Встъпление
Забавно е сега да си спомням, как преди пет години за първи път влязох в сайта на Ролемансер. Тогава ми се стори, че всичко е някак си нередно, не трябва така сериозно да се отнасяме към РПГ. Изминаха две години, и аз вече мъчих играчите си с извадки от статии и се опитвах да обясня на всички”писаните истини” на Ден Куоп. Да, всичко тече, всичко се променя. И ето моята втора и надявам се не последна статия. Както винаги, по традициите на Ролемансер, тя е готова всичко да развенчае и да обърне с краката на горе. Доколко ми се е удало това – ще прецените сами.
Статията ще е интересна за водещите, поставили си за цел да въведът в играта по-адекватна религия, и които, така както и аз, не са задоволени от подхода който се натрапва от създателите на ДнД. Не по-малко интересна ще бъде и за играчите, които искат да се изживяват като свещенослужители от различни видове и се нуждаят от насоки за подобни персонажи.
Хванах се да пиша тази статия защото религията е осветена в игровите системи много оскъдно, а също така защото водещите най-често дори не се замислят за това , че религията е една от основоположните съставни части на човешкия живот. На сайта има само две статии разказващи за тази област на дейност. И двете много интересни, но мисля че по въпроса за религията може да се каже много повече. Според мен да се разделят боговете на “Хтонически” и “Културни” не е достатъчно.
За основа съм взел религиозната система на ДнД. Въпросите, които възникват при разглеждането на тази, от пръв поглед проста, система често просто се игнорират от водещите, макар те да са не толкова безобидни. Ето кое не ми е ясно:
1) Защо изобщо са нужни религиите, може би по-лесно е да се откажем от тях?
2) Как да разбираме реалното съществуване на Боговете?
3) Защо му е на Бога да дели силата си с последователите си?
4) Ако изведнъж всички спрат да вярват в Бога, той ще умре ли?
5) Как да го разбираме това, че една религия се смята за “неправилна и зла”, когато Богът и влиза в официалния пантеон, наравно с всички (всеки тъмен Бог в ДнД)?
6) Как и от къде клерикът взима своята сила (този въпрос разглежда статията “Богостроителство”, която вероятно скоро ще преведем)?
7) Кой е Паладин? Какво прави той в този свят?
8) Какво е това Уклон в света на ДнД?
9) Какви конфликти са възможни в света на ДнД въз основа на религията?
Ще се опитам да разсея шаблоните представи за клериците. Предварително искам да кажа, че в повествованието съм изключил отговорите от типа “Това е магия!”. За мен РПГ не е само развлечение, но и изкуство. А ако не се опитваш да съпреживяваш това което твориш, то според мен няма да се получи нищо свястно. Така че в разсъжденията си ще се ръководя само от реализъм, факти и логически изводи.
В разказа си постепенно ще преминавам от частното към общото, и постепенно ще излагам отговорите на поставените въпроси. В първата част ще ви разходя из основните понятия и ще ви покажа от какво е състоя Религията, след това във втората ще разгледам някои философски аспекти, възникващи при изучаването на Религиите. След това ще се приближавам все повече към темата в ролевия и аспект – в третата част ще обясня, кое конкретно не ми харесва в игровия процес при играта за църквата, в четвърта и пета – как обикновено се развива религиозната мисъл в историческа перспектива. А в последната част ще приложа начини за подобряване на Религията в света на ДнД. Ако мислите че знаете за религията достатъчно, може да преминете направо към петата част.
Като за начало ще кажа, че темата не е от лесните,но все пас ки струва да я развиваме и да се стремим към истината. Струва си да решим поставените пред нас въпроси.
Част 1: Какво е Религията?
В тази част ще дам определения с кратки пояснения на основните понятия, присъстващи в религиите. Преднамерено няма за разказвам за всяко по ,тъй като разказа е за самото понятие Религия може да прерастне в отделна статия. Но да се обяснят тези термини е важно, защото някои от тхя са изопачени в официалните системи, а други съвсем липсват, а някои са разбрани неправилно поради влиянието на атеистическото възпитание.
Религия (от латинското religio.)
Възстановяване или възпроизвеждане на „лиги”, връзки – стремежа на човека и обществото към пряка връзка с абсолютното (Бог, богове,безусловно съсредоточение на всичко съществуващо, субстанция, главна святиня). Има два пътя на възсъединение – или Бог идва при теб, или ти отиваш при Бога. Терминът означава самият процес на това възсъединение.
Космогония
Всяка Религия изгражда своя модел на света – космогония, с пълен набор от свойства, присъщи на моделите отнаучна гледна точка: универсалност, упростеност, приближеност, достоверност и т.н. Не искам да задълбавам в науката, но ако се интерисувате погледнете в техническия раздел на някоя библиотека и потърсете книги по моделиране на системи. Мисля че това ще бъде интересно за мнозина Водещи,нали и ниеработим с модели, бих казал че самото РПГ е модел на живота. Така се получава, че светът е един, а вариантите на неговото описание могат да бъдат много.
Догма (от гръцкото dogma)
Частни значения: мнение, учение, постановление. В религиозната сфера означава положение, прието на вяра за неприложна истина, неизменима във всички обстоятелства. Това е като аксиома – тя не се доказва, тя се приема. Догмите могат да бъдат както прости, така и много сложни, както например християнската догма „Бог е Любов”.
Истина, Дхарма (гр. Aletheia)
Правилното, адеквтно отразяване на предметите и явленията на действителността от опознаващия субект. В индийската философия: закон, учение, право, дълг, добродетел. В учението на будизма – елементи на битието, от соито съ състои същността. Като цяло, ако се говори с обикновени думи – това е вселенски принцип, на който е подвластен светът. Независимо от нищо Истинатя я е имало, имя я и ще я има.
Символът на вярата
Най-разпростаненото заблуждение в ДнД, тук са го нарекли Faith Symbol, а ако трябва да сме точни, символът на вярата не е кръст на въженце, и не пентаграмът на гърдите на сатаниста, а точно сформулирани догми на вероучението, приети от църквата. А кръстът е само атрибут на принадлежност и не носи в себе си никяква святост. По неизвестни причини това понятие е изкривено до неузнаваемост.
Свещенно Писание и Светото Предание
Интересно е това, че съм срещал много описания на различни игрови Религии, но много рядко съм срещал там тези понятия. А без тях е невъзможно съществуването на Църква, като цялостна структура. Аи вероятно малцина могат да обяснят разликата между тези две произведения. Първото е сборникот канонически книги, в които са онисани основите на вярата, докато второто е съвокупност от форми (устна традиция, текстове, богослужения), в които се предава съдържанието на вярата. Светото Предание служи един вид като практическо пособие за разбирането на Светото Писание.
Есхатология (от гр. eschatos – последен)
Религиозно учение за окончателните съдби на света и човека. Има есхатология индивидуална, разказваща за това което те чакапосле смъртта, и всемирна – как трябва да завърши съществуването на света. Упоменаване на това съм намерил само в Ревенлофт, но пък би било чудно ако там го нямаше.
Църква
Това не е дървена сграда, а сложна йерархическа организация, която израства върху основата на Религията, състояща се от последователи. В нея влизат множество дъщерни структури, осигуряващи всичкитестрани от живота й. Първо религията трябва да се развие за да се появи църква. Когато Исус Христос почнал дейността си, не е имало Църква. Нея я основал Павел по-късно, 50 години след разпъването на Исус.
Но това не е всичко. Църквата обикновенно се състои от три части.
Клир
Съобщество от хора, занимаващи постове във възлите на църковната йерархия, е прието да се нарича Клир. Тази структура обикновенно е вертикална, колкото по-високо стои човекътв йерархията на , толкова повече влияе на живота на цялата църква и толкова повече отговорност носи. От тук и понятието Клирик (Cleric).
Езотерика
Вътре в Религиите винаги се раждат „тайни+ течения – мистически, както ги наричат. Съвремента цивилизация им даде ново име – Езотерика (от Езос – вътрешен). Тези движения са освободени от твърдите догми на Култа и повече са насочени към самоусъвършенстване и развитието на собственото съзнание. Понякога в движенията се появява собствена йерархия, но най-често това е път за единаци. Типочен пример е свят отшелник, напуснал света и заселил се в горите или будистки монах – майстор на бойните изкуства.
Екзотерика
Екзотерика е възприемането на всяка жизнена ситуация като учебна. Най-обичайният подход към вярванията в днешно време, битова религия. Обикновенно това е подходът на обикновения вярващ. Той може да вярва в Бога и при това да не ходи в църква, да не се моли, да не пости, но при това да минава за много религиозен. Ако вие постъпване така, то вие сте екзотерек.
Тези части съставят всяка църква, при това границите между тях често се размиват – клирик може да бъде и екзотерик по съвместителство. Или, обратно, езотерик може да заема някакво място в Клира. Или можете да бъдете екзотерик, изучаващ езотерика.
