Не знам колко от вас са чули новината, но да, след Monster Manual 17 и Dungeon Master’s Guide 5, WotC се готвят да издадат и Player’s Handbook 2. Не, това не е първоаприлска шега и новината за събитието плюс няколко откъса от книгата можете да намерите на сайта на компанията. Засега ще си запазя коментарите в стил „Тея вече се чудят от какви глупости да правят пари“ за по-неофициалните трибуни, а и все още не съм анализирал продукта изцяло и не бива да спекулирам с качествата му. Вместо това ще прикова вниманието ви към новия клас, Рицар, чието пълно описание фигурира на втората страница от горния линк.
В първия момент си помислих, че са ме окрали за пореден път, защото като бях малък и се зарибявах с глупости, също си бях правил клас Knight, който беше нещо като Fighter/Cleric. За щастие, Рицарят на Wizards е доста по-различен от моето отроче и до колко е иновативен, различен, интересен и балансиран ще си поговорим в долните редове.
Воин ли е Рицарят?
Предполагам, ще останете извънредно учудени, че отговорът на този въпрос е крайно положителен. Рицарят има пълен бонус към атаката, може да носи всички видове брони и щитове (без tower), вещ е в употребата на всички оръжия (без екзотичните), има Hit Die d12 и силен Will save. Опа.. Не, няма грешка – вместо силен Fortitude, Рицарят притежава силна Воля, като причината за това е обусловена от ролята на класа в групата, както ще стане ясно по-долу. Е, няма да оставим промяната на защитните хвърляния да ни развали впечатлението, нали? Рицарят е воин. При това като всеки себеуважаващ се воин е тъп и има само 2+Int точки за умения на ниво, но това не е болка за умиране понеже списъкът му с класови умения е не по-дълъг от този на Боеца, като единственото интересно умение там, освен очакваните Climb, Jump, Intimidate, Ride и Swim, е Knowledge (Nobility & Royalty). Нямам представа каква файда ще има Рицарят от това познание, защото за разлика от много други класове с достъп до него, той няма синергичната му Дипломация, но умението е там и който иска може да си го ползва (yeah, right, like that’s gonna happen).
Докато си говорим за основните характеристики на класа, трябва да споменем и ограничението на уклона – Рицарят трябва да е винаги lawful – както и т.нар. Рицарски Кодекс. За моя голяма (и неприятна) изненада, Кодексът има и системно изражение, като част от забраните му дори са описани с термини от механиката. Това ме подразни невероятно много, защото първо според мен при Паладина именно липсата на кодекса му черно на бяло в книгата е едно от големите очарования на класа и прави Паладина толкова интересен и енигматичен; и второ, защото Рицарският Кодекс не е представен на средновековен или фентъзи език с тежки, натруфени и дори помпозни фрази, както би трябвало да е, за да се усети атмосферата му и да вдъхне желание за ролплей, а е описан с „flanking“, „flat-footed“, „nonlethal damage“ и прочее. Ясно е, че Рицарският Кодекс е даден така, защото на дизайнерите им е писнало да гледат некадърно изиграни Паладини без играчите да имат дори минимална представа за кодекса им (и на мен ми е писнало), както и че подобно описание на кодекса вероятно е полезно за новите играчи. Плюс това системното отражение на Рицарския Кодекс, нека не се лъжем, има основна цел да балансира класа от гледна точка на механика, обаче въпреки всичко това кодекс, даден по този начин, прави много неприятно впечатление.
