалите му таланти излезли на показ, и скоро станал един от първите генерали на Луз Терин. Без съмнение той се влюбил във войната, а заедно с нея и в почестите и привилегиите, произлизащи от това да си един от първите и най–високо оценявани генерали. Най–добре той се биел в защита, и сражаващите се срещу Сянката повечето време били в защитни позиции.

През четвъртата година на войната той внезапно преминал на страната на Сянката. Това станало, защото Тел Джанин вярвал, че Тъмният непремнно ще победи. Въпреки че бил велик воин и тактик, той нападал само когато бил сигурен в победата си, и сигурно заради омразата си към Луз Терин. Той вярвал, че е по-добрият генерал от двамата и поста на Дракона принадлежал нему. Точно Луз Терин му причинил белега, а Самаил се заклел да го носи, докато не види своя враг победен в краката си.

Самаил предпочитал завоюването на земи по военен път пред политическите интриги и дипломацията, и се чувствал по–добре на бойното поле, отколкото като управител. Винаги, когато можел, той започвал война. Със сигурност хората от неговите територии се радвали да го видят как заминава. Освен обичайните зверства, неговото управление било белязано от нещо, което може единствено да се нарече жестокост поради разсеяност. Неговите територии бързо стигнали толкова ниско ниво, че едва покривали нуждите на армиите на Сянката. Болести и глад били нещо редовно за завладените територии, и използването на Силата за да изцери или да се запази живота на цивилните било непознато, но в териториите на Самаил имало неизброими смъртни случай, в следствие на зараза или глад, защото Самаил не отделял никакво внимание на санитарността и снабдяването с храна.

В разрез с цивилните, войската под командването на Самаил – хора или твари на Сянката – били третирани повече от добре. Говори се, че той се грижел за тях, както се грижел за екипировката си в дните, когато спортувал, за да не го подведе.

Колкото и лошо да са се чувствали цивилните под негово командване, за пленниците било още по–лошо. Тези, които не отивали за храна на Тролоците, имали около себе си храна, която не може да се яде, и вода, която не може да се пие, или дори и без това. Знае се, че храната, давана на военнопленниците, била едва половината от това, което имали нужда за да оцелеят. При тази ситуация Самаил наредил половината да бъдат екзекутирани.

За Самаил се знае, че властва в Илиан под името Лорд Бренд, но настоящото му местонахождение не може да се определи.

РАХВИН

Самаил мразел политическите интриги, но Рахвин предпочитал дипломацията и манипулацията пред открития конфликт. Висок мургав мъж, Рахвин бил доста красив, въпреки бялата коса, прошарваща слепоочията му.

Нищо не се знае за Аред Масинел преди Разрушението, когато се появил сред висшия съвет на Сянката, а също така и след него. Знае се със сигурност, че е жадувал за сила над всичко, и се отдал на Тъмния, за да задоволи тази жажда. Вярва се, че е използвал Принудата много дискретно, замъглявайки ум и воля, за да се увери, че е поел контрол над ситуацията.

След като се обърнал в Сянката, служил и като главно-командващ, и като отговарящ за политиката, и докато бил само добър генерал, в политическите и дипломатическите области той се чувствал в свои води, като предпочитал манипулацията пред обикновените средства. Негова е заслугата някои региони да се предадат на Сянката без военни действия. Областите, които управлявал, работили ефикасно, въпреки че Рахвин не изпипвал детайлите.

Двете слабости на Рахвин били, че обичал да му се кланят и влечението към жените. Много хора спечелили постове в неговата администрация ласкаейки го, въпреки че той бързо ги отстранявал, ако се оказвали твърде некомпетентни за възложената им работа. И въпреки, че бил красив мъж, той не можел да понесе отказ. На неговите любовници им била отнета всяка възможност за избор. Много от недостатъците на неговото управление се отдават на времето, прекарано с любовниците си, вместо пред текущите задачи.

След като се освободил, той взел името Гебрил, и прелъстил кралица Мургеиз Андорска, използвайки Принудата, за да я държи като животно на каишка, и да властва над Андор в сянка, докато не бил убит от Ранд ал Тор с белфир.