Символ
Услоното изобразяване на някакво отвлечено понятие, явление, обект или личност. Обикновенно не Религията приема някакъв символ, а Клирът. Това става неосъзнато, често на принципа „колкото по просто- толкова по-добре”, а вече по-късно всички се стремят да видят в този символ висшата идея, и то всеки своя. Дайте ни символ, и ние ще му измислим тълкование. Дъко така трябва да разберем, че думи и словосъчетания, още повече руни и йероглифи също могат да бъдат символи. Книги се пишат отдавна, и тогава хората са влагали в думите съвсум друг смисъл. С развитието на съвремената мисъл и наука дойде уточняването на понятията и, например, „небе и земя” вече не означава „всичко, което съществува в света”. Символите изобщо не се срещат в нито една от ролевите системи.
Ерес (от гр. hairesis – учение)
В превод от дръвногръцки означава дословно учение, и нищо повече. Тоест еретик е човек, който само се е опитал да внесе в религията нещо ново. На езика на църковната догматика означава съзнателно и преднамерено отклоняване от ясно изразения и формулиран догмат на вярата, и заедно с това – отделяне от състава на църквата на ново общество.
Ритуал (от лат. ritualis – обреден)
Исторически оформилата се форма на сложно символическо поведение, регламентирана система от действия (в това число и речеви). Изразява определени социални и културни взаимоотношения, ценности, традиции. Най-важната част от религията, а ако боговете в пантеона са много, то всеки от тях ще внася в ритуала нещо свое, от елемени в архитектурата на храма до ритуалните движения на свещеника по време на церемониите. Всичко ще бъде базирано на мина, който е изложен в светото писание, и естествено тази част от ритуала ще символизира нещо.
Култ (от лат. cultus – преклонение)
Религиозното преклонение пред същества и предмети, изразено в обреди и молитви. Това е религиозна служба към божеството. Съвокупност от религиозни обреди, възхитеното преклонение (почитане) пред някого или нещо. Терминът Култ понякога се използва в смисъла на „Религия на еди-кой си бог”, което не е напълно правилно. В общия смисъл това е онова, което правиш, за да покажеш, че ти почиташ Бога.
Аватар (др.-инд. avatara, „нисхождение“)
В индуистката митология нисхождението на божествата на земята, тяхното въплъщаване в смъртно същество заради „спасяването на света”, възстановяването на „закона” и „добродетелите” (дхарма) или защита на своите привърженици. Понятието Аватара, най-често срещащо се на Изток, в западната традиция има своята аналогия – „Кенозис”. Кенозис, или понижаване е почти същото но само в умовете. Бог стъпва едно стъпало надолу, за да обясни на човека нещо. Въобще отсъства в игрите, а това е задължително да се знае от всеки поне малко уважаващ себе си клирик.
Бог (лат. deus, гр. theos)
Предмет на религиозната вяра, разглежда винаги повече или по-малко като личност, смята се за същност, наделена със „свръхестествени” свойства и сили. Не случайно оставих този термин почти за на края, Бог не винаги е глявната същност в Религията, той или те могат да се появят по-късно, когято учението вече е сформирано, както обиктоветто се получава при езическите вярвания. Ако човек се прекланя пред Бога, то той просто моли да бъде научен по-добре да разбира учението, чието въплъщение е Бог. Значи над Бога стои Принципът, чиято сила често е разбират напълно дори боговете (Даоизъм). Извод: Бог е Аватара на Истината. А в Християнството тези две понятия просто са слети в едно.
Човекът-Бог и Богочовек
Много тънка граница. Човекът-бог не е същото като Богочовек. В първия случай Богът произтича „от човека”, използвайки само неговите сили, а във втория Бог сам се спуска до нивото на човека и се опитва да му обясни абсолютните истини с достъпни за човека слова (Кенозис). Водещият, създавайки Религия трябва да осъзнава, ще може ли обикновен човек да се издигне до нивото на бога или тона е принципно невъзможно. Христос например е Богочовек, а Будда – Човекът-Бог.
Медитация
Медитация е състояние на „Вътрешна тишина”. Това е състояние на съзнанието, при което умът мълчи, а вниманието е максимално обострено – има само „пряк канал”: възприятия – съзнание. Не е нужно да се мисли, че това е нещо свръхестествено.
Резюме:
„Не съдете за това, което не знаете, защото то ще дойде и ще ви убие.”
(Надпис на могилата на неизвестен клирик).
Част 2: Малко философия.
Сега когато основните ремини са ясни, а ако нещо не е ясно то може да бъде изведено от описаните по-горе, нека се поровим малко във философските въпроси, съпровождащи религията на нашия свят. Ва пръв поглед изглежда че всичко е ясно, но само така изглежда. Често важи правилото – колкото е по-просто,толкова по-дълбок е смисълът. Пробвайте да обясните смисъла на нещо примитивно и ще се залутате в лабиринтите на собствените си логически постановки. А религията все пак преди всичко е философия.
Гибелта на Боговете.
Хиляди пъти съм слушал доводи за това че Боговете реално съществуват в света и тяхното проявление може да се види. Нека да поразмислим, какво ще рече това.
Какво става когато ти знаеш за съществуването на висша сила, контрол над която може да бъде придобит? Това вече не е Бог, а нещо друго, което може да се използва. Представете си, че Висшето Благо реално е достъпно за всички, които искат да се възползват от него, до къде ще доведе това? Много просто – тотална и непрекъсната война за него. Има и още един аргумент – ако Силата на Бога може да бъде използвана, то с какво свещеник се отличава от мага. Така се губи целият смисъл на Клирика.
Ако Бог е реален, то може ли някой да навреди на Бога? Някой ще може ли да убие Бога и да заеме мястото му? Така ли е наистина? Не мисля. Тук въпроса звучи по следния начин – ти убиваш Бога на Войната, а той е безсмъртен по очевидни причини. Докато съществува понятието „Война”, той ще съществува. Същата ситуация с известни резерви възниква и когато в играта някой убие персонажа ти (който всъщност е твой Аватара) – едва ли ще умреш от това (освен ако не си прекалено сантиментален. =)).
Това което искам да кажа е, че ако ние внасяме такова изменение в коренната структура на света, то трябва да проанализираме всичките последствия. Мисля че светът с такива принципи ще бъде съвсем различен. Аз смятам, че Истината, която клирик трябва да познае в своето развитие, не може да се постигне с обикновенни методи, просто като се подключи към източника на силата. Истината, както винаги, е много по-сложна. Така че, все пак трябва да разбираме Бога като нещо недостъпно за обикновенния смъртен, иначе какъв е смисъла да вярваш в него. И терминът Религия, между другото, в тоя случай престава да носи значението си като възсъединение.
Религия е философия.
Тези които не разбират тази истина не са вярващи, а само фанатици, вървящи след лидера, без да разбират защо. Или по-точно, които не се затрудняват със задаването на въпросите. Философията е сложна наука, недостъпна за всички членове на обществото, така че човек стъпил на пътя на вероучението, трябва да има поне нещо в главата си. Клирик не може да е „тъп”, има естествено и изключения, но в такива случаи той така и ще си остане в долните редове на Клира. За да се издигне по-високо, трябва да вниква в учението.
За какво са нужни молитвите?
Възниква въпросът, ако Бог не съществува реално и не дава част от силата си, то защо ни е нужен изобщо? Така разсъждава всеки любител на подхода „дар за служба на Бога”. В какво се състои същноста на Бога във вашия свят? Всищност , нищо свръхестествено – хармония с този свят. Ти почваш по-добре да разбираш другите хора, които също вярват в бога. А това си е доста. Бог няма да ти даде могъщество, няма да ти даде сили. Той ще ти даде мъдростта си, и използвайки я, ти самият можеш да постигнеш много неща.
Твоята молитва не му трябва на Бога, тя е нужна на самият вярващ – тя позволява да се подредят мислите, да се сведе всичко до единна система, да разбере, какво точно иска и към какво се стреми. А на бога те не са нужни – той и без това е създател на всичко, висше същество. Той знае всичко занапред – всичките ти мисли и действия. Той ще те поощрява или наказва с наци жезнена система, който самият той е създал.
Тук и се крие отговора на въпроса, откъде клирикът взима силите си. Те винаги са си били в него, от самото начало. Просто приближавайки се в своето развитие към бога, той все по-добре ги владее.
Парадоксите около нас.
Как да се стигне до Бога? Този процес е много сложен, отнема много време и изисква от вярващия практически пълно себеотдаване. Но на този път клирика го причаква едно препятствие.
Във всяка религия има своите парадокси, ако се потърсят по-внимателно. Те не са толкова лесни за разрешаване, те са трудно откриваеми за човек, който не толкова запознат с религията. Например: ще може ли всесилен бог да създаде такъв камък, който самият той няма да може да повдигне? Но това не е най-същественото , има и по неясни неща: може да се приеме че съществуването на Великата Истина е абсолютна лъжа, но в този случай точно това ще бъде Велика Истина. От това може да се направи изводът, че дори Великата Истина не е абсолютна , а относителна. Но така ли е?
Водещият трябва да обмисли парадоксите предварително, те обезателно ще се появят. Импровизирайти, уважаеми водещи. Всичко не е толкова лесно, както изглежда на пръв поглед, всяка вяра има вътрешна страна, ограничено достъпна за обикновените вярващи. Вероятно моментът, в който персонажите ще се сблъскат с парадоксите, ще стане ключов в кариерата им, ако той прецени. Да, тези въпроси всеки са на по няколко хиляди години, но което е най-забавно, мнозина от тях имат решение. Проблема е в това, че решението излиза от рамките на обикновеното човешко съзнание, ще се наложи да се поблъска глава над тях.