В предния пасаж неслучайно сравних Рицаря с Паладин и макар при по-задълбочен поглед да става ясно колко са различни тези класове, въпреки сходните им кодекси и любовта им към реда и законността, в началото всеки се пита „Добре бе, защо ни е Рицар, след като имаме Паладин, не е ли същото?“. Не, не е. Паладинът е воин, избран от някаква висша сила и дарен от нея със свещени сили, чиято цел в живота е да брани невинните и да преследва и наказва злото и несправедливостта. Рицарят, от друга страна, е воин, който просто счита, че за да победиш наистина врага, трябва да го направиш честно и почтено. Той не преследва и не споделя висшите цели на Паладина. Най-общо и грубо казано, Рицарят е благороден войник с чест, който обаче е свободен да си прави каквото иска, без да го наблюдават и съдят строго някъде отгоре, докато Паладинът е свещен воин с божествени сили и определена мисия в живота, на която не може да изневери. Разбира се, не се наемам да твърдя, че Паладинът е „нещо повече“ от Рицаря, просто са различни и от ролева, и от системна (както ще се уверим по-нататък) гледна точка.
И така, да видим доколко Рицарят може да се съревновава с другите воини що се отнася до груба сила.
Жизнени точки, защита, щети и други али-бали.
Нека си го кажем още отначало, за да няма неразбрали – Рицарят е тухла. И то не обикновена тухла четворка като Боеца или тухла с остри назъбени краища като Варварина, а направо закалено бетонно блокче за крепостно строителство. Идеята на Рицаря е не да бие, а да го бият и голяма част от класовите му способности са ориентирани към ефективно използване на бронята и щита както за увеличаване на собствената защита, така и за защита на околните. Добри примери са способностите Shield Block, която дава допълнителен бонус защита на щита срещу даден противник, и Armor Mastery, която премахва ограничението в скоростта при носене на броня и го прави бързоподвижно бетонно блокче (представете си, че тук има поредна лекция за важността на мобилността при воините). Общо взето това е класът, който се чувства най-добре, когато е с тежка броня и щит. Плюс това рицарят има d12 зарче за живот, т.е. откъм защита и жизнени точки грухти и като му се сложи висок Constitution (доста важен показател за класа, може би наравно с Charisma), ще се превърне в най-трудно убиваемия с физически щети герой на бойното поле.
В областта на нанасянето на щети, както сигурно вече се досещате, Рицарят издиша като кит в сравнение с повечето останали воини, но все пак са му сложили една способност, с която да се опитва да прави такива – Fighting Challenge. Не е толкова добра колкото Weapon Specialization, Rage, Favored Enemy или Smite Evil, обаче за сметка на това не е вързана към определен тип оръжия или врагове, плюс това на средни и високи нива може да се използва доста често, като увеличението в атаката и щетите не е никак малко. Тъй като има доста глупаво системно ограничение (за да може Рицарят да предизвика само сравнително яки врагове), за ефективната употреба на тази способност се иска известно метаигрово мислене, но вече псувах дизайнерите за Кодекса, та няма да се повтарям. Метаигрова или не, Fighting Challenge е ценна способност, която всеки Рицар трябва да използва без колебание.
При защитата от заклинания положението също не е от най-прекрасните заради ниския Fortitude. Няма голяма файда да се смееш на опитите на противниковите воини и стрелци да те наранят, ако противниковият магьосник те посочи с (middle) Finger of Death (минимално DC 20), нали? Магиите за instant kill са доста високи нива, вярно е, но пък е вярно и че всеки лош, с достъп до такива, задължително ги използва. На ниски нива също има достатъчно гадни ефекти, искащи Fortitude (отрови, болести, парализа), тъй че високият Constitution отново е задължителен, ако Рицарят иска да просъществува, по-нататък на по-горни нива и предмети за бонус на защитните хвърляния, а лично аз бих се загледал влюбено и във фийта Great Fortitude.
Тъй като Рицарят се бие с щит и едноръчно оръжие, значи е податлив на неприятните обезоръжаване и трошене, но ако досега от другите ми статии за разни воини не сте научили как да се опазите от тези бойни похвати, значи просто играта с воин не е за вас. По-надолу, като дискутирам какви фийтове ще са полезни за Рицаря, ще обърна внимание на един от новото ръководство на играча, свързан със защитата срещу тези гнусотии, който ще накара оченцата на пауърплеърчетата да заблестят (да, знам, че сте такива!).