БЕ-ЛААЛ

Докато Рахвин предпочитал манипулацията, Отстъпникът, познат като Бе-лаал Завистника, бил ненадминат в нея дотолкова, че бил познат с това, че постоянно плетял някакви мрежи от заговори и кроежи. Като Дуран Ладел Чам, той бил адвокат. Той е Отстъпникът, за който се знае най–малко. Някой източници твърдят, че също като Самаил, той е бил един от водачите в борбата срещу Сянката и е завиждал, а по–късно и мразел Луз Терин. Висок атлетичен мъж с късо подстригана сребриста коса, той комбинирал и надминавал талантите на Рахвин и Самаил. Той бил както велик манипулатор, също така и надарен главнокомандващ, нестрахуващ се да излезе в открит конфликт.

Той преминал на страната на Сянката по време на Разрушението, но дали в началото или в края, не се знае. По време на войната той водил няколко битки, в които доказал своите качества на генерал, управлявал поне една покорена територия. Неговите военни кампании и управление били белязани от изключителна жестокост, но това може да бъде казано почти за всеки от Отстъпниците. Някой оцелели фрагменти твърдят, че именно той сринал Залата на слугите в последните моменти, преди той и останалите Отстъпници да бъдат запечатани в Шайол Гул.

След като се освободил , той се издигнал до върховен лорд на Тийр под името Симон и властвал, докато не бил убит от Моарейн Седай чрез белфир.

ДЕМАНДРЕД

Демандред е бил още един от Отстъпниците, който като Самаил се е обърнал срещу Луз Терин през Войната на Силата заради завист.

Той мразел Дракона повече и от Самаил, въпреки че имал много по–малко директни причини. Преди да се обърне в Сянката, той се е казвал Барид Бел Медар, единствено Луз Терин бил по–влиятелен през неговия век. Бил е висок и добре изглеждащ, въпреки че не бил точно толкова висок колкото Луз Терин, и неговия орлов нос го правел почти, но не точно красив.

“Почти” е думата, белязала целият му живот. Роден ден след Луз Терин Теламон, той бил почти толкова силен и имал почти толкова качества, колкото него. Прекарал е години, почти достигайки постиженията на своя съперник и неговата слава. Ако не е бил Луз Терин, със сигурност е щял да бъде най–великият човек на своето време. Той е действал на много високи постове и е написал трудове, които са имали изключителен успех. За зла участ Луз Терин е бил на още по–високи постове и е написал трудове, имали още по–голяма популярност.

В началото на войната Барид Бел бързо се наредил сред най–добрите генерали на Светлината. В свят, който не знаел нищо за войната и войската, генералите е трябвало да се създават на бойното поле, изкуството да се спечели една битка е било откривано у хора, за които не се е подозирало, че могат да имат такива таланти. Барид Бел имал стратегическо виждане и тактически усет. Най–накрая бил намерил дисциплина, в която, ако не превъзхождал Дракона, то поне бил равен нему. Смята се, че имало причина Барид Бел да смята, че той ще бъде посочен за командващ армиите на Светлината и че бил много по–добър във военното дело от Луз Терин. Също така го смятал за прекалено предпазлив глупак, докато той самият бил комарджия, вярващ в съдбата. Това, че Луз Терин Теламон бил посочен за главнокомандващ, го накарало да побеснее.

Отново втори, неговата омраза и завист към Луз растяла с всяка почест, с която го окичвал Дракона. Явно също така той е пресметнал, че с Луз Терин на чело на войските на Светлината, Сянката на всяка цена ще спечели. През третата година на войната той се обърнал в Сянката, за да отмъсти на човека, който мразел и на когото завиждал, и така бил наречен Демандред.

Демандред бил добър генерал за Сянката, както и срещу нея, печелейки много битки. Няколко пъти бил управител на покорените територии, но тези периоди били много кратки. Всеки път той се стремял към бойното поле, където се надявал да срещне и лично да убие Луз Терин Теламон. Има няколко показателя за това, че той не се понасял с останалите Отстъпници, и особено със Самаил, най-вероятно заради тяхното съперничество през войната и взаимното желание да унищожат Дракона.

Вярвал е, че всеки, който не го почита, е трябвало да бъде наказан, неговите виждания как трябва да е изказана почитта и какво трябва да бъде наказанието били изключителни. През войната той превзел два града и с цялото население нахранил Тролоците, само защото вярвал, че докато бил Барид Бел не го уважавали.

След като се събудил и освободил, той установил, че Луз Терин е отдавна мъртъв, но това не променило нищо за Демандред. Той прехвърлил омразата си върху Ранд ал Тор. Демандред е все още жив и на свобода.