Още в Тибет мъдреците разбрали, че там където разумът и чувствата стигат до пределите си, често възниква потребност от по-ефективен инструмент за изучаването на света. На помощ могат да дойдат няколко проверени средства – споровете и медитацията.
Който е чел Амар Хайями, ще се сети, че там много често се упоменава Виното. Създава се впечатление , че той е бил пиян през цялото време чак до своята смърт. А всъщност това е един от етапите от възприемането на света в Суфизма (езотерическо течение в Исляма), чийто последовател е бил той. Тези етапи са построени в йерархия от пет стъпала:
Вода – ежедневното, с помощта на петте чувства и логиката, това е обичайният научен подход.
Мляко – интуитивното, с помощта на образи, това обикновенно е творчеството, изкуството. Понякога този етап наричат “шесто чувство”. Но именно тук и преминава границата между рационалното и ирационалното.
Мед – съчувственото, с помощта на книгите и разговорите – философията. Парадокси, въпроси, нови понятия, всичко изплува от недрата на вселената, ако ти си ги решил, то добре дошъл на следващия етап.
Вино – Висшата степен – единение с Бога, разпад на понятието “Аз”, в този етап човек възприема свят, който е недостъпен в простото състояние на човека, тук става осъзнаването на великата истина, и се разрешават множество парадокси, които не може да реши обикновеният човек. Някой може да каже, че това е шизофрения. Може би ще е прав. Но кой може със сигурност да каже , кой е по-здрав – ние или лудите?
Тези етапи трябва да премине вашият клирик. Когато той опита от Виното и стъпи на петото стъпало, вероятно, той ще постигне Бога.
Част 3: Неправилният подход към религията от гледна точка на игровия процес.
Основавайки се на предхождащите части, първо, приемаме аксиомата, че Бог не съществува в онова разбиране, както съществуваме ние с вас. Също така ще изхождаме от това, че процесите протичат и при нас и при “тях” приблизително еднакво, що се касае до отклоненията, то може всичко да се изведе и проанализира чрез причинно-следствени връзки. Някой ще запита, защо? Вече говорих за това във въведението. За да бъде по-ясно, всичко ще разглеждаме с примери.
Бартер на Силата.
Още преди съмване, когато всичко още спят, клирикът на партито (партийният клирик) започва възбудено да мачка своето дребно изписано листче. Той като луд пише вътре разни лекуващи магии, зони на истината, свети горящи ръце и други Holy Grenades. При което той рядко се отвлича от това си занимание, и се обръща към водещия: “а какво ще ми даде ония скръндза там Горе, ако се помоля още едно часче?”
Познато? Естествено, аз пописвам краен случай, но идеята на подхода става ясна веднага: аз на теб две меси, ти на мен – “мощна хипур-дупер-лекуваща магия”. Мога да го разбера, приключението е нещо опасно, и в тях може да разчиташ само на свои сили, затова всеки търси всяка възможност предварително да натрупа повечко магически заклинания/мощни оръжия/стрели/злато/допълнете по свое желание. В общи случаи манчкин е именно същия обикновен приключенец, само че довел този нормален процес на подготовка “за всеки случай от живота” до идиотизъм.
Естествено, молитви, меси, ритуали са просто необходими на клирика, именно на тях се държи целият му образ, но тук има един нюанс. На кого му трябва молитвата? Да кажем, на бога. Веднага възниква въпрос: защо, та нали той е висше същество и нищо не му трябва от вярващите, освен преданост. Замислете се за следното: за всяко куче на улицата вие сте бог, но вие нали няма да направите така че на всичките кучета по света да им се живее по-добре? Дори обществата за опазване на животните съществуват като контролни органи, понякога унищожавайки болните и контролирайки размножението. Да се направи така, че на всички изведнъж да им стане добре и да изчезнат всичките проблеми не може нито едно божество – винаги ще има поне един недоволен. Той няма да почне да разменя блага и способности срещу вяра, това не му е нужно. Затова пък той може да проведе изпитвания по пътя, крайната цел на който е известна само нему, а да се върви може към Бога, от Бога или да се стои на едно място. така че излиза, че все пак молитвата е необходима най-вече на вярващия.
Играчите, повечето неизправими, в повечето случаи няма да си мръднат и пърста ако това няма да им донесе някакви бонуси. Но вие като Водещ, трябва да разбирате, че тук не трябва да се търсят бартерни взаимоотношения. При Клирика е важно само текущото ниво на развитие на съзнанието му, а колко пъти се моли на ден – това вече е следствие. Говорейки на езика на Системата – неговата сила винаги е с него. Молитвата служи само за да я поддържа в тонус. В игровия процес това ще изглежда така: веднага щом вярата ти угасва, ти почваш да се превръщаш в обикновен човек, при това доста бързо. А за да се израсне духовно трябва да се извършват подвизи, да се проповядва, да се обръщат хората във вярата, при това важно не е количеството, а качеството. С всяко ниво Клирикът научава нещо ново,става все по-близо до Бога, и старите подвизи на вярата вече нищо няма да му дадат, освен това, че ще го върнат на предходните нива.
Тук, слава на всевишния, има един защитен механизъм – щом човек усети че почва да губи вярата си, на него му става много зле. В Интернет се срещат истории за това, как хората ги “измъкват” от сектите. И най-неприятното е, че след месеци терапия , “послушникът” все още иска да се върне обратно. Той вече се е настроил на онази картина на света, на която го учи сектата, и не може без нея. Губещият вярата е много жалка картинка. Ако играчите ви не искат нищо да правят, покажете им няколко НИГа загубили вярата си и им кажете “Ето това ви чака!”.
Тогава кво да правим ние, яките клирици:
Партито влиза в селото на идолопоклоници. Зад мощния мечоносец и маг върви непонятно същество в мръсна роба – Клирик. Главатарят на партито излиза на средата на селото, хваща местен жител и вдигайки го за яката пита: “Къде ви е шефа?”. След час около тотемите ги приветства шаманът и вождът на племето. Още след един час шаманът и Клирикът се напиват до “ти мене уважаваш ли ме?” и отиват да бияг голямата Гадина , тероризираща селото.
Весело? Да бе, фън в чиста форма, но малко напомня на детската градина. Мога веднага да обясня кое не е наред – в света никак не е определено точното място на религията, но е известно че я има. И въпросът стои така – защо им е нужна тя на хората и как те я използват?
Отговорът на този въпрос не е толкова сложен , както можете да си представите. Вече казах, че Религията отразява схема от светогледи,и именно с това поддържа система от ценности у човека (или друга раса), при това тази система от ценности става еднаква за всички. Това е идеология и без нея е по-трудно да се живее, защото е по-добре да вярваш в нещо когато не знаеш как стоят нещата всъщност, или просто не можеш да измислиш нещо по-добро. А за да оформи напълно мнението на човека за околния свят, може да се използва изпитан метод – да се обясни феноменът “Смърт”. Този въпрос до голяма степен формира нататъшния живот на човека. Ако кажем че смъртта е условност и след нея те чака прераждане в ново тяло, и човек без колебание ще отдаде живота си за вярата, но ако кажем че живота е единственият му шанс да постигне нещо – той ще прави всичко възможно за да реализира себе си в рамките на този живот.
При това отношение на Бога към света, създаден от него, ще ни даде пример за това как трябва да се отнасяме самите ние към този свят, а чувствата които Богът е изпитал по време на създаването ще залегнат в основата на етиката и морала на този свят. Всичко е много просто.
Едва ли някой от Водещите ще отрича, че това не е толкова важно в неговия свят. Излиза че Религията е много мощна сила, способна да обедини хората и да ги поведе към бляскавите хоризонти. Не току така са се създавали кръстоносните походи.
Що се отнася до подхода на играча от разгледаният пример, то той просто не осъзнава какво му дава ролята на партиен клирик.
Религиите имат различни степени на интеграция в обществото – едните никак не влияят на външната страна на живота на хората, а някои, такива както ислямът, напълно установяват правилата на обществените отношения и държавната политика. А ако религията достатъчно се е разпространила и устройва целият живот на човека от сутринта до вечерта, то да не се подчиниш на волята на свещеника, значи да разгневиш Бога и да почувстваш върху себе си гнева на Църквата. Отлъчването от църквата, ако наблизо има “подгрята” тълпа, действа много по-ефикасно от най-мощното заклинание.
Но това не е единственото въздействие. Да вземем например Православния календар. Той ни казва, кога какво да правим, къде да го правим и как да го правим. Прекрасен документ, Guide to life, така да се каже. Нататък – религиозните празници, те са се появили като първи и най-разпространени, отколкото политическите или културните. Народът се весели с позволението на Бога..
