„Град на греха“ („Sin City“)

Боже, толкова се радвам ,че гледах този филм след Епизод 3! Защо се радвам ли? Ами защото след него „невероятните“ (и в прекия, и в преносния смисъл) любовни сцени и душевни терзания, саможерти и всякакви други лайна във Епизод 3 ми се виждат още по-смешни.

Ако обичате тъмна и подтискаща атмосфера, ако сте фенове на подобен тип комикси, този филм е точно за вас. „Град на греха“ е оживял на екрана комикс, който просто размазва всички предишни екранизации с атмосферата си. Тъмна, мрачна, толкова плътна, че чак лепкава. Елате на дъното на света, вижте го през очите на най-долните отрепки, повече животни отколкото хора. За вас няма изход от там, закотвени сте и никой няма да ви измъкне от лайната, в който сте затънали. На никой не му пука за вас и в общия случай животът ви не струва и един шибан пробит цент. Въпреки това в някои от вас може би е останало все още нещо човешко…

Във филма се разказват истории, които вероятно са 3 отделни броя на комикса, свързани с помощта на няколко второстепенни герои и места, но като цяло независми. Във филма няма добри и лоши. Само зли и още по-зли, различавани единствено по мотивите си. Е, добре де, излъгах малко, има един-двама що-годе добри персонажи. Въпреки това най-ярките и силни образи са именно тези „отпадъци“, успели по някаква причина да намерят нещо малко човешко в себе си, да се изкупят и да умрат. А, да, във филма няма и една сцена, в която да видите слънчева светлина, все едно ви казва – „Face it – you’re fucked! (e това беше от „Константин“, ама добре описва нещата). Затънал си до гуша в лайната и НЯМА измъкване пич, няма. Дори и смърта не може да ти помогне.“

Стига толкова превъзбудени хвалби. Фактите са следните. Целият филм е сниман от актьорите на зелен фон и след това целия екстериор е компютърно генериран. А актьорите… събрани са цяла купчина звезди или сравнителни известни актьори, всичките до един с култов статус – Брус Уилис, Мики Рурк, Клайв Оуен, Бенисио дел Торо, Майкъл Кларк Дънкан, Майкъл Мадсън, Илайджа Ууд, Рутгер Хауър, Джош Хартнет… Женския състав не е толкова звезден, но също не е по-малко впечатляващ – Розарио Доусън, Британи Мърфи, Джейми Кинг, Джесика Алба (която дори не изглежда толкова тъпа, колкото обикновено и успява да играе що-годе) и т.н. И всички, абсолютно всички, изглеждат на мястото си. Лично на мен най-много ми харесаха Мики Рурк и Брус Уилис (който може явно да играе и не само психиатър-призрак). А да – и Фродо… ъъъ Илайджа Ууд де… като канибал-убиец.

Да не забравя – във филма има много насилие. МНОГО. Ако сте със слабо сърце – филмът не е за вас. Но някак си насилието е част от цялостната атмосфера, няма нещо което да изглежда самоцелно поставено там само за да се лее кръв. Всяко действие на героите е обосновано по един или друг начин. И като заговорихме за кръв – тя е едно от малките цветни неща във филма. Макар и далеч не винаги. Целият филм е издържан в черно-бяло и цветовете като цяло са малко и само за да подчертаят нещо.

Доста фрагментарно ревю се получи. Но това е филм-визия и филм-атмосфера. Историята в него не е най-важното или смисленото нещо, за това и може да ви изглежда накъсан и нелогичен на моменти. Е, за мен не беше. И определено той е събитието на годината до момента, а не твърде прехваления Епизод 3. Филм, който може би ще ви накара да се замислите колко близо до дъното може да бъде докаран човек и може ли изобщо да изплува.

И може би ще ви даде поглед за това, че комикс културата в „митичния“ Запад далеч не е ограничена само до детински глупости за Супермен и Спайдърмен.

Оценка: 10/10

Автор: Димитър Чизмаров /DeepBlue/

За коментари – темата на форума.