Ако трябва да обобщим, Рицарят е много добре опакован откъм жизнени точки и защита срещу удари, и е средна хубост в нанасянето на щети и защитата срещу магии. Сумарно погледнато се представя не по-зле от всеки друг воин. Сега да разгледаме останалите способности, които го отличават от братята му по оръжие, като пропускаме бонус фийтовете, защото те са ясни.
A knight’s tale.
Knight’s Challenge. Тази способност е най-характерната за класа и по своето естество като механика прилича на музиката на Барда в този смисъл, че може да се използва доста пъти на ден с вдигането на нива, като също така позволява различни като ефект употреби в зависимост от нивото на Рицаря. Най-простото нещо, което може да се прави с рицарското предизвикателство още на първо ниво, е коментираната по-горе подспособност Fighting Challenge, която дава очевидно предимство на Рицаря пред останалите воини на начални нива, а и с качването по стълбицата на опита остава полезна, защото бонусите, които дава, се увеличават. Много прилича на бардската Inspire Courage с тази разлика, че бонусите се получават само от Рицаря, не и от съюзниците му (и, естествено, двете не се стакват!), затова всеки, играл с или водил на Бард, ще се чувства у дома си тук.
Останалите хавички, които са част от Knight’s Challenge, по ред на получаване с нивата са:
- Test of Mettle. С тази способност Рицарят „отсява“ по-коравите врагове около себе си и насочва ударите им към себе си, по този начин опазвайки доста ефективно останалите от групата си от основната концентрация на противникова мощ. Доста фундаментална способност, предвид предназначението на класа, която доста често ще е първата използвана в битката употреба на предизвикателство. Имайте предвид, че ако хвърлят успешен Will, враговете устояват на импулса да бият само вас, така че освен ако нямате извънземно много Чар (защото DC-то на способността зависи от този показател), най-вероятно противниковите заклинатели няма да се хванат на въдицата. Следователно ще е добре да сте предупредили групата за тази особеност, за да не очакват, че всяка битка ще се превръща в разходка през парка. Интересно е, че за тази способност не е казано в правилата, че е mind-affecting, следователно разни елфи, Монаси и други такива същества с бонус (или направо имунизация) срещу този вид ефекти са също толкова податливи на предизвикателството ви колкото всички други. И най-хубавото е, че способността е extraordinary, т.е. не я интересува spell resistance или Dispel magic, като и в зоната на влияние на Antimagic Field или други ефекти, подтискащи свръхестествени или заклинателски способности – тя си работи.
- Call to Battle. Сравнително проста по своето естество способност, която няма да влиза в употреба толкова често, но може да спаси групата в някой напечен момент, когато Варваринът (или недай боже, Свещеникът или Магьосникът) се изплаши и търти да бяга. Силният Will на Рицаря го прави доста устойчив на fear ефекти, затова срещу чудовища със способности, причиняващи масов страх (такива с Frightful Presence и не само), Call to Battle може да е песъчинката, която да наклони везните във ваша полза.
- Daunting Challenge. Естествено продължение на Test of Mettle, тази способност пък е насочена към по-слабичките противници около Рицаря, за да направи унищожението им още по-лесно, докато яките се занимават с него. Отново е extraordinary и отново иска Will, така че повечето, казано по-горе за по-малкото й братче, важи и тук. Едно изключение, обаче – въпреки, че не е указано изрично, всеки разумен водещ ще отсъди, че тази способност е fear effect, следователно същества, с бонус или имунизация срещу страх (или направо mind-affecting) ще получат предимство тук. Все пак съществува известно поле за спор около това, така че ако сте гаден и безсрамен мънчкин, можете да се карате с водещия си, докато не ви позволи да обезкуражавате дори и зомбита.