По този начин Клирикът получава сила, силата на самия живот, и нейната мощ зависи само от неговата вяра и това, което той ще пожертва за нея. Това вече е друг въпрос. Клирикът трябва постоянно да пренася жертви – например, медитирайки всеки ден, или отслужвайки меса, или четейки проповед. Може да се стига и до обети, пости, смиряването на страстите, съзнание или самобичуване. Изтезавайки себе си, може да се постигне много. А с публично самоизгаряне, може дори да се спре и война ;)
Но всичко това не е само политически лост, а също така и средство за достигане на истинска духовна свобода, както писах в предишния раздел. Приучавайки себе си да се задоволява с малкото, вярващият по-добре контролира постъпките си, а също така получава възможността да споделя с другите хора.
Сега да разгледаме примери ни още веднъж.
Парти, водено от Клерик, вървящ отпред (или до лидера), влиза в странно село. Клирик веднага забелязва местните идоли и заявява на всички – “тия не са от нашите”. Нататък изходът зависи от това, ще успее ли шаманът да се усети навреме, и защо партито е дошло в това село. Естествено Клирикът няма да седне да пиянства със шамана, по-скоро всеки от тях ще направи всичко възможно за да обърне хората на своя страна..
Според мен, дори е по-весело от предишния път.
Нещо много празно е във вашия Храм, Майсторе.
Вие влизате в просторна зала, в която стои олтар и се разхождат фигури в тъмни дрехи, цари тишина. Към вас идва една от фигурите и ви казва: “Приветствам те, пътнико, в нашия храм!” `Ба`си, Това храм ли било!? А що е толкова пусто тук?
Това е критика към Водещите. Никой никога не отработва храмовете. Още нито веднъж не съм видял, при нито един водещ, нито една икона или друга църковна утвар, освен кандилниците, с един от които дори веднъж ме биха. А пък свещените символи не се свеждат само до тези които висят по вратовете на свещениците. Предметите на религиозния обред винаги с времето се превръщат в предмети на изкуството, а ако в създаването им е участвал художник, то те носят в себе си не само религиозна ценност. Ами свещените книги – светото писание и светото предание, а също така съпътстващите ги, но не по-малко ценни и важни книги? Всичко това просто отсъства, а трябва да го има, защото това всичкото е творчество на последователите на вярата. Това са плодовете на това, което са постигнали, изход на тяхната енергия, която са почерпили от вярата си, тяхното просветление. Не за всички е достъпна тази сфера, деятелите на клира обикновенно са хиляди, а наистина надарените са единици. Но все пак, религиозното творчество е първото творчество което въобще се е появило. Още по време на мамутите шаманите са рисували по стените сцените на лова, бита и разни истории. Това се нарича Образ – вариант на предаване на информацията не чрез логиката, а чрез неясни очертания.
Кой е казал, че всеки храм е постоянно отворен? Да, Християнските храмове ще ви приемат винаги, но опитайте се да влезете в действащ Инкски храм – повече няма да излезете от там. Що се отнася до хората които ще срещнете там, влезте във който и да е храм и се разходете из него.
По тозъ въпрос мога само да посъветвам – отделете време и помислете над свещениет книги, те трябва да бъдат пълни с образи, близки за хората от различни епохи, притчи и алегории, без разбирането на които би било трудно да се проумее религията. Нека те разказват за неща, излизащи отвъд пределите на битовия опит, да помагат да се отвори съзнанието и сърцето на човека за възприемането на религиозните истини. Освен това именно с тяхното прочитане се почва изучаването на Религията. Важното тук е да не се прекалява. Повечето теистически религии, където Бог е един, книгите започват с обикновени човешки сюжети – там няма реки от божествен огън, милиони човешки жертви и т.н. В основата им са поучителни жезнеописателни истории из живота на онези, които са основали религията, или събраните от тях истории. Но пък в езическите книги могат да се срещнат какви ли не неща, но пък такива книги ще са доста малко, тъй като обикновенно писмеността възниква след израждането на езичеството. Може да се вмъкне малко есхатология – на всички им е интересно как ще свърши всичко. Най-вероятно ще свърши зле, така е по-готино и за пореден път потвърждава триумфа на Истината. Но не е нужно да се пише собствена библия – играта само ще загуби от това, но определено трябва да се обмислят темите които биха били заложени в една въображаема библия на вашата игрова религия.
Ако се подходи съвсем сериозно, то би било добре да се подбере и езикът на който ще се води богослужението – това също може да допренесе много детайли, например, от къде е дошла тази религия. Или религиозният елит може да разработи свой собствен вътрешен език – в нещо обикновените слова и термини ще придобиват съвсем различен особен смисъл.
Що се отнася до останалото , то ще си дойде с времето, когато сам разберете какво точно проповядват вашите свещеници. Ще се появят и икони, и книги и символи, и ще ви остане само да ги изтълкувате и да им придадете малко тайнственост.
Съветите на Отец-Настойник.
Могъщ воин влиза в църква и по време на изповед пита Клирика “кажете, свети отче, днес отиваме на поход в земите на Злия Некромант, а аз се съмнявам, че тази война е нужна на страната ни точно в този момент.” И чувайки в отговор “`Ба`си, сине мой, к`ъв ти е проблема? Ето ти гега +5 vs zombies и напред , да им покажеш де зимуват раците!” си тръгва доволен.
Отново позната ситуация.
Та така, нито един свещеник в света няма да почне да ви тълкува Истината направо, тъй като и самият той не я знае до край, или по-точно не я чувства до край. Всеки философ ще ви каже, че Истината, изречена с думи, вече не е Истина, мистическият опит не може да се пресъздаде. Но за предаването му може да се използва Аналогия. Свещеникът ще ви разкаже история, притча, приказка, хипербола, ще каже “ моли се, синко, и ще ти се воздаде”, ще те заведе при картината с божествен сюжет и вие, почувствайки връзката на нейния смисъл със ситуацията от вашия живот, ще разберете всичко и ще намерите нужният отговор. И това също ще бъде предаване на образ.
На предмети и пари свещениците също не са много щедри. Все пак това е имущество, може някога и да потрябва в стопанството. Дори чудеса не се раздават наляво и надясно , тъй като това ще превърне църквата в цирк, а това не трябва да се допуска. Аз бих казал, че , например, лекуващите магии на Клирика в ДнД би трябвало да действат на малко по-различен принцип.
Ти идваш в храма (или те донасят там), а нататък Светият отец отслужва за теб меса, разговаря с теб, опитва се да те изведе от забравата и сработва ефектът на плацебото, макар и в малко преувеличени мащаби. При това никакви “чудеса” не се случват, всичко се оказва много по-просто – всички уважават църквата, всички са здрави и щастливи, а ако не са, значи не са вярвали достатъчно. Да, забележете, този ефект ще работи единствено върху “свои”.
Резюме:
Ако сте дочели до тук, то сигурно сте разбрали какво искам да кажа като цяло. Вероучението не е само подсказка как да се живее, това също така е огромен политически потенциал за силния в тези въпроси Свещенослужител. Та нали той ще бъде един от властващите при една доминираща религия. Но засега да направим равносметка на тази глава.
И така, преди да се хващате за заровете, водещият трябва да се замисли, откъде се е взело Учението в неговия свят, къде е описано, каква роля играе в живота на хората и как. Защо описва света именно така, а не иначе. Какво е смъртта и какво ни чака след нея. Какви правомощия имат Клириците. Доколко е влиятелна Църквата. Тук не мога да дам определени съвети, а и не искам – експериментирайте сами. Както казваше един от моите Водещи-наставници: “Нашият живот е много по-многостенен от всеки твой зар!”
Част 4: Връзка на Обществените процеси с развитието на Религиозната мисъл.
Както казва Конфуций, “Накъдето подуха вятъра, натам се накланя и тревата”. Религията е огледало на всичко онова което става в света. Само да се измени светът – изменя се и религията, може би не веднага, и може би пътя ще е труден, но в крайна сметка всичките канони ще бъдат изложени така, че по-добре да се съчетават със съвременното светоусещане. Да пробваме да се отклоним от възвишеното и философското и да се върнем на грешната земя.
Това става защото в обществото на презрени “хюмани” всичко се подчинява на два принципа – “каквото виждам, за това и пея” и “всичко ново е зле”. Разбирайки тези два процеса, противопоставени един на друг, може да се стигне до доста устойчива система. Традициите се наследяват, което пречи на прогреса, но пък позволява да се поддържа вярата като цяло. Но пък намирането на нови тенденции, инакомислие, от което всички се страхуват, горят на клади, разпъват, но то най-накрая все пак излиза на повърхността. Е, да разгледаме всичко по реда си.
Социоцентризм.
Този процес е естествен във всяко общество, тъй като хората се нуждаят от нещо, в което да вярват, и това нещо трябва да ги обединява. Феодалната раздробеност, разделението на труда, деление на обществото на социални класи свежда човека до частични функции, и хората престават да разбират един другиго. За държавата обикновено свършва плачевно – тя става нестабилна, все повече вълнения сред умовете водят до това, че властникът, който е допуснал да се стигне до това положение, вече няма да има силите да удържа властта, и което е най-неприятното – никой друг също. Тук религията навлиза като сплотяващ фактор.
Можете да питате човека, какъв е той по вероизповедание. Ако отсеем всичките увъртания в отговора му, то ще се изясни, че така или иначе той се причислява към онази религия, в традициите на която е бил възпитаван. Типичен отговор в Русия ще е “православен атеист”. Работата не е в това дали той ходи на църква или не, просто в нашата страна така е прието. Възпитанието в традицията, която е приета, и дава картината на всичко, което виждаме около себе си. Ние все едно гледаме на света през цветния филтър на Православието. И цялата култура е построена върху него, отново заради центробежните тенденции в обществото.
