Dragon Age: Origins

От пръв поглед

Защо ще обикнете тази игра? За всичко онова, което ценят капризните поклонници на жанра: свят, разработен до най-дребни детайли, минимум 60 часа пътешествия по картата, ярки характери на персонажите, гъвкава бойна система, заплетени ситуации и задачи, текстове, които ти е приятно да четеш и още по-приятно да слушаш … Dragon Age, също като добър Разказвач, увлича още от първата минута. Тя води разказа без да бърза, оставяйки те да се насладиш на подробностите, потъва в заплетени лирически отклонения и ловко поддържа интригата, карайки те да седиш напрегнат на самият край на стола.

Завъртете колелото на мишката и камерата, гледаща в гърба на героя, ще се извиси в небесата скривайки недостатъците в тримерните модели и напомняйки ни за славните дни на Infinity Engine. Естествено има кусури. Текстурите тук там са нахапани от молците. Композиторът  Инон Зур (Inon Zur) предостави бледа щампа, неспасаема дори от ангелският вокал на Обри Ашбърн (Aubrey Ashburn). Възрастовият рейтинг «М» е отработен прекалено постно: хора, посипани с кървави „лунички“ от главата до петите са нелепи, също както и локвите кетчуп разливащи се под труповете.

ДраконОбаче да се сърдиш на BioWare заради тези неща е все едно да кажеш, че лятото е отвратително само защото 2-3 дни е имало дъжд. Вземайки за основа средновековната Европа, авторите са създали изключително недружелюбен свят. Тукашните елфи отдавна са изгубили своето безсмъртие; онези, които са успели да избегнат робството или гибелта в борбата с кръстоносците на Църквата, живеят в бедност в градските гета. Джуджетата от Орзамар живеят в кастово общество. За тях няма нищо по-страшно от това да излезеш из под земята – просто няма да те пуснат да се върнеш обратно. Орденът на храмовниците държи в мъртва хватка маговете – рицарите на ордена ловят и унищожават „нерегистрираните“ магове. По ирония на съдбата, за да могат да контролират и да се противопоставят на маговете рицарите приемат дози концентрат от лириум, който предизвиква зависимост.

Приликите с реалността се усилват от познатите стереотипи. В съседство с Ферелдън се намира държавата Орлей – феодална Франция, копирана дори с характерния френски акцент (тук имаме и своята Жана Д`Арк – набожната Лейлана). Родината на Стен, мълчаливият кунари със странни разбирания за чест, е Скандинавия. Мазните типчета от Антива, управляващи Денерийския пазар, са натурални италиански мафиоти. Накрая, жителите на Ферелдън, с тяхната привързаност към мастифоподобните кучета мараби, напълно могат да се впишат в образа на англичаните.

…& Dragons

За щастие в нашия свят не се въдят «darkspawn». Подобно на орките от „Властелина на Пръстена“ и „скакалците“ от Gears of War, тези твари са излезли от тъмните подземни дълбини за да убиват, изяждат и разрушават. И за съжаление няма нито един Chosen One под ръка, че да ги спре!

Кой ще защити Фералдън? Този избор е оставен на Вас. Син на благороден терн (нещо като херцог в света на DAO), чийто замък е разорен от вероломен съсед. Млад маг, едва преминал жив кошмарният „изходен изпит“. Наследствен принц на джуджетата, пострадал в семейните борби за трона, или несретник от бедняшкия квартал. Безправен градски елф, или елф-далиец – волен като вятъра. BioWare са развили идеята на кратките встъпления от Temple of Elemental Evil — събитията от пролога се отразяват, като далечен ек до самият финал, изплувайки в диалозите и задачите, преплитайки се с основния сюжет.

Всичките шест завръзки така или иначе водят в Остагар – разрушена крепост, където крал Кейлън планира да разбие ордата чудовища. Именно тук нашият герой и още няколко „новобранци“ ще преминат опасния ритуал на посвещаване в Сиви Стражи. Защото, съгласно легендата, само Стражите могат да убият Архидемона – огромният дракон, властващ над злите сили.

Четири пъти хората са постигали победа, но този път бойното щастие не е на тяхна страна. След поражението на човешката армия под Остагар само чудо може да спре древното зло. За съжаление, тези които преди столетия са обещали помощ, сега са потънали във вътрешните си разпри и проблеми. Арл (граф или барон в света на DAO) на Редклиф е на смъртно ложе, а околностите на замъка са тероризирани от немъртви. Кулата на маговете е завладяна от демони. В Брецилианският Лес, убежището на елфите-далийци, злодействат върколаци. В Озамар бушува политическа криза – две джуджешки фракции се борят за трона. Не са по-розови и делата в столицата Денерим – регент Логейн узурпирал властта и обявил Сивите Стражи за предатели.

Подлец/…/светец

СъотборнициВ какъв ред ще оправяте чуждите проблеми си решавате вие. Вариантите рядко са ясно разграничени на „черни“ и „бели“, и най-често начините да се справите с проблема са повече от само два. Третият, най-правилният път (там където има такъв), ще ви накара доста да се поизпотите. Една единствена реплика тук нищо не решава в диалозите – Dragon Age наслоява последствията едно след друго, затова резултата не е толкова лесно да бъде предвиден.

Моралните делеми често възникват и в страничните задания, превръщайки баналната доставка на товар или поръчково убийство в мъчително пазарене със собствената си съвест. И нека повечето постъпки да определят само състава на армиите в генералното сражение и текстовете в епилога, все едно е интересно да се играе със съдбата на света. Особено това важи за ролята на „злодей“, който прелича не на уличен хулиган, а – за първи път за BioWare! — на студен присметлив циник със ясни мотиви.