АШМОДЕАН

Вероятно мъжът сред Отстъпниците с най–необичайна причина да се обърне в Сянката е Ашмодеан. Тъмноок, тъмнокос красив мъж, Джоар Аддам Нессосин е бил изтъкнат композитор преди Войната на Силата. Роден в малък пристанищен град – Шареле, той е бил дете чудо в композиране и изпълнение за и на голямо число инструменти.

Джоар Аддам никога не успял да изпълни своето обещание да не остане неизвестен. Творбите, които композирал, когато бил на 15, са били изпълнявани в най–големите градове на света, но никога не достигнали тази популярност, за която много предричали и той никога не се наредил сред най–великите композитори на своето време. Това, което го привлякло към Сянката, било безсмъртието. С безкрайно време на разположение, със сигурност щял да достигне величието и признанието, за които мечтаел. Никога не е бил главнокомандващ, въпреки че е взел участие в някои битки, вместо това той е бил управител на покорени територии. Сравнено с управлението на останалите Отстъпници, неговото не било белязано от ужаси, каквито били “Хрътките на Месана” или храната, която Агинор давал на Тролоците си. Единственото по–жестоко нещо в неговото управление, пропуснато от историците, защото пострадали по–малко хора. Хора на изкуството не получили одобрението му, били ослепявании или били осакатявани по друг начин. Артисти или музиканти, художници или скулптори, всички можели да станат жертва на Ашмодеан, но той се целел главно в музиканти и композитори, които смятал за свои съперници през изминалия си живот. Ужасите могат да бъдат смекчени само от това, че нямало мъчение, нещастникът просто бивал лишен от възможността да упражнява изкуството си и после бил пускан да си върви. Говори се, че Ашмодеан дал собствената си майка на ковачите на Такан’ Дар, за да изковат от душата и арфа, на която той свирел. Това е и единственото сечиво, освен меч изковано в Такан’ Дар.

След като се измъкнал на свобода, той с нежелание се съюзил с Ланфеар, представяйки се за барда Джастин Натаил, докато не бил принуден да стане учител на Ранд ал Тор. Бил убит в Кемлин, не се знае от кого.

ЖЕНИТЕ ОТСТЪПНИЦИ

ЛАНФЕАР

Най–мощна в Силата от жените Отстъпници, вероятно равна на Ишамел и Луз Терин, “Дъщерята на нощта” на Древния език. Единствено тя избрала своето име при преминаването й в Сянката и обявила света на сънищата за своя територия. Висока, с кожа като мляко, тя е била най-красивата жена на своя век, а сигурно и сега, обличала се е в бяло, носела е сребърен колан и сребърни бижута, които е вплитала в косите си.

Родена като Миерин Еронаиле, тя не е била световно известна, въпреки че е била уважавана от своите колеги. Работила е в Коллам Даан, главния център за изследване на Единствената сила, локализиран във В’саин. Тя е била е била член на екипа, открил затвора на Тъмния, и пробила дупка в него, докато се опитвала да открие източник на силата, който да може да бъде използван и от мъже, и от жени. Малко съмнения има за това, че и тя, както и целия свят е била изненадана от това, което е намерила от другата страна на затвора. Имала е късмета да е една от малкото оцелели от ответния удар, разрушил Шаром и голяма част от Коллам Даан.

От различни източници на информация се казва, че Миерин не е била сред първите обърнали се в Сянката, но когато отдала душата си на Тъмния, го направила заради най–основното в живота – любовта и омразата.

Сигурно е, че Луз Терин и Миерин са имали връзка за кратко време и че Луз Терин изоставил Миерин няколко години преди пробиването на затвора на Тъмния, защото вярвал, че тя обича повече името Луз Терин, а не човека зад името, и защото го използвала, за достигне влияние в обществото. Миерин така и не приела раздялата и продължила да смята, че Луз Терин и принадлежи. След като скъсал с Миерин, Луз се оженил за Илиена Морале Далисар – Слънцекосата, някъде 50 години преди започването на Войната на Силата. Миерин не издържала, тя се опитала да провали сватбата и през следващите години направила няколко нападки на публични места, обвинявайки Илиена за това, че Луз Терин я е изоставил. Тя така и не се отказала да си върне Луз Терин. Отстъпниците няколко пъти се опитали да похитят Луз Терин и Ланфеар била една от първите в тези планове.

Въпреки че никога не е командвала военна част, Ланфеар била много полезна на Тъмния преди и след Войната на Силата. Използвайки сънищата, тя настроила много хора против управлението в незавладените територии, предизвиквайки хаос. На нея се приписват и някой спечелени битки на Сянката. Освен това се смята, че много хора е довела до лудост, а други е накарала да се самоубият, освен това е извършила убийства в Тел’айрен-риод.