Така религията преминава в традиция. Естествено, лидерът тук е Изтокът, но и западна Европа не е освободена от това. В наше време този процес също намира своето място, просто той вече не е толкова необходим, и идеите се построяват вече не на божествени принципи, а на материални и териториални. Например, това може да бъде вяра в избранността на нацията или на социалната класа.
Великата Ерес.
Да приемем, че имаме религия, появила се в процеса на създаването на обществото и готова към възприемане от страна на масите. Тя отговаря на 100% на изискванията на човека. Какво става след това? Вие ще се учудите, но след това тя започва да умира.
Пророкът е изрекъл своите слова на истината, и дори са го чули, но как са го чули? След това някой преразказал тези слова. Получава се “развален телефон”. Защо мнозина смятат Библия за великата книга на лъжите? Никой точно няма да може да каже, какво е ставало тогава, и колко пъти са я преправяли. Нататък ситуацията става още по-зле, колкото повече изучаваме аспектите на вярата, толкова повече се отдалечаваме от истината. Никой, освен истинските свещеници, няма да ви каже, как да вярвате в Христос, но нали и те също са хора, макар и малко по-мъдри от вас. Понякога всички се сепват и викат – “Ерес!” Но излиза, че първата ерес се е появила, когато Петър започнал да записва учението на Христос.
Да се върнем към нашата теоретическа религия. Да допуснем, изминали са много години. Протича стареене – колкото по-стара става тя, толкова става по-сложна, а тъй като целта на всяка религия е да привлече колкото се може повече вярващи, то с времето тя става по-малко популярна заради сложността за разбирането и от обикновените хора. Тук се получава тежко положение. Това прилича на онова, което се случи със Съветския съюз: когато всичките цели са постигнати, какво да се прави нататък – как да се живее без борба за нещо?
Естествено, това влече след себе си разпад, но застоят може да продължи много дълго – в Европа, например, до залеза в Католическата църква изминали над 500 години. През това време се появили и изчезнали такива неща като Феодализъм, Инквизиция, Рицарство, Кръстоносни походи, Религиозните разпри.
Защо се получава така? На Църквата са и присъщи всичките свойства на сложна йерархическа структура, каквато се явява тя. Тя започва да се дели, и всяко парченце търси своята автономия, и понякога в търсенето й стигат доста далеч от първоначалната вяра. Когато една от частите почувства че е достатъчно силна, тя веднага се опитва да завземе властта.
Веднага щом настъпи такъв момент, се появява нов лидер. При това така става не само в религията, в политиката е същото: застоят кара някого да вземе всичко в свои ръце и да изведе от лабиринта на старите правила към ново, принципиално различно от старото ниво.
Пророчество.
Най-често всичко започва с откровение. На пророка някой или нещо му говори свише, че всичко не е така, и че ние ще направим по-различен начин. Често такъв Пророк допринася повече изменения, отколкото 1000 години усъвършенстване, и със идването си предизвиква такъв разкол в идеите, че старият строй се разрушава почти мигновено.
Пророците биват различни. Тези, например, които отиват прекалено напред в съжденията си, ги порицават и по всякакъв начин се опитват да унищожат всичко, включително и скорошните съратници – хората много се страхуват от различни промени, а пък от кардинални – двойно повече. А понякога великият реформатор, променяйки религиозните норми, идва не от принципа на коренната философия, а само привеждайки всичко в съответствие към някакъв идеал, като маниак, който методично подрежда фигурки по масата. Това също е разкол, и то не по-малко кървав. Така в своето време бе постъпил Никон в Православието.
Идването на пророка е много интересен момент за водещия, в този период страстите в обществото са най-разгорещени. Именно в този момент могат да се построят най-интересните интриги и да се измислят най-невероятни митове. Но знайте, че ако в света не настъпят кардинални промени, идването на пророка ще бъде напразно. Анабаптистите, опитващи се през ХІV век да въведът демокрацията, не получили развитие, тъй като никой още не бил готов към пълното равенство.
Времевите характеристики на целия процес от основаването до пълния упадък са ясно – около 1000 години с апогей около 500-ната година, плюс дълга опашка, когато религията напълно се превръща в традиция. Примерно за 500 години може да се зароди нова идея и още 500 могат да потрябват за изместването на старата. Описвам тук обичайното течение на процесите, естествено могат да бъдат и отклонения.
Тук че добавя, че Науката е сила , която често убива Религията в самия корен. Тя дава точен отговор на някой въпрос за света, което встъпва в противоречие с устоите на Учението, с което подрива неговата репутация.Така че Магията, с нейния лозунг “Възможно е всичко невъзможно” е също така главен враг на Религията. Да допуснем, че Маг е намерил тайната на Безсмъртието, което напълно отхвърля основите на някое учение. Какво трябва да се направи с този Маг, за да не се загуби всичко? Е, вие си знаете …
Политиката е мръсна работа.
За политика Боговете са само фигурки на политическаша шахматна дъска. Ако се подредят правилно, то може да се победи всеки. Държавата вижда в религията съвсем не онези функции, каквито вижда религията в държавата. За държавата религията е нещо като безплатна самостоятелна полиция на нравите. Монархът много би искал да получи контрол над църквата, тъй като в този случай той ще може да прави каквото си иска.
Тук има една тънкост: религията трябва да е нужна на държавата. А каква функция тя изпълнява, това вече е друга работа. Това може да бъде характерния “преход в нирвана” с не по-малко характерното “изтриване на съзнание”, идея за национално превъзходство, или равенството на всичките хора пред Бога. Може и всичко наведнъж, важното е тези идеи да не противоречат на курса на държавата като цяло.
Властта винаги е най-висшето благо, когато заплахата за власта ти стане реална, човек губи остатъците от благоразумие и воюва с виновните до последна капка кръв. Така става и в религиозните течения. Когато религията е част от държавата, както е било в Римската империя, идването на нова вяра става именно тази заплаха за властта. Например, казва се, че властта на императора е от боговете, а идва човек и проповядва, че няма власт по-висша от властта на Бога. Естествено, той става враг на държавата.
Но и тук Религията може да оцелее. Ако това първоначално е било ново влияние, десидентско за държавата, противоречащо на държавния строй, то ставайки достатъчно популярна и събирайки в себе си различни учения, нейната основополагаща философия може и да отстъпи от редица свои принципи, а ставайки в някакъв момент държавна – напълно да ги птредаде. Спомнете си за инквизицията и индулгенциите.
Религията вече става политическа сила. Ако светото писание с нещо не устройва новия ред, то то винаги може да бъде пренаписано, за това и съществува “Министерството на истината”, в лицето на Клира, готово да подправи историята. Забавно е, че с времето древните свещени книги стават пособия за гадаене. Всички спират да разбират смисъла им след многобройните поправки. Например именно това се случи с Фун-Шуй. Така мистическото се свежда до окултното.
Резюме:
Търсенето на новото и Недоверието винаги съпровождат Религията, при това винаги накрая в конфликта побеждават новите идеи. Въпросът е в това, кой ще поведе масите и кога ще се случи това.
Политиката и религията са две сфери, съществуващи паралелно, враждебни една на друга, но в много точки пресичящи се, сега към тях се присъедини и Икономиката. Нито една от тези части не може да съществува без друга, и всяка от тях се стреми да контролира другите две.
Част 5: Законите на жанра
Цивилизациите растът, развиват се, умират, възраждат се. Идват и си отиват пророците, всичко се променя до неузнаваемост.
Да си припомним библейски сюжет: Исус Христос разбрал, че да се ръководи само от писани правила е глупаво и води към ограничаването на човешката воля. Защо да не може да се спасяват хора в събота? Замислете се над това, дали ако идеите му не бяха намерили разбиране в обществото, би ли се появило Християнството? Мисле, че да, но това би било просто друга история и би се случила по-късно.
Сега, например, вече е глупаво да се вярва в бога на Плодородието и да се кланя на фалически тотеми. Това не се съчетава със съвременото положение на развитието на мислинето в обществото. А всеки учен ще разбие теорията ти за зависимостта между количеството на принесените кървави жертви и поголовието на добитъка при следващия приплод.
Значи, има връзка между Религията и възрастта на Цивилизацията. Естествено, всичко както винаги се подчинява на прости закономерности.
Шаманизъм
В началото, естествено, възниква този, най-древен вид религия – единението на човешкото общество с природните сили, заобикалящата го биосфера, основава се обикновенно на почитането на Духовете, незрими и неосетими субстанции, населяващи света на предметите и природата. Той възниква при зараждането на общинния строй, когато човек практически не е защитен от природните условия, и не му е до материални блага, и още по-малко до спасяването на душата.
Всичките идеи се построяват върху страха пред определена сила, пред Слънцето, че то ще предизвика суша, пред Мълнията, която може да убие и т.н. Което е характерно, такива религии “се пишат с кръв”. Всяко правило възниква при неприятен изход за някого. Нещо като това – Васил отишъл в гората за гъби, но не погледнал към селото когато тръгвал и се изгубил, за разлика от Петър… След което се ражда митът за духа на Селото, който ще те изведе от гората винаги, ако му се покланяш.
