„Q-teh“, брой 1-ви (комикс)

Е след 2 месеца hype списанието най-после се появи на пазара. И аз изхарчих 5 лева да го видя какво представлява. Не че съм някакъв турборазбирател на комиксите, даже по-скоро обратното, но нека все пак ви опиша впечатленията си.

Първо корицата – някаква мацка пуши и надпис. Не се разбира особено какво е това списание, но пък картинката е хубавка и червеното определено изпъква от списанията наоколо.
Печатът ми се струва доста добър, макар че лично аз бих предпочел да не запълва цялата страница и да има поле наоколо, че мразя да оставям следи от пръсти по картинките. Като цяло комиксите са нарисувани качество от средно до много добро, с изключение на „Мистър Флирт“, но за това по-късно.

Първото ми лошо впечатление обаче беше от безумния шрифт на комикса, от който носи името си и списанието – „Quit Technology“. Изключително грозен и нечетлив. Изобщо като цяло шрифтовете в списанието в списанието са проблем. Втората изключително сериозна критика е в качеството на българския език в него. Първо, неизвестно защо, всички „звукови ефекти“ в списанието са на Английски! Честно казано изобщо не ми дреме дали тези комикси са правени първо за чужбина или дали желанието на създателите на списанието е било да му предадат „чужбински“ вид, но просто не мога да толерирам подобна простотия! Какво сега, не можете да ги разпишете на български ли?

Но това далеч не е най-страшното – цялото списание е бъкано с грешки. Той правописни грешки, граматически грешки, пълни и непълни членове, че дори и смислови грешки. Особено тежко е положението в уж основния комикс – „Q-Tech“. Там е пълно с изречения, които някъде по пътя са си загубили глагола и съответно изобщо не можеш да им схванеш смисъла им или дори такива, които са синтактично точни, но са семантично безсмислени. О, а като стигнем до рекламите – добре бе пичове, как по дяволите, успяхте да направите 2 страници реклама на тениските си, в която има цифром и словом три думи на български! Всяко шибано описание на тениска е на Английски! Вие да не продавате в Англия бе!

Изобщо качеството на езика е нещо, което просто не мога да толерирам, а ако и следващия брой е такъв, съвсем можете да забравите за мен като читател. И, да му се невиди, вземете си един човек, който разбира от Български език да ви прегледа списанието за грешки – при толкова малко текст ще му отнеме не повече от половин ден и едва ли ще ви вземе повече от 20-тина лева.

Допираме и до най-сериозната критика – сценариите. Е тук нещата са плачевни в половината от случаите. Но, поред на номерата:

Quit Technology – „главния“ комикс в списанието разхвърлян едва ли не на половината от него. Е, добре де 1/3. Рисунките са средна хубост, но сценария, оо сценария, е пълна глупост. Някакви заемки от „Матрицата“, някакви от „Междузвездни войни“ и някакъв автор, който явно се мисли за интересен. Резултат – трагичен (написано в стила на комикса ). Историята, доколкото изобщо я имаше, не само че не ме „грабна“, ами се и ядосах какви глупости за 8-годишни дечица се пробутват в „комикс списанието за възрастни“. 3/10 само заради рисунъка.

Мистър Флирт – това… нещо… е абсолютна, пълна, тотална и безподобна глупост. Рисунъка е ужасен, сценарий на практика няма. Предполагам че е трябвало да бъде смешната част, но едва не ме разплака с тъпотията си. Дори не ми се говори повече за него. -1/10

Кармела – личи си че е писано от жена. Все пак историята има някакъв зачатък и определено стила е на цяло ниво над „Q-Teh“. Рисунките са над нивото на „Q-teh“, но има още какво да се желае. Явно това ще е „секс“ серията, ама освен едни загатнати едри цици и един гол задник на главната героиня в банята, нямаше нищо интересно.4/10