Освен тези полезни за Тъмния умения тя е била и управител на покорените територии поне веднъж. Тя извършила повече зверства в поверените й територии дори и от останалите Отстъпници. Нейните поданици не само търпели редовните ужаси на управлението на Сянката, но се страхували и да заспят. Самоубийствата при нея били повече от всички други, взети заедно. Настрана от нейната мощ в Силата и нейните умения, нейната информация за Луз Терин, който тя изучавала както ловец изучава плячката си, била ценна за Сянката.

Когато Луз Терин запечатал Затвора на Тъмния, Ланфеар била затворена най–отдолу, което я предпазило от минаващото време. Дългия сън не променил нито външния й вид, нито апетита й към Луз Терин. Когато се събудила, тя избрала псевдонима Селейн и започнала да следи Ранд ал Тор, вярвайки, че той е превъплъщението на Луз Терин. Тя хвърлила силите си в това да го накара да се влюби в нея и да го обърне в Сянката.

Най–вероятно е била убита от Моареин Седай, когато паднали през тер’ангреала в Кайрен.

ГРЕНДАЛ

Най–бляскавата и развратната от всички Отстъпници била Грендал. Въпреки, че не била толкова красива колкото Ланфеар, тя била доста зашеметяваща по свой собствен начин. С руса коса и по някакъв начин бляскава в сравнение с нейната чернокоса съперничка, тя обвивала своето сластно тяло в преливащи одежди, които оставяли малко на въображението, украсявала медно–русата си коса с всякакви бляскави бижута, обсипани със скъпоценни камъни, освен всичко тя се обкръжавала с красиви полуголи слуги, които изпълнявали всяко нейно желание.

Въпреки, че като една от Отстъпниците, Грендал се отдала на сексуалното удоволствие, тя била много различна преди да бъде запечатана заедно с останалите в затвора на Тъмния. Камариле Марадим Ниндар била аскетична жена, живееща прост живот, тя смятала, че и останалите трябва да живеят така, както живеела тя. Камариле Марадим била прочута и обичана по целия свят, повече от хората, които никога не са я виждали, отколкото от тези срещнали се с нея. Посветли живота си на това да лекува тези с умствени болести, които Единствената Сила и Церенето не можели да излекуват, тя най–вероятно била най–добрата манипулаторка на човешкия ум, съществувала някога. Тези, които я познавали, в повечето случай не я харесвали. Докато нейните публични проповеди за прост живот били винаги умерени, личните не винаги били толкова безобидни, тя оставяла всеки болен, който не отговарял на нейните високи стандарти, на произвола на Съдбата.

Десет години след пробиването на дупката в затвора на Тъмния, Камариле претърпяла тотална метаморфоза, превръщайки се в своята противоположност. Краен хедонизъм заменил нейния аскетизъм. Нейните прости дрехи били заменени от последната мода в обличането, предназначени да омагьосват присъствието й. Плътски и сексуални наслади надделели над всичко друго.

Няма сведения, че тези промени са били плод на Тъмния. Изглежда, че след като осъзнала, че Светът никога няма да може да отговори на нейните високи стандарти, Грендал показала на всички какво виждала в техния живот и го увеличила неколкократно.

Най-вероятно Камариле била една от първите, която осъзнала какво предстои на Света, за това тя втора предприела своето пътуване до Шайол Гул, за да отдаде душата си на Сянката.

След нейната метаморфоза Камариле запазила своята популярност и се възползвала от нея, нейният нов уклон не се знаел, докато тя сама не го обявила. По много начини нейното разкритие за това, че е продала душата си на Тъмния, бележи започването на войната, преди да е изминал деня, Девайл бил нападнат от хора подкрепящи Сянката и първата армия от тролоци, която хората видели някога. Преди и след нейното преминаване в Сянката, тя е била умела интригантка и използвала знанията си да подпомогне каузата на Тъмния. На нейната сметка може да бъдат преписани няколко изключително жестоки атентата и множество самоубийства на високопоставени служители.

След като се събудила от вековния си сън, Грендал се настанила в един дворец в Арад Доман, обкръжаваща се със слуги, взети от най-високите постове на държавните семейства, представяща се за смъртно болната лейди Басене.

До този момент е жива и се смята, че е на свобода.