Което е още по-интересно, хигиеническите норми тук могат лесно да влязат в ритуала. Например, страха от заболяване може да прерастне в страх пред “злия дух на болестта”, и на хората да им се предписва пост или въздържане от някакви действия, които могат да привлекът “злия дух”, макар всъщност реално това да са само санитарни правила – да не се пие сурова вода, да не се яде свинско, или измиване – това също е свещен ритуал. С водата изобщо е свързан процесът на очистването във множество Религии, дори християнското кръщене преди се е казвало “Баптисма” – потапяне, давене на греха във вода.
Не може да не споменем Великия Шаман. За къде сме без него. Шаман, също е пророк, само че не на нация и не на държава, а за затворен кръг хора – неговите съплеменици. Кариерата на шамана почва от това, че го “избират духовете”, след което той преминавапроцеса на “прераждане”. До голяма степен “прераждането” прилича на откровението, в процеса шаманът силно страда, и му се откриват Великите Истини на Битието. Не всеки може да го преживее. Но с това не свършва всичко – шаманът трябва да е полезен на племето, за да живее. Той винаги трябва да подтвърждава своето умение да обяснява необяснимото, да предрича събития и т.н.
Ако се напарви аналогия, то Шаманът ще бъде някакъв универсален специалист, заменящ Църквата. Самият той е Църквата. Той се явява и езотерик, и клирик, и носител на знания едновременно. Той сам създава космогонията, есхатологията, в неговия арсенал има дори състояние на транс – Камлане, с помоща на което той познава различни истини, недостъпни за обикновените смъртни. И, накрая, той е водеща политическа фигура в древния свят. Не не всичко е толкова просто. Съветвам онези, коиот икат да играят такъв персонаж, първо хубаво да проучат въпроса.
Езичество.
Следващият етап на усъвършенстване плавно произтича от Шаманизъма. Това вече е отделянето на човешката природа от дивата природа на света, преход към обожествяване на обществените процеси. Изобщо, езичеството и шаманството много си приличат, но само външно. Достатъчно е да сравните култа Вуду с вярванията на древните славяни.
Този етап се характеризира с излизането на човека от “полудивото състояние” и основаването на първите мащабни цивилизации. Появяват се разделение по сферите на дейност, икономика, изкуството започва да носи не само сакрална функция.
Това е най-удобният за политиците строй, тъй като се обожествяват всичките прояви на държавността. За Римската империя е било много удобно да вземат гръцката религия, тя можела да оправдае много неща и да накара нисшите слоеве на обществото да се подчиняват. Достатъчно било да се каже, че младежът отплавал натам бил наказан от Посейдон, и търговците вече не навлизали в забранените води. Истините обикновенно са много, и всичките са неравнозначни, над всяка от тях стои свой бог-покровител.Но, в основите си, както и при шаманизъма, вярата е построена на страха пред някаква сила.
Вероятно, това е най-дълголетен вид религии – Египет просъществува в такова състояние около четири хилядолетия, Месопотамия – малко по-малко, за Рим изобщо няма да споменавам. Но всичко си има край, и тогава се появява най-интересното.
Теизъм
Отделянето на човека от материалния свят, обединяването му с духовните ценности, еднакви за всички хора по света. Да се откаже от материалните ценности в замяна на морални такива било необходимо заради деградацията на културата, когато животът станал съвсем невъзможен. Част от хората по света били доведени до предел, и поискали религия, пропагандираща субективизъм.
Характерното е това, че тук се появява понятието за Вселенска Истина, по която работи целият свят. Именно тази истина обикновенно обожествяват.
Тук можем да отнесем целият християнски клон от Иудейството до Исламя, Дзен-Будизъм и още редица религии.
Първоначално такива вярвания станали религии на маргиналите, хора, които почти нищо не търпят. Те се събирали в безлюдни катакомби, пещери, гори и четели светите предания, споделяли лични преживявания. Това е доста изгодна житейска позиция, когато ти става все едно, какво става извън разума ти, извън душата ти, когато делата са съвсем зле.
Крачка отвъд.
В края на краищата всичките тези натрупванията в религията станали излишни. Никой вече не разбирал, защо да издига Култ, защо да се пречиства, защо да ходи в храма. Появи се Езотериката – отрицанието на Култа и преход към психологическото възпитаване на съзнанието чрез методи, общи за всички култове. Трябва да кажа, че езотериката се е появила много отдавна, и не може да се нарече съвременна религия. Езотерическите течения са съществували винаги, това е вътрешна страна на религията. С известни резерви и Диоген може да бъде наречен Езотерик. Типичен пример за езотерични течения е Суфизмът в Исляма.
Отново наследяване на традициите.
Трябва да се отбележи още един фактор, най-древните традиции, заложени от шаманите, лесно доживяват до теизъма. Това е отзвук от прехода на религията към традиция. Най често това са: Баптисма – ритуал на пречистването, произлизащ от хигиенните норми, Обрязване, Почитане на светиите – култ към духовете на предците, Празниците, свързани със слънцестоенето, поличби и още хиляди примери. От всичките тези традиции поличбите са изобщо неубиваеми, но пък те са практически безвредни.
Какво ни носи идният век?
Точно няма да мога да отговоря. Тук има няколко тенденции, но аз мисля, че както винаги ще се намери съвсем ДРУГО решение. Естествено, Християнството, Ислямът, Будизъм вече са отслужили своето, те веча са традиции, и нищо повече. Тогава какво ще е следващото?
Обединяването на всичките религии – интересно, но малко вероятно, тук по-скоро е нужен общ враг на човечеството, при това не ефимерен сатана, а напълно материален враг, готов да унищожи всичко със всякакви методи.
Развитие на клоновете на религиозните учения или определено религиозно учение. Възможно, но по-скоро тези течения също отмират, тъй като носят в новия строй корените на старите проблеми.
Опростяване – подход от гледна точка на методиката на развитие на съзнанието. Интересно, вероятно именно този вариант ще получи най-много гласове. Но езотерическият подход е сфера на избраните, а е нужна масовост.
Църква от “ребра” – учение в своята душа, битова религия, съчетаваща комплекс от идеи, близки на човека. Не е жизнеспособно. Различните мотивации в обществото ще я разкъсат на части. Така се случва сега в съвременните държави. Всеки вярва в онова, в което иска и всеки има своя система от ценности. Да си припомним също така “Теорията на Хаоса”.
Всичко това рано или късно ще доведе до социален взрив, при това, вероятно после него и ще се намери новото течение, обединяващо хората. Кой знае. Едно е ясно: Идеята за новия култ трябва да съответства на положението на нещата в света, например, тя ще е в съзвучие със законите на икономиката или правилата на “общественото потребление” или със употребата на наркотиците (Растафари).
Резюме
Обществото и Религията са много тясно свързани помежду си. Водещият трябва за себе си за разбере, на какво ниво се намира обществото, и каква вяра му трябва.
Част 6 : Предложения по света.
И така, стигнахме до същността. Ако всичките мисли в предходните раздели са ви що годе ясни, или си мислите, че и така всичко знаете, да преминем към основната част, където бих искал да разкажа, как бих моделирал религиозния живот с света на ДнД.
Вие можете да кажете, че ако използваме всичките изложени закономерности, характерни за нашия свят, то това вече няма да е ДнД, но се замислете над това, че в този случай вие поставяте въпроса още по-сложно, отколкото всичките въпроси в тази статия всети заедно. Какво ще рече това, че в света на ДнД не работят правилата на нашия свят? А това значи, че колкото и да се стараем, ние няма да можем да го проумеем. Да кажем представете си свят, където логиката работи не така както при нас, например 1 * 1 = 0. А това е само началото – всичко във света ще се измени под влиянието на тази логика. И в последствие ние, представители на нашия свят, ще кажем, че този свят не може да съществува, и ще бъдем прави …по свой си начин.
Така, че аз ще основавам света на ДнД от самото начало, а за това ще ползвам инструменти за описване от нашия свят.
Основните части на Религията и как това правилно да се отрази в света на ДнД.
Да допуснем, че имаме Религия. Да разделим това течение на три части, носещи различни роли в обществото: външна, вътрешна и битова. Последната представлява вярващите обитатели в цялата страна, принадлежащи и културно и териториално към една вяра. Първият и вторият клас са Свещеник и Монах. Да започнем с Монаха.
Колкото и да е забавно, Monk от третата редакция много точно описва Езотерическото направление в постигането на истината. Тук малко какво мота да добавя, освен, че ни бих го направил толкова шаблонен какъвто е в ДнД. От религиозното направление и общността в която е член (орден или школа), ще се формират неговите Special Abilities. Например, монахинята на богинята на Милосърдието може да не владее ръкопашен бой, затова пък да може да лекува рани, или Монах от Школата на Познанието на Висшия Разум може да притежава някои от способностите на Псионик.
При монасите винаги има сравнително много степени на посвещение, възкачвайки се по църковната йерархия, се налага да се отказват от все повече и повече неща. Или, като вариант, да се извършват все по-сложни неща, често изискващи свръхчовешко влагане на воля. Най-често за да получи “ново ниво” трябва да се премине през изпитание.