- Bond of Loyalty. Тази способност е подобна на Slippery Mind с тази разлика, че Рицарят получава допълнителна възможност да се спаси само от mind-effecting заклинания или ефекти, а не от всички от школата Enchantment. За сметка на това Рицарят получава не само 1 допълнителен шанс за спасение, а толкова, колкото употреби на предизвикателството са му останали за деня. В комбинация с естествено силната воля на Рицаря, Bond of Loyalty го прави почти неуловим от въздействащи на ума магии и предлагам да я използвате винаги, когато се налага.
- Loyal Beyond Death. Доста могъща способност, с нея Рицарят на практика не може да бъде убит с нанасяне на щети, докато има употреби на предизвикателството. Магиите за instant kill и другите неща, които убиват не с директни щети (Constitution damage, level drain), както и магиите за разпарчетяване като Disintegrate все още са заплаха, но всичко останало се поема от Рицаря със същата лекота, с която можете да кажете „супермен“. При това Рицарят действа в закупения с 1 употреба рунд без никакви наказания, все едно е здрав като бик. Предполагам, че няма нужда от допълнителен коментар относно полезността на тази способност. Естествено, когато броят останали употреби достигне 0 и Рицарят е на -10 или по-малко живот, нещата се спичат, затова не оставайте с грешното впечатление, че е наистина безсмъртен и че нямате нужда от лечител в групата.
The Knight’s Code. Според мен кодексът трябваше да е формулиран по подобен начин:
* Не нападай никого в гръб, защото нечестно е и позори името ти и името на твоя орден.
* Не нападай никого без да е готов, защото подло е и срами името ти и името на твоя орден.
* Не убивай този, що не може да се защити, защото унизително е и обезчестява името ти и името на твоя орден.
Не съм писател и не можах да го докарам достатъчно тържествено и внушително, но дизайнерите това работят и им се плаща, така че не виждам извинение защо не са го направили. Както и да е, ако престъпите тези прости правила, губите едно предизвикателство за деня, затова на ваше място бих го правил само при изключителни обстоятелства.
Bulwark of Defense. Тази способност чисто и просто казва, че около рицаря не може да се бяга и щурмува, като плюс това обикновеното ходене става два пъти по-бавно. Това означава, че противник няма да може да мине набързо покрай Рицаря, за да сгърчи стоящите зад него крехки заклинатели, освен с акробатика, но затова класът на пето ниво предвидливо получава
Vigilant Defender. Вземи си това +10 на проверката за Акробатика, пич! Всъщност не е +10, Рицарят увеличава трудността с нивото си, тъй че на високи нива се превръща в кошмар за разните Монаси, Авантюристи и прочие противници, които разчитат на Tumble за да преминават покрай героите необезпокоявани. Преди да сте си помислили „Добре ве, това са две извънредно малоумни способности“, ще ви напомня, че за всички воини маневреността и пласирането са от голямо значение и ако пред вас се е изтипосал един такъв чичко, покрай който не можете да преминете, за да стигнете до сочната мишена зад него, половината ви тактика ще отиде на кино. Разбира се, тези способности имат приложение, когато противниците губят, ако не минат покрай Рицаря, така че и за него правилното пласиране е също толкова важно и се иска не по-малка тактическа мисъл (да не очаквахте, че ще ви спестя лекцията, свързана с Armor mastery?). Не са особено привлекателни способности за мънчкините, но не са и безполезни.
Shield Ally, Improved Shield Ally. Защити другарче. Дори и някой противник да е успял да сейвне на Test of Mettle и да е преминал по някакъв начин покрай рицаря, пристигайки до гледащия го с огромни и влажни като на кошута очи пребледнял заклинател, нашият човек пак може да го защити, като поеме половината щети върху себе си. По този начин рицарят дефакто удвоява живота на съюзника си. А по-нататък веднъж на рунд може да поеме цялата щета от даден удар, предпазвайки чупливия си колега от красоти като Power Attack, Smite Evil (деца, не играйте герои със зли уклони), критични удари и други такива, или пък комбинации от тях, които могат да натресат по над 50 щета с един удар. Тези две способности превръщат Рицаря във втория след Свещеника най-любим персонаж в групата, затова няма място за чуденка дали да ги използвате или не.
