Настолните ролеви игри – Какво представляват и как се играят

Искали ли сте някога да промените сюжета на някоя книга? Или пък да бяха избрали вас да изиграете някои известен герой от филм? А какво ще кажете не само да можете да го направите, а дори да и изживеете собствена уникална история, по-увлекателна и от най-увлекателните книги, по-интересна и от най-интересните филми? История в което вие сте главен герой. Да, възможно е и именно това се случва, когато играете настолни ролеви игри.
“Абе чували сме ги ние тези ролеви игри. Това нещо като Диаблото и Балдурс Гейт ли бяха?” И да, и не. Предтечите на компютърните ролеви игри са именно настолните, но компютърните се отличават значително от тях в същността си. Защото настолните игри предлагат да изживете собствената си фантазия, а не тази на дизайнера и да бъдете каквото искате в нея. Компютърните все още не могат да ни предоставят тази свобода.
Настолните ролеви игри приличат малко на театъра и киното по това, че в тях играете някаква роля (именно затова се наричат и ролеви). Каква ще бъде конкретната роля зависи от вашето желание и от приключението, което играете (“сценария” на ролевата игра). Но се различават от тях по това, че играчите (“актьорите”) не знаят на изуст сценария на приключението, който се разкрива пред тях по време на играта, и трябва да реагират и да измислят репликите и действията на героите си на място. А на моменти това може да е много по-трудно от актьорската игра. Но и по-интересно, защото не е ли много по-забавно например да разплиташ в момента заплетения заговор, в който си попаднал, ако не знаеш за него, отколкото просто да се опитваш да поставиш адекватно готовите реплики в устата на героя си.

Освен това ролевите игри за разлика от филмите и театъра ви дават свобода. Свобода не само да импровизирате по готовия “сценарий”, дават ви свобода, ако желаете изцяло да се измъкнете от него. Писнало ви е да спасявате света за N-ти път? Ами защо тогава не се опитате да създадете собствена индустриална империя? Писнало ви е да спасявате отвлечени принцеси? Ами започнете да ги отвличате вие. Или наемете “подизпълнител” да свърши работа, докато вие се занимавате с “бизнес дела”.
Ролевите игри приличат и на книгите, защото в тях може да се разкаже увлекателна история. Ако играчите изберат този път, те могат да придадат пълнокръвност на героите от историята, като изградят характерите и реакциите им, а това не рядко е голям проблем за писателите. Могат да изменят историята в някаква степен и да я направят дори и по-добра, включвайки неочаквани обрати в нея. Разбира се свободата на ролевите игри им позволява и да я развалят, но в края на краищата никой не е перфектен, нали?

Ролевите игри не се използват само за забавление. Много сериозно е застъпена употребата им в обучението и психологията. Разиграванията по време на обучение на често срещани реални ситуации в конкретната област, като участниците приемат съответните роли в ситуацията, също са ролева игра. Тези примери помагат за добиване на конкретна представа, какво и как трябва да се направи в реалния свят. При това ролевите игри подпомагат и комуникативните възможности на участниците в тях, което е особено важно за някои професии. По подобни причини се използват и в психологията. Тук освен за изследване на поведението на личности в дадена ситуация, те се прилагат и с медицинска цел за борба с някои психически увреждания. Обучението и психологията не са единствените области на приложение на ролевите игри.

Какво ви е нужно за да играете настолни ролеви игри? Ами абсолютно минималният комплект необходими инструменти включва само основни 2 неща – въображение и хора, с които да играете. Един от тях поема ролята на Разказвач (“сценариста” на играта и арбитър на действията на играчите), а другите са героите. От тук нататък всичко е „екстри“, но в общия случай биха ви помогнали също лист, молив, комплект зарчета и евентуално книга с правила. “О, ама нали си говорехме за пълна свобода! Какви са тези правила?” Да, говорихме за свобода и наистина е възможно да играете ролеви игри и без никакви написани правила. Но не рядко играчите губят представа за възможностите на героите си, попаднали в света на пълната свобода – “Щом мога да направя всичко, защо наистина да не мога да направя ВСИЧКО?” Дори и това да не се случи, пред играчите и разказвача се появяват куп подробности по време на игра – колко щета нанася удар с меч по врага, може ли да се скочи от четвъртия етаж на сграда и да се оцелее, как се ходи по въже и много, много други. Отново, тук може да се мине и без писмени правила и да се остави всичко на преценката на разказвача или на общо съгласие между играчите, но мисля че сами се досещате колко по-удобно е, ако може да се отговори веднага на тези въпроси само с кратка справка в книгата. Освен това правилата могат да помогнат много при създаването на героите ви, могат да ви предоставят интересни светове, в които да развивате приключенията си, а защо не и готови приключения, които да изиграете.

Различни версии на ролеви игри съществуват от много отдавана, макар че тогава хората на са ги схващали в смисъла, който влагаме сега. В наши дни настолните ролевите игри възникват от тактическите настолни игри. Първата ролева игра, Dungeons & Dragons излязла през 1974г., е пряк наследник на настолната тактическа игра Chainmail. В последствие възникват много други ролеви игри, които малко или повече се откъсват от връзката си със стратегическите игри. В наши дни съществува изключително голяма разнообразие от ролеви игри и различни фантастични или псевдо реални светове, в които се развиват.
Тук можем да се похвалим, че България също не е чужда на ролевите игри, като първата такава – Здрач над Ендивал – е издадена в началото на 2001г. Нейната трета версия се нарича Огледалото на боговете.

