След възхитените ревюта на издадените книги от поредицата „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън от колегите в „ShadowDance“ сериозно се замислих дали да не взема някоя от тях, за да видя аджеба кво е тва чудо.
Накратко – книгата наистина е много добра, макар да не съм чак толкова възторжен като шадоудансци. За съжаление прeвода не е особено добър и очевидно е правен набързо. Не съм я чел на Английски и, при положение че и без това работата ми е свързана с много четене на този език, просто нямам желание да си чета и книгите на него. Обаче след това, което е направил преводача сериозно се замислям дали да не прочета другите части в оригинал. Преводите на имената няма да ги коментирам, но да оставиш част от тях в както са, а да преведеш други, ми се струва най-малкото глупаво. Отделно тук-таме проблясва някое изречение, което май не е било редактирано и е останало в почти буквален превод от английски и съответно се оказва тотално безсмислено. А и след първите 80-тина страници книгата за известно време става доста трудно четима, като не съм сигурен доколко това се дължи на спад в авторовото сказание и доколко на некъдърен превод.
Това настрана, но книгата наистина има голям потенциал. Завръзката е добра, малко преди средата се поразточват нещата, но от средата нататък се чете на един дъх. Историята няма да ви я преразказвам, но е мащабно-епична, в свят в който боговете (асцеденти в Ериксонов вариант) вървят сред хората. Героите са Герои, магьосниците са Магьосници и т.н. Епиката на книгата ми остави доста силно впечатление сякаш се движех в мащабна DnD кампания от много високо ниво. Може и аз да съм извратен, но тези човекоподобни асцденти, шанса човек да се превърне в бог, дракони, омагьосани мечове, гилдии на крадци и убийци, оставя доста сериозен DnD вкус в устата ми, но далеч не от онзи банален Форготън Рийлмсово-Дризтов модел на Салваторе. А и елфи, джуджета и хобити няма да срещнете. Което хич не е лошо де.
Стила на автора доста ми напомня на Зелазни на моменти, като подобно на него оставя доста неща на „досетливостта“ на читателя. Понякога това леко дразни – може би съм станал мързелив читател и искам да ми се подава материала смлян. Като цяло обаче доста ми хареса. Историята е пълна с достатъчно обрати, а след средата не липсва и много действие и магии, и битки, и магически битки. Също така за разлика от повече съвременни книги, които претендират да са „епично фентъзи“ няма да намерите нагласени, патетично-дебилни диалози, ала Салваторе например. Всички звучат естествено и героите имат доста добра и ясна мотивация. Може би развитието им в книгата е сравнително слабо, но мисля, че почти няма да намерите, плосък, елементарен персонаж, който да запълва страниците. А Аномандър Рейк е пич та дрънка просто. Но пък Круппе дразни.
Накратко: оценка 8/10 и я препоръчвам горещо на всеки фен на епичното фентъзи, на който му е омръзнало от стандартните бози, които се продават. А аз ще търся време кога да чета следващите.
Автор: Димитър Чизмаров /DeepBlue/
За коментари – темата на форума.