Impetuous Endurance. Представям си как дизайнерите са седяли и са се чудили:
– Абе, трябва да измислим нещо, за да направим Рицаря още по-неубиваем.
– Дай да му турим всички сейвове да са му силни или поне и Fortitude.
– Не стаа, ще ни нахлебят, че е небалансиран.
– Е кво от това, нали и без това идеята на новото ни Ръководство за Играча е да бъде яко пауър!
– Да, но не толкова очевиден, защото ролплеърите ще ни заплюят.
– Ми дай тогаа да направим неква нова uber механика.
– Неее, и това твърде много се набива на очи.
– Ам тогаз дай да видим някоя стара, която често убива, и да направим Рицаря имунизиран на нея!
– Яяя, виж ти, това може и да сработи..
И ето така се е появила тази способност. Що да не жертваме едно вековно и често нажежаващо живота на героите (и психическото здраве на играчите) правило в името на пауъра на новия ни клас? Може да си мислите, че да не си проваля автоматично защитния зар при хвърляне на 1 не е чак толкова мощно, но съм убеден, че всеки, абсолютно всеки достатъчно опитен играч неведнъж е гледал невярващо единицата на зара, когато е трябвало да тества най-високия си сейв. Е, при Рицаря няма да има диалози като:
– Хвърляй зар.
– Ма аз имам абсурднайсе Will, повече от нивото трудност, за какво да хвърлям?
– Хвърляй бе, винаги може да метнеш 1.
Не мога да се сдържа да не отворя една малка скобка по повод счупването на правилото за автоматичен провал. Според мен една от най-големите грешки, които може да направи един водещ, е да създаде на играчите чувство за сигурност, т.е. че каквото и да правят, все ще им се размине и героите им ще оцелеят независимо от всичко. Мисля, че за да се идентифицира с персонажа си, за да оживее на игралната маса, играчът трябва да се страхува за него, иначе няма да му стане близък, няма да му стане скъп. Когато няколко пъти героят се отърве на косъм, играчът усеща, че започва да милее за него, за вложените по време на играта емоции, за изразходвания труд и прочее – не иска да загуби всичко това ей така, с лека ръка. Персонажът се превръща в нещо повече от числа по лист хартия, превръща се в част от живота и миналото на играча, също като любимата играчка преди години, за която всеки от нас все още пази спомен някъде в сърцето си.
Е, всичкото това няма да се случи, ако героят е безсмъртна машина за убиване, която няма дори 5% шанс да пукне.
Какво трябва да прави добрият Рицар?
Ок, ако досега не сте разбрали каква е ролята на рицаря в групата, ще ви я напиша черно на бяло. Класът е подходящ за 3 неща – да пази някого, да контролира лошите и да се бие в дуели един срещу един – като и трите са свързани с поемане на много, много удари върху себе си, от там и високата защита и многото живот. Рицарят е защитният бастион с надпис на гърдите „Can’t touch this!“ (не поемам отговорност, ако някой си кръсти рицаря Емси Хамър), около който се заформя тактиката на групата и от който зависи да организира битката така, че лошите да умрат красиво и с чест без неговите хора дори да са се изпотили, а присъствието му на бойното поле прави задачата по опазването на заклинателите живи с една идея по-лека. Дори на средни и високи нива, когато всички магьосници летят или са невидими или поради друга причината не могат да бъдат докоснати, способностите на рицаря да варди тези около и зад него никога няма да останат неоценени и това е ясно както и на колегите воини, които се бият рамо до рамо с него, така и за грациозните, но нежни Бард, Рейнджър, Роуг или Монах, които без Рицаря на предната линия доста ще се позамислят струва ли си да се мушкат в боя отблизо или не. Ето защо Рицарят е дарен с висока Воля – ще е доста прецакващо, ако ангелът-пазител на групата в първия рунд се обърне и с неосъзнаващо-доминейтнат поглед и щастлива усмивка посече най-близкия си другар. По-интересното е, че ако това можеше да се случи и се наложи групата да убие или поне обезвреди Рицаря си, това ще й е много по-трудно отколкото с когото и да било друг. Затова на ваше място не бих страдал по изгубения Fortitude за сметка на Will, направено е така, защото така трябва да бъде.