“Добре, но каква е целта на играта? Какво точно трябва да направя?”. Казано с няколко думи целта е тази, която сами си поставите, и именно това е част от огромната красота на ролевите игри. Искаш да си най-силния герои в света? Няма проблеми, просто купуваш най-могъщите (и изключително скъпи!) оръжия, тренираш известно време при велики майстори и най-накрая отиваш в пещерата на злите твари да им покажеш кой е шефа! Предпочиташ да достигнеш върха на магическото изкуство? Проста работа – записваш се в някоя магическа кула, където бързо се изкачваш в йерархията, като проваляш конкурентите си и тайно прочиташ дневниците на учителите си, докато ти сам не станеш такъв. Но защо да се ограничаваме само до това? При наличието на толкова много фантастични светове нищо не ви спира да изберете именно този, който ви харесва и да играете там? Нима никой не е мечтал да се издигне до адмирал в империята на Star Wars или дори да заеме мястото на лорд Вейдър като дясната ръка на императора?
Всичко това, а и повече, е напълно възможно в ролевите игри. Разбира се, достигането на подобни цели е начинание, което изисква време, решителност и постоянство. В повечето случай всеки започва като обикновен воин, магьосник, лейтенант в имперската флота и т.н., а от действията му зависи как и колко бързо ще се издигне. Тук идва мястото на задачите, които и бъдещия владетел на света трябва да изпълни преди да заеме полагащото му се място на трона – приключенията (куестове, кампании, мисии). За да спечели слава, пари и опит ще се наложи да изпълнявате прости и безобидни задачи – “Донеси ми главата на принца”, “Спаси дъщеря ми от ръцете на злия везир”, “Разруши бунтовническата база” и т.н. … или може би не. Все пак ВИЕ сте героите, които изпълнявате задачите и от ВАС зависи как и дали ще го сторите. Какво ако се окаже, че принцът би се съгласил да отстъпи владението си, ако му помогнете да се спаси? Ами ако всъщност трябва да спасите везира от ръцете на злата дъщеря? Ако по пътя си за бунтовническата база се натъкнете на някой джедай, няма ли да залавянето му да е от по-голяма важност, отколкото някакъв бунтовнически лагер? Именно това е ролята ви в играта – да взимате решения, които ще повлияят на героя ви в света на ролевата игра. Както вече казахме “Имате пълна свобода!”, стига да сте готови за последствията от действията си.

Ако искаш да живееш ела с мен! – Термиратор
Разказвач: Агент Смит застава пред вас и вади пистолет. Още трима агента се появяват зад ъгъла. В този момент от небето долита Нео и ви предлага да ви помогне.
Играч: Изкрещявам на Нео “Разкарай се, Нео! Сам мога да се справя с тези четиримата!”
Разказвач: Нео те поглежда учудено, след което взима останалите от групата и полита в далечината. Ти оставаш сам срещу четирима агенти.
Играч: Супер! Скачам към тях и използвам кунг-фу уменията си да ги разпердушиня!
Разказвач: Със светкавичен ритник успяваш да избиеш пистолета от ръката на агент Смит, след което го поваляш на земята. В този момент иззад ъгъла се появяват още десет агента. Агент Смит се изправя, оправя си очилата и ти казва “Трябваше да избягаш с господин Андерсън…”

Съществуват две най-важни неща, които трябва да се запомнят по време на ролева игра: това е само игра и по-специално това е колективна игра. Дори и най-силният герой не би се справил, ако групата го изостави. Именно затова трябва да се помагате по време на игра. Това, разбира се, не означава да всеки да е съгласен с действията на всички останали, но не бива постоянно да си пречите взаимно. Освен това за разлика от компютърните ролеви игри тук е невъзможно да се играе сам човек – необходими са поне Разказвач и един или повече играчи. Както с право е казано обединението прави силата – дори Гандалф нямаше да се справи сам срещу Саурон, без помощта на задругата. Разбира се, това не попречи на всеки да си постигне индивидуалните си цели: Гандалф стана Бял, Арагорн – крал, Фродо спаси света, Сам се ожени… единствено Боромир пострада (ха да видим, дали пак ще пробва да прецака колектива!).

И така събирате се няколко човека и решавате да играете ролева игра. Какво трябва да направите и от къде трябва да започнете? Определете един от вас за Разказвач. Когато той измисли приключението и реши в какъв свят ще се развива, изберете ролева система (набор от правила), която да ви помогне в играта. Или играйте без система, макар че за начинаещите играчи системата е от голяма помощ. След това разказвачът трябва да опише противниците и предизвикателствата пред играчите (ако има такива) в термините на системата (тайно от играчите!), а самите те да си създадат герой според избраната роля и възможностите предоставени им от системата. Когато приключите с това сте готови за игра.
Тогава се съберете някъде, където е сравнително тихо и няма странични хора, които да ви пречат и разсейват, заредете се с известно количество от любимите си безалкохолни/тонизиращи напитки (алкохолът обикновено не се отразява добре на интелектуалните способности на играчите и затова употребата му не се препоръчва по време на игра) и лека закуска и се понесете в приключението. Може да се окаже, че времето за игра няма да ви стигне този ден, затова го продължете друг път. Добре е между отделните такива срещи (сесии, игри) да няма повече от седмица, защото мозъците ни имат склонност да забравят подробностите с времето. След като приключите приключението, можете да продължите в серия от свързани помежду си приключения със същите герои (наричана кампания) или да създадете нови герои и да пробвате да играете в друг свят.
Това е. Смело напред и нека силата на ролевите игри бъде с вас!

Автори:Димитър Чизмаров /DeepBlue/ и Божидар Грозданов /Bave/