Затова пък придружителите Ви реагират на действията на командира много по-бързо, при това всеки по свой си начин. Грешна стъпка, невнимателно изтървана фраза и стрелката на скалата на уважението пълзи към отрицателните стойности в най-добрите традиции на  KotOR 2 и Neverwinter Nights 2. Нереализираният тамплиер Алистър с готовност пуска хапливи коментари по адрес на приятелите, но надува обидено бузи веднага щом му отвръщат със същото. Язвителната Моригън не вярва в благотворителност, церителката Вейн презира несправедливостта във всяка една нейна форма. Докарайте спътника си до състояние на омраза и той ще тресне вратата на излизане. Слава богу, бунтарите не взимат със себе си инвентар, тъй като инвентара е общ за цялата група.

Само кучето е безкомпромисно вярно: не укорява, не досажда със съвети, и стига да го помолите, ще донесе нещо полезно в зъбите си. С другите трябва да се отнасяте по-внимателно. Щедрите подаръци и душевни разговори край лагерният огън помагат да предразположат съотборниците, да узнаете повече за миналото им и да изпълните задачите свързани с личностите им. Любовните романи (политкоректните BioWare и този път са предвидили всичките възможни съчетания на половете – май само кучето остана настрана) също са взривоопасна смес: измяната или прекъсване на отношенията могат да доведът до сериозни скандали.

Но дори да ви е противен нечий светоглед, грубо е да не се ценят хората. Като начало, ако разгоните хората ще изтървете шанса да послушате весели диалози между съотборниците докато минавате през зачистените зони. Само словесните дуели между Моригън и Алистър са бисер до бисер! Ако искате да е още по-весело прибавете към тях и Зеврат – бившият наемен убиец. Второ, загуба на боец ще намали възможните комбинации от маневри. Войните, разбойниците и маговете не валят от небето.

Здрава е бронята ни, „танковете“ – бързи!

Трите базови класа не са така малко, както изглежда от пръв поглед. На 7-ми и 14-ти нива героят може да вземе две от общо четирите специализации за класа си, разкриващи допълнителни вериги от умения. Но преди това ще трябва да бъдат заслужени, убеждавайки съотборника да те научи, купувайки ръководство или намирайки учител.

Правилно развивайки подопечните, неминуемо ще получите класически архитипове от MMO: „танк“, „лечител“ и „дамаджер“. Към каноните на ММО препращат и разноцветните имена на противниците, показващи ранга, и «threat» — параметър, по който компютърът отчита заплахата, изходящи от членовете на групата. Микромениджмънтът с използването на тактическа пауза – привично занимание за адептите на Infinity Engine — все още не гарантира победата. В Dragon Age маг, плуващ с огън в тълпата, ще загине за част от секундата ако воинът в яко броня не отвлече вниманието на врага с оглушителен рев.

За да не стои като пукал приятелски ИИ в средата на битката, BioWare предлагат «tactical slots» — аналог на системата «gambit» от Final Fantasy XII. Акуратно съставени алгоритми от действия «условие — цел — действие» (например, «ако противникът е <50% кръв, използвай Mighty Blow») спестяват нерви, позволявайки да се съсредоточите над прякото управление на един подопечен персонаж.

Важно е да се помни за особен вид умения «sustained». Те са пуснати постояно, но вместо да хабят активност/мата, те намаляват максималните им стойности на N единици. В своята същност това са различните бойни режими със своят набор от бонуси или активни умения. Ловко щракайки по клавишите вие ще изпепелите и направите на прах всяка армия (за щастие панелът за уменията може да се разтяга до големина зависеща от разширението на екрана). Големът Шейл без подобно жонглиране въобще е само тежест на групата, докато иначе е грозно оръжие.

Обаче, освен това тази „тежест“ първо трябва и да се купи. Допълнението «The Stone Prisoner» попадне не във всички комплекти. Същата участ постигна и мини-адд-он «The Warden’s Keep», където освен познавателна предистория на Сивите Стражи има и склад за излишните боклуци пълнещи инвентара. Което е жалко, защото с този уникум трябва всеки да се запознае. Шейл ненавижда органичното не по-малко от своя брат по разум HK-47 от Knights of the Old Republic, и нарича героя ви със местоимението „то“. Раздразнението му е понятно – не е шега работа да стърчиш 30 години насред забравено от Създателя село, в качеството на новогодишна елха за селяните, и тоалетна за гълъбите!

Намери се повод за недоволство и при ДнД поклониците: BioWare смени съня с регенерация и премахна цикъла „ден/нощ“. Звездното небе може да бъде видяно само на някои места по сюжета и в походния лагер, заменящ „базата“. Да умрете също няма да можете: смъртта не е окончателна, затова пък е сигурен начин да получите фрактура на черепа, отворена рана или да ослепеете с одното око. Но не чупете копията, господа ветерани. По-добре експерементирайте със сложността „Nightmare“ и се опитате да не разбиете мишката в стената.

This is the new sh*t

Мнозина се съмняваха в качеството на Dragon Age: Origins — проектът,  представен на Е3 2004, успя да смени ръководителите си и с право заслужи званието на дългостроен. Всъщност, от творческите мъки играта само спечели – тя стана по-зряла, придоби глас и се запаси с цяла торба драконови яйца. По едно за всеки скептик.

Автор: Nomad (26.10.2009)
Оригиналът на статията се намира на : http://www.ag.ru/reviews/dragon_age_origins
Превод: Владимир (Avisian) Крилов

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.