Танц по вятъра – категорично отказвам да използва оригиналното заглавие на комикса „Winddance“. Не виждам защо да е на Английски, след като може съвсем прилично да се преведе на български (което евентуално може да се окаже невъзможно за „Quit Technology“ да речем). Тук се намесва вече и Алекс Султанов а.к.а. Ейдирън Уейн. Отново историята е доста неясна, но за разлика от другите комиски поне оставя някаква загадка в края си и някакво желание на читателя да разбере какво ще стане. Рисунките са много добри, с поне едно ниво над предишните 3 комикса, обаче бойните сцени бяха ужасно режисирани – честно казано няколо пъти се опитвах да ги проследя по страницата, но накрая пак не съм сигурен, че схванах последователността. 6/10

Шаман – тук може и да не съм съвсем обективен, тъй като знам че историята на „Шаман“ е страхотна в цялостния си вид. Въпреки това не мога да не призная, че като въведение тази част не успява да си свърши много добре работата, вкарват се някакви персонажи, убиват се някакви хора, но общо взето доста малко се разбира, освен че има zie grosse ivel бос и очевидно нашите пичОве ще трябва да го оправят. Все пак това е най-добрата история от наличните. А рисунките са си направо страхотни, браво на Сатанасов. Определено „Шаман“ и донякъде „Танц с вятъра“ измиват срама от първия брой на списанието. 8/10

Проблемът със сценариите на списанието е много сериозен. Значи един от малкото западни комикси, до които съм се добирал и съм изчитал повече от един брой (един от сериите X-Men на Marvel), беше около 30-тина +- няколко страници, ако не се лъжа или 3 пъти по-малък от „Q-teh“ (88стр.) но за сметка на това имаше 3 пъти повече история от всичките комикси в „Q-teh“ взети заедно. С изключение на „Танц по вятъра“ и донякъде „Шаман“, никой от от комиските не оставя желание в тебе да си купиш следващия брой, за да разбереш какво става. Добро графично изпълнение като цяло на списанието, обаче ако някой си мисли, че комиксите са само купчина красиви картинки, дълбоко се лъже. Бих го посъветвал да погледне SinCity (филма дори, комикса не съм го чел) примерно и след това да помисли внимателно. Прави ми впечатление, че на някои места сякаш самоцелно са се изхвърляли с огромни картини, които не допринасят почти с нищо цялостното усещане, например един 2-страничен пейзаж в „Q-Teh“, който спокойно може да се събере върху четвърт страница според мен. А без да оставят интерес към историята у читателя, посто нямат шанс за успех. Също така диалозите – върху тях според мен би трябвало да се крепи историята на комкиса, а те са едни такива случайно прорастли дръвчета…

Също така, „Q-teh“ се рекламира като комикс списание за възрастни, а повечето комикси се усеща някаква една такава почти детска „свенливост“ към използването на малко по-твърд език или към еротичните сцени. Да не говорим за сценариите, които на два от комиксите са на ниво 10-годишно хлапе. Ясно ми е че може би още не са се осъзнали какво точно искат да правят с това списание, но е трябвало да го сторят по-рано. Ако ги е страх от цензура, да не разправят, че е за възрастни. Ако ще е за възрастни – да се разкършат малко де. Не казвам, че цялото списание трябва да е псувни и ебане, ама все пак…

Като цяло списанието ме оставя със смесени впечатления, клонящи както се усеща, по-скоро към негативното. Да, изглежда че списанието е по-добро от „Дъга“, обаче трябва още много. Донякъде двата комикса на Султанов измъкват Q-teh от блатото на тоталната излагация, но другите комикси са от откровено слаби като сценарий (Кармела и Q-Teh) до безумно тъпи (Мистър Флирт). На издателите трябва да им е пределно ясно, че глупости от типа „Подкрепете българското“ могат да важат само ако българското най-малкото не отстъпва на чуждото. Аз няма да подкрепям българското ей така, само защото е наше. Да ще му дам шанс, но само толкова. Така че за момента все още има някакъв шанс да продължа да купувам Q-teh, обаче ако и следващия брой е на същото ниво могат да ме забравят като клиент.

Цялостна оценка: 5/10 .

Автор: Димитър Чизмаров/DeepBlue/

За коментари – темата на форума.