За фийтове, които могат да помогнат на Рицаря да върши по-добре това, за което е пригоден, вероятно ще се сетите в изобилни количества (особено в страничните книги), затова ще спомена само най-очевидния в случай, че някой начинаещ реши да играе с този клас – Combat Expertise. Вземате го и хептен забравяте, че някога е можело да ви уцели някой. Като цяло, обаче, за мен са по-интересни фийтовете в новата книга, от която е и самият клас. Има доста, за които ще ви засърбят ръцете, като най-набиващите се на очи са Armor Specialization и комбото Shield Specialization + Shield Ward, което заедно с Shield Block и добър магически щит дава такова предимство на рицаря срещу огромния процент бойни похвати, че просто е престъпление да не ги вземете. Steadfast Determination също е доста интересен фийт за Рицаря, тъй като при всички случаи Con ще му е по-висок от Wis. Stalwart Defense се вписва чудесно в идеята на класа и предоставя още повече възможности да помагате на съюзниците си. Други фийтове, които трябва да привлекат вниманието ви, са Defensive Sweep, Indomitable Soul и Melee Evasion, както и каквото още се сетите в този маниер, стига да увеличава и без това забележителните защитни възможности на този клас.
Класове, които са подходящи за комбинация с Рицар, са несъмнено останалите разчитащи на тежки брони и дефанзивни способности – Паладин, Боец, Свещеник, а защо не и престижния Dwarven Defender. Имайте предвид, обаче, че мултикласът веднага намаля бройката на употреби на рицарското предизвикателство и забавя достигането до мощните й ефекти, затова преди да предприемете тази стъпка внимателно преценете дали това, което ще ви даде новия клас, си заслужава загубата.
Развръзката.
Понеже на пръв поглед Рицарят изглежда доста „imba“ клас – не може да бъде убит с щети, пази всички от групата, не може да бъде контролиран с магия, сейва дори на 1, а-у – е нормално да се повдигне въпросът за баланса. Не е ли този клас по-як от другите? Трудно е да се отговори на този въпрос без игрови тест, затова каквото и да кажа ще е спекулация, но мога да кажа едно – именно гореописаната роля на Рицаря го балансира. Да, рицарят е танк, може би най-добрият известен, но си остава само това. С Рицар никога няма да можете да направите 120 демидж за 1 рунд с двуръчния си меч, няма да опържите 15 човечета с огнено кълбо, няма да унищожите 10 неживи само със силата на вярата си. Поради силно дефанзивната, не особено бляскава и често трудно забележима роля в групата, Рицарят не е толкова привлекателен за децата (добре де, младите хора) и другите мънчкини, играещи D&D, и в интерес на истината, ако не го бяха направили толкова могъщ в защитно отношение, колкото е, никой нямаше да го погледне. Дори и по това си прилича с Барда, който също е неспособен да направи което и да е от гореизброените епични дела, и също не е от най-привлекателните класове, понеже никой не забелязва натрупването на щетите от Inspire Courage или пуснатите на правилното място Slow и Charm monster. Като добавим и рицарския кодекс, ограничаващ както ролево, така и системно, положението се спича още повече и ето това балансира класа. Поради всичко, казано дотук, за да ви допадне играта с Рицар, ви трябва определена нагласа, свързана обикновено с развит групов инстинкт за сметка на такъв за себедоказване. Ако го притежаваш, това е твоят клас.
Автор:Станимир Станчев