Отиграването на такива персонажи е едно от най-трудните, техният разум е ирационален, тяхната мотивация най-често е продиктувана от вярата. Материалният свят почти не ги вълнува. Това е сложно, но не е невъзможно.
Да вървим нататък – Свещеник (Клирик). Тук ще се наложи да разбием старите представи и да напишем всичко наново.
Ще започна с това, че главната функция на свещеника не е да твори чудеса и да спасява света, а да носи знание – с други думи, просветителска. Той носи в себе си както духовно, така и научно знание, на онова равнище, което му позволява неговата вяра. Често това е ужасно много за обикновен селянин или воин. Той е комисар на този свят. Той казва, защо съществува несправедливост на този свят, защо трябва да се служи на своята държава, как да се постъпва с враговете, какво да се прави, когато са те взели в плен.
За игра с такъв персонаж трябва да се има представа, на какво той учи околните, и да бъде готов да се сблъска с неразбиране. Свещеникът е намного по-близък към простолюдието, отколкото другите. Това е прослойка между всичките слоеве на обществото, онова, което свързва държавата както по вертикалата така и по хоризонталата. Свещеникът може да създаде семейство, да се забавлява, да отива в поход. Единственото което винаги е задължен е да се подчинява на по-висшите в йерархията на клира.
Що се отнася до магическите способности на Свещеника, то според мен, те тук принципно не са му и нужни. Неговата власт не е в тази сфера, той е властелин на душите на света. За да постигне резултати, на него не му трябва да сътвори ураган, достатъчно е да сплаши с Божия гняв и да накара всички да повярват в него.
От способностите на Свещеника аз бих отбелязал някой по-забележителни – Ресурси и Власт.
Като цяло, църквата е корпорация., а ако трябва да сме по-точни – Чърквата и Корпорациите имат много общи неща. Намирайки се най-долу ти буквално си оставен сам на себе си, но не можеш да извличаш ползите от организацията. Ако си се покатерил до висок пост, то ти си много ограничен в действията, всичко се гради на догми, политика и забрани, затова пък имаш достатъчно власт в ръцете си за да започнеш мащабна война. Аз бих направил така – Свещеникът расте в йерархията, и за него стават достъпни все повече ресурси. Не забравяйте и за църковния десятък и няма да се наложи да гладувате.
Но това не е всичко. В силите на Свещеника, например, е да обясни защо трябва да се отива на война срещу съседната държава, при това ще му повярват не само простолюдието, но и политиците, използващи вярата му. Или Църквата може да се намеси в процесите, протичащи в страната, за да обуздае социално вълнение.
Според мен, тези две способности са напълно достатъчни за герой-клирик. Съгласете се, че да имате в партито си в едно лице спонсор за приключенията и човек, който може да ви представи в добра светлина пред властите е доста изгодно. Друг въпрос е, че той най-вероятно ще постъпва така както самият той смята за правилно, а не така както му заповяда големия файтър.
Веднага става ясно какви са разликите между служителя на вярата и Мага. Свещеник може да стане всеки човек, намерил в себе си сила да приеме вярата, докато Магът се нуждае от Дарба, чийто смисъл и той не осъзнава докрай. По този начин, Святост се изковава и възпитава в себе си, а Дарбата се развива и използва.
Но може и да се остави на Клирика способността да твори Чудеса, но това вече по ваша преценка.
По този начин получаваме два класа – Монах и Свещеник, целта на първия е мистическото познаване на света, а на втория – поддържане на културата в обществото, укрепването на църковната йерархия, прокарването на нейните идеи и просвещаване на вярващите. Имаме и обикновени вярващи, за които е по-лесно да повярват в нещо, отколкото да не повярват, защото така по-лесно се живее.
Ще добавя за любителите на мултикласовете: Как свещеник може да бъде монах и обратно. При това най-вече от монасите стават най-добрите свещеници, защото след като вече си се отказал от жизнените блага, на теб ти е по-лесно да постигнеш всяко учение. Експериментирайте.
Варианти на екзотерически религии, възникването на които е най-вероятно в ДнД.
Религия в ДНД: какво е това, как да го разбираме. Аз съм чел книгите в оригинал, четох FAQ, но все едно прекалено много неясноти останаха в мен по тази тема. И изведнъж аз разбрах къде е проблема.
Религията в ДнД е само една. Това е Политеизъм в доста интересна форма: една религия и множество култове в нейното лоно. Та нали нито един от култовете в ДнД не отрича съществуването на другите богове – те са или приятели или врагове или просто се игнорират един друг.
Което е характерно, дори има свещено предание – Силмарилион, и не лош набор от богове. (бел.прев. – лично аз си нямам никаква представа защо авторът набърква творчеството на Толкин в ДнД). Но да ги свържеш помежду им не се получава – нещо липсва. Всичките автори пропускат едно нещо, което го има във всяка религия, онова което обединява всичко заедно и лежи в основата на всичко – философията на вярата. Всяка религия на преден план извежда някакви принципи, но за тях никой не се замисля, но въпреки това тях ги има и дори много добре описани, но неизвестно защо никой не иска да ги свърже с онова, за което те реално са необходими. Това са ДнД уклоните.
Уклон – колко много събира тази дума. Какво е това, никой точно не може да каже, тълкуванията са хиляди, мненията са още повече. А въпреки всичко именно това е философията на света, неговият модел, макар и не много адекватен. А и кой е казал че той трябва да бъде адекватен – нито една Религия не описва света така, че всичко да е правилно от начало до край.
Ние може да създадем философският модел на игровия свят, и той едновременно ще служи като игрови инструмент за определянето на характера на персонажа без каквато и да е вреда за игровата система. Нека се опитаме да направим ДнД адекватен – слава богу, имаме всичките нужни инструменти за това.
Но ето какъв въпрос … а няма ли да бъде по-интересно да създадем собствен свят? Сигурно, но този свят ми харесва и той има право да съществува.
Четириначалие.
Аз нарекох тази религия така, но напълно може и по друг начин, ако на някого не му харесва. Нека да опишем основите на това учение. И така както вече казах, светото предание ще ни бъде Силмарилиона. (бел.прев. – от тук нататък идва не съвсем точна трактовка на “Силмарилион”, ще помоля заклетите фенове на Толкин да преглътнат това и да се концентрират на идеите които се илюстрират с примерите, а не на точността на фактите от гледна точка на Толкиновата космогония).
Няма да споря за това кой кого е създал и кой бог е най-главен. Тук въпроса е поставен по друг начин – на какво учи тази книга. А богът ни е нужен за това, за да бъде пример, за да има пред какво да се прекланяме, у кого да потърсим съвет, та нали не може да зададеш въпроси на Истината, намного по-лесно е да погледнеш на нея чрез примера на някой, който е по-близък към нея или е нейното въплъщение.
Естествено е че първите вярващи са били Елфите, ако се вярва на преданията оцелели от онези времена. Религията на Първородните се е построявала на следните догми:
1. В началото бил Баланс, той се запазил и когато се появили Айнурите, със песента си те създали противоположностите, Четирите велики начала, чието олицетворение станал Манве.
2. Създавайки света, Манве направил така, че във всеки предмет във света се съчетавали четирите начала – Добро, Зло, Хаос и Ред…
3. Айнурите започнали да олицетворяват някои от съчетанията на началата – така те получили своите имена.
4. Създавайки света, Манве се оттеглил от делата, заселвайки го с Елфи и оставяйки го на Айнурите.
Естествено се появили принципи, или, ако трябва да сме по-точни, символи на вярата:
1. Всичко в света се подчинява на Баланса.
2. Всяко движение на света е съставено от съчетанието на четирите начала.
3. Началата са абсолютни и недостижими.
Сега по-подробно за Началата: Всеки Индивид представлява система от предмети и правила. Първото ще наречем Територия, а второто – Устав.
Индивидът винаги се стреми към разширяването на своята и по всякакъв начин се противопоставя на навлизането на външни лица в нея. Под понятието Територия разбираме всичко което притежава човекът или смята за свое – не само земя, жилище, имущество и т.н., то и мисли, гледни точки, любими хора и всичко останало, което съставя жизнения багаж на човека. Тялото е една от най-важните територии за човека, затова всякакви опити да му се навреди от страна на външни лица, се разглежда като безусловно зло.
И така, имаме две опрледеления: разширяването на собствена територия за сметка на своя такава е добро, разширяването на собствена територия за сметка на чужда такава е зло. Да дадеш на просяка плаща си е добро. Да отнемеш кесията на някого е зло. Да убиеш някого е още по-голямо зло. Да дадеш на човека живот е велико добро. Тези понятия са освободени от наноси от рода на обществен морал. Употребата на алкохол може да се определи като зло от мюсюлманин, ходенето гол ще се приеме като зло за носителите на викторианските принципи, но това са частни принципи действащи само в определени локални съобщества, докато понятията, основани на териториалността са глобални и действат на практика винаги.
По този начин, сега ние можем да оценяваме постъпките на персонажите именно в глобалния мащаб на Добро-Зло. Случаите на локалната оценка, като догмати на отделните религии, се разглеждат само в мащабите на самата религия.
