Paranoia

автор: Апостол Апостолов – RaynerApe

Paranoia
"Забелязваш с крайчеца на окото си, че един червен бутон примигва върху командния пулт." "Оглеждам се наоколо – дали някой е видял, че бутона свети?" "Не, твоите другари са заети да ремонтират сервизния робот." "Добре тогава, натискам бутона, че да спре." "Бутонът започва да свети постоянно в червено." "Аргх, хвърлям си якето върху бутона, така че никой да не види!" "Започва да вие аларма." "Обръщам се към Бен-3-ИНТ и го питам, ‘Да чуваш нещо?’" "Бен-3-ИНТ се ослушва с уплашено изражение на лицето и казва:’Ъъъъ… не?’" "Изваждам бластера от кобура, опирам го в лицето на Бен-3-ИНТ и му казвам:’Вие сирена, глупако! Нима се опитваш да скриеш това от мен! Ти трябва да си !@#$% предател!’ и го застрелвам. След което съобщавам на Компютъра, че той е натиснал бутона."

Paranoia е ролева игра за едно мрачно, сатирично бъдеще, в което персонажите са жители на Алфа Комплекс, огромен футуристичен подземен дом за хора, оцелели след отдавна забравена глобална катастрофа. Алфа Комплекс се управлява от Компютъра, приятелски настроена, но побъркана машина, която е убедена, че (1) всички се опитват да я унищожат; и
(2) комунистите и предателите са навсякъде и трябва да бъдат унищожени; и
(3) животът в Алфа Комплекс е една истинска утопия и щастието е задължително за всички. Поради това Алфа Комплекс всъщност е една "анти-утопия", по-скоро в стила на Монти Пайтън, отколкото на Джордж Оруел. Персонажите поемат ролята на Разрешители на Проблеми, работещи за Компютъра. Те получават мисии, които са често зле обяснени, предателски сами по себе си, невъзможни или и трите наведнъж. По време на почти сигурния си провал, за което голямо значение има и садистичността на Водещия, която е постоянно окуражавана от самата игра, те се опитват да съберат достатъчно доказателства един срещу друг, за да се уличат като предатели, и така да се освободят от отговорността за провала и дори вината за убийството на доскоро най-добрия си приятел. Нивото на смъртност в света на Paranoia е толкова голяма, че за целта Компютърът създава шест (и дори повече – но ще трябва да си ги платите!) клонинга на всеки жител в комплекса и при смъртта на един от тях, следващите го заместват мигновено. Така често в рамките на една игра даден персонаж може да загине до шест, че и повече пъти – повечето приключения рядко продължават по-дълго от една-две сесии! Животът в Алфа Комплекс е не по-малко побъркан сам по себе си и всичко, до което се докоснете, се опитва да ви оплете в невидимите си окови. Компютърът следва всяко ваше движение и действие и се стреми, макар и напълно погрешно, да ви направи щастлив и доволен или да разреши проблемите ви по типичен сталиновски подход. Обществото е построено върху стриктна йерархия, в която информацията и действията извън рамките на вашия пост мигновено води до задължително самоунищожение, а всичко, до което се докоснете, се опитва да ви оплете в невидими окови. В света на Paranoia дори парите идват с невидим лиценз, който може да позволи на този, който ви плаща, да се бърка в личния ви живот или да изисква от вас действия, за които никога не сте се съгласявали, но сте приели със заплащането. Paranoia излезе за първи път през 1984-та година, като това е една от първите нестандартни ролеви игри със сюжет, който обръща с главата надолу представите за черна сатира в жанра, който към този момент се доминира основно от героични приключения. Предразсъците на отминалото време, свързани със Студената Война налагат и страховете на компютъра от комунистите в един пародиен вариант, но много от "параноичните" елементи са актуални и днес. От средата на 80-те години до ден днешен излизат пет издания на Paranoia, като най-популярните са второто издание и противоречивото пето издание, което обърна Paranoia в типичен cartoon стил и донякъде развали автентичната атмосфера. Играта след това беше забравена за повече от 5 години, докато издателството Mongoose Publishing не реши да възроди играта под името Paranoia XP през август 2004. Дали става дума за пародия с Windows XP, сами ще решите, но играта определено е голяма стъпка напред. Макар "комунягите" все още да присъстват сред страховете на Компютъра, те са по-скоро забавен анахронизъм, отколкото да има някакво съдържание. Много от страховете и трудностите в живота в Алфа Комплекс обаче са модернизирани до днешно време – защита на интелектуалната собственост, хиперкомерсиализъм, тероризъм и какво ли още не. Mongoose са се справили отлично с задачата да осъвременят Paranoia за 21-ви век, без това да е твърде тенденциозно. Играта също така има олекотена система, която макар да използва 20-стенен зар, не е d20! Персонажите имат само няколко статистики, като хвърлянето на d20 под стойността им води до успех. Водещият, който в Paranoia има много по-голям контрол над персонажите, понеже разиграва и Компютъра, управлява голяма част от тези показатели вместо самите играчи. Един от тези показатели са специфичните Извратени точки, припечелени с добра ролева игра, позволяващи на играчите да модифицират хвърлянията на своите съиграчи в положителна или отрицателна посока, като по този начин ги принуждават да успяват или провалят в задачите – един елемент, който подсилва състезателния елемент в играта и може да ви докара или много удоволствие около масата, или много скандали и караници, така че внимавайте!

Плюсове: Няма друга такава игра! Paranoia е сред най-интересните и уникални заглавия, които може да намерите. Светът на Алфа Комплекс е една откъсната от останалия свят лудница, в която побъркан Компютър превръща живота на своите "възлюблени граждани" в ад. Понякога се заслужава да усетиш тръпката винаги да гледаш зад гърба си!

Минуси: Няма друга такава игра! И поради това се нуждаете от много добър Водещ, много толерантни играчи и адски много настроение и хумор. Внимавайте, защото с недобра компания, която приема всичко твърде сериозно, играта на Paranoia ще се превърне в идеално средство за разпадане на не едно приятелство.

Обобщение: Няма друга такава игра! Ако търсите нещо различно, пък макар и само за една сесия, Paranoia гарантира твърде много емоции. Каквото и да добавя накрая за нея, все няма да е достатъчно. Определено трябва да я видите преди да прецените, дали ще ви допадне.