Реакция на опити за намеса в идеологията или чувствата е аналогична. Човек, като цялостна същност има система от правила, да ги наречем Устав, и за него: да се приеме в системата ново правило отвъд е път към Ред, да се отхвърли правило от собствения си Устав е път към Хаос. Между другото Хаосът в разбирането на играчите е доста неточен. Всички винаги са харесвали хаотичните персонажи, ако говорим с термините на религията, те през цялото време сменят правилата в своя Устав, но това не е същото което се подразбира – Хаосът не е в замяната на правилата, а в пълното им отсъствие.
Що се отнася до абсолютният Ред, то това е пълно отсъствие на неразбираемото, когато всичко е систематизирано.
Четириначалие v2.03beta
Елфите са се прекланяли само пред Великият Баланс – състояние, когато всичките Начала са уравновесени, и били безсмъртни, каквито са и до ден днешен. Онези, които почитали Баланса над всичко, били Друиди. Но скоро се появили Хората, и на тях нищо не им оставало освен да приемат култа на Елфите, коет те и направили, но както винаги по свой си начин. Те престанали да почитат Баланса, поставяйки си за цел постигането на някой от осемте абсолюта. Естествено, някои сред хората и до ден днешен почитат вярата на Първородните.
Началата били четири, а абсолютите станали осем – съчетанията изключват TRUE NEUTRAL:
LG, NG, CG, LN, CN, LE, NE, CE.
Хората изменили основните догми на вярата, и се получило следното:
1. Целта на човешкия живот е да се приравни към един от осемте абсолюта и в края на жизнения си път да се слее с него.
2. Всяко движение в света е съчетание от четирите начала (останало е непроменено).
3. Важно е само крайното състояние, а не пътят, по който вървим към него.
Вярата гласи, че всеки намира Пътя, който желае, и получава онова, което заслужава. Естествено, такъв подход никак не се харесал на Първородните, и те ограничили контактите си с хората. Дали това помогна, няма да кажа. Това вече е територията на Водещия, който ще въвежда своите изменения в света.
Слово за Паладина
Паладин, както ни казва Четириначалието, е LG. От началата ние извеждаме че той винаги е готов към саможертва и се стреми да постигне Истината чрез това. А пътят по който той върви, не е важен, защото важен е резултатът (по въпроса за това дали паладинът може да убива (догмата за Пътя)). НО паладинът не може да убива без да се замисли, защото той изповядва принципа на Реда – не може да не притегли всички страни, защото това е път към Хаоса.
Има една Притча, която си струва да бъде разказана:
Веднъж група войни, под предводителството на Паладина, разбили поселение на Орки, нападащи на селата на Кралството. Когато всичките Орки били избити, останали само три деца, безпомощни и с големи очи, лежат в люлките и плачат. Паладинът се замислил над това дали да убие децата. Войните му казвали – убий, те ще пораснат, и ще почнат да отмъщават, но той не могъл да постъпи така. Той каза, че е длъжен да се погрижи за тях, но в никой случай не и да ги убие, защото убийството може да се избегне. Те могат да се възпитат по моралните принципи на истинската вяра, с което да се сътвори повече добро, отколкото да се извърши зло. И взел ги той със себе си и ги занесъл за отглеждане в манастир, където те вече сами да решат какво да правят, но това вече е съвсем друга история.
Паладинът винаги идва неочаквано, понякога идването е неудачно и той загива. Понякога е успешно, и той донася нещо ново в света. Него не винаги го разбират околните в зависимост от вярата разпространена в различните места, а добрите отци.просветители винаги ще поправят, а ко някой каже нещо не както трябва.
Какво прави Паладин тук, в този свят? Много просто – той е ония пророк, когото всичките така очакват. Аз мисля, че образът на Паладина се е появил от противопоставянето между Друидите и Християните в нашия свят. Възможно е той да носи в света вярата на Христос или някаква друга, това вече можете да измислите сами.
Него не го гонят нито Елфи, нито Хора, всички се опитват да го привлекат на своя страна, към своята вяра. Но той винаги е сам за себе си, не клони към ничия страна, той има свой Път. Сложен и пълен с разочарования, но той никога няма да свърне от него. Него не го обичат много политиците и Клириците – за тях той е заплаха, сила, която може да придобие контрол над масите. Според мен, така се получава много по-добре, при игра с такъв персонаж може лесно да се вживее в ролята и да се разбере, най накрая, защо ти извършваш подвизи в името на Доброто и Справедливостта.
Пътят на Алтернативата..
Но би било неправилно да се ограничим само с Четириначалието. Някои почитат Баланса, други са привърженици на Пътя, а някои изповядват съвсем други вярвания. Това което аз описах по-горе са общи вярвания, но могат да се срещат и други, по-подходящи за различните места в света на фантазията.
В света могат да съществуват няколко разпространени религии, при това от различни епохи – от Шаманизъм до Теизъм – всичко зависи от различията във възрастта на цивилизациите. И след това, от Шаманизъм може да еволюира политеизъм, например. Различните Раси вярват в различни богове по различен начин. Елфите, например, не вярват в Твореца, а знаят че той съществува. За тях Творецът е основна сила, Истината. За Джуджетата Истината също е в Твореца, но както помним, те разбират това по различен свой си начин.
Между другото, напълно е възможно, култът в някои места да допуска преклонение на една раса пред друга, напремир, пред елфите – те са безсмъртни и са носители на знанията и културата в света. Естествено това е възможно в случаите че цивилизацията все още е примитивна (шаманизъм) или самите елфи не са наблизо, тъй като иначе подобни суеверия могат лесно да бъдат разрушени, при това без особени щети за Вярата.
Вероятно религията ще установява правилата за взаимоотношения между индивидите в обществото или между обществените класи. Това най-добре ще подхожда на империите. Изобщо Империите най-често се основават на Политеизъм. Тук можем да отнесем религията, описана в предишния раздел (единството на четирите начала).
Всичките Религии рано или късно се сблъскват с феномена транс, всяка го търкува по свой начин, различни са и методите за навлизане в това състояние. Тази задача не е от леките – чрез него усвояват поне половината от мистическия опит, макар че, въпреси разпространения образ на самотния медитиращ монах, много по-разпространени са масовите ритуали. Така се раждат езотерическите направления. Дори сред друидите ще се намерят особено напреднали другари. Ако не ви харесва думата медитация, използвайте Исихиаизъм (от гр. – безмълвие) – това е аналогия на медитацията, “молитва в ума”, измислена от Иезуитите. Понякога тази техника позволява да се развие особено светоусещане, подобно на упражненията на Будистките монаси. При особено надарените това се нарича Стигматизъм.
А в сложните условия, когато условията на живот са лоши, съществуват множество опасности, често възникват религии, един от принципите на които е относителността на светоусещането – субективизъм. Ярък пример е Даоизмът. Много добре ще пасне нещо подобно на такива места като Ревенлофт, ДаркСън, при това много по-удачно от разните му там тъмни култове и добричките църкви на Езра. Нека това бъде Култът към Мъглата, който гласи, че всичко в живота е субективно, изтъкано от Великата Мъгла а съществуването е само състояние, всичките превращения черпят сили от Земята и има обратен поток от теб към земята, ако той се усили, то ти няма да можеш да се изтръгнеш от заточението. Тук може още веднъж да си припомним, защо религиите обясняват, какво е това смъртта.
Заключение
Вариантите на Религиите могат да бъдат множество, всеки по-добре ще пасне на едни места, и ще бъде пълен абсурд и бързо ще умре на други. Всичките варианти не могат да се изброят, то мога само да посъветвам: не затъвайте в шаблони, търсете трети изход при два възможни. Същият подход може да се използва и при религиите в бъдещето, там свободата е още по-голяма.
Резюмирайки всичко казано в статията, виждам, че може да се моделират процесите протичащи в света на Фентъзито. Езическите държави с политеизъм постепенно преминават към Теистическите религии, които по-добре им подхождат, при това процесът може да отнеме от 500 до 2000 години, отчитайки, че магията води до забавяне на прогреса. В процес на този преход в самото начало те са доста търпими към инакомислещите и иноверците (по отношение на онази вяра, която са приели за основна), това е нужно, за да не ги унищожат в зародиш, като растяща заплаха.
Но, както е писал Макиавели, онзи, който овладее държава, трябва да предвиди всичките обиди, за да приключи с тях веднъж завинаги, а не да ги възобновява от ден на ден; тогава хората постепенно ще се успокоят, и господарят ще може да им прави добро, постепенно печелейки тяхното одобрение.
Това значи, че когато държавата укрепва, и става сложна както за завоюване така и за контролиране, започват гоненията. Това е неизбежно, ако политикът с власт не иска да загуби контрола над ситуацията и да загуби властта в общия хаос. След това, след като всичко вече е подредено в система, могат и да се забравят някои разногласия. При това се появяват Паладините, новите учения, религиозни войни и други увеселителни мероприятия с горене на еретици. На кратко – ще бъде весело, елате да видите!
Ами това е всичко, което исках да кажа в тази статия, очаквам вашите коментари.
Автор: [ Tetron ]
Превод от руски: Владими (Avisian) Крилов
Оригиналната статия се намира на сайта http://